Решение № 575 от 03.07.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 575 гр. Шумен, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20263630101548 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК, във вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Н. М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „*** № 7, ет. 3, ап. 31, със съдебен адрес: гр.

Ямбол, ул. „*** № 17, чрез адв. Н. М. от ЯАК срещу ответника „Кинти Бг“ ЕООД, ЕИК207615222, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 11, вх. В, ет. 3, представлявано от Виктор Георгиев Сергеев.

Ищеца излага, че в раздел V, чл. 10, ал. 1 е предвидена неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение /един поръчител/ в размер на 25.50 лева плюс 0.170% от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0.170% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен или 4896.00 лева, платима разсрочено заедно с всяка вноска, при добавяне на сумата от 204.00 лева за срока на договора.

На първо място счита, че процесният договор за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Недействителността на сключения договор за потребителски кредит била свързана с изискването на чл. 11 ал. 1 т.

10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума, което било въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В конкретния случай било посочено, че ГПР е 49.65 %, а ГЛП- 32.89%, но от съдържанието на договора не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък било ясно какво представлявала разликата между размера на ГПР и лихвата, която била част от него. Всичко това поставяло потребителя в положение да не знае колко точно /като сума в лева/ е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно се изразявала недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Освен това, сочи, че още при сключването на договора било предвидено, че неустойката по чл. 10 ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора, като общият й размер бил 4 896.00 лева /при отпусната заемна сума от 5 000.00 лева или близо 100 % от кредитната сума/, а видно от погасителния план към всяка месечна вноска за тази 1 неустойка се прибавяла допълнително сумата от 204.00 лева за целия срок на договора. Така въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида обезпечение /поръчителство/ и срока за представянето му /тридневен/, създавали значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.

Непредставянето на обезпечение не водило до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая било предвидено неустойката по договора да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин тя се отклонявала от обезпечителната и обезщетителната си функция и водило до скрито оскъпяване на кредита.

Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явявала добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.

Именно затова процесният договор не отговорял на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея водила до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. А посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлявало невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г ал. 4 от ЗЗП, във вр. чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, понеже подвеждала потребителя относно спазването назабраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Заключава, че процесния договор не отговаря на изискванията, предвидени в предвидената в чл. 11, т. 10 от ЗПК. Не било ясно как бил формиран самият ГПР и какво включвал. В исковата молба излага подробни съображения и мотиви относно твърденията си.

Моли съдът да се произнесе с решение, по силата на което да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № 290215/31.01.2025 г., сключен между Н. М. И., ЕГН ********** и „Кинти Бг“ ЕООД, ЕИК 207615222 на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

В проведеното по делото съдебно заседание, ищеца, редовно призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен представител. С депозирана на 01.07.2026 г. молба от пълномощника на ищеца - адв. Н. М. от ЯАК, заявява, че поддържа исковата молба, излагайки конкретни съображения в подкрепа на исканията си.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника. В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответника „Кинти Бг“ АД, представя писмен отговор, в който заявява, че признава иска за основателен в случай, че съда приеме иска за допустим. В отговора ответника заявява, че дружеството с категоричност не е давало повод за завеждане на настоящия иск, като моли съда на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК да възложи разноските изцяло в тежест на ответника, като излага подробни аргументи. В случая, че съда счете, че не намира приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като излага подробни аргументи.

В проведеното по делото съдебно заседание, ответника, редовно призован, не се явява представляващия дружеството и не изпраща процесуален представител. С депозирано на 30.06.2026 г. писмено становище от представляващия ответното дружество, заявява, че поддържа отговора на исковата молба, включително и направеното признание на иска.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения Договор за потребителски кредит № 29025/31.01.2025 г. е, че на 31.01.2025 г. ответното дружество „Кинти Бг“ ЕООД, ЕИК 207615222, в качеството на заемодател предоставило на ищеца Н. М. И., ЕГН **********, в качеството на 2 заемополучател потребителски кредит в размер на 5 000 лева, като общата сума, която ищеца следвало да върне била в размер на 1 889.34 лева. Посочената сума следвало да бъде върната за срок от 24 месеца, като бил договорен ГПР – 49.65%, договорена е лихва от 41% и фиксиран годишен лихвен процент – 32.89% /вписан в погасителния план/, която обаче се губи при просрочие над 60 дни. В погасителния план е посочена падежната дата на всяка една погасителна вноска, като първата падежна дата е 03.03.2025 г., а датата на последното плащане – 31.01.2027 г. Посочен е размерът на погасителната вноска - 24 равни месечни вноски в размер на по 491.06 лева, подробно описани в Погасителен план към договора. В погасителния план е посочено също, че общо дължимата сума по кредита възлиза на 6 889.34 лева.

Договора е сключен при условията на ЗПФУР, като заемната сума е предадена на ищеца чрез превод в банка – „Уникредит Булбанк“ АД.

С разпоредбата на чл. 20 от договора е предвидено задължение за ищеца за обезпечаване на договора с един поръчител в 3 работни дни от сключване на договора за кредит.

С чл. 10 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение – осигуряване на поръчител, за ищеца възниква задължение да заплати на ответника неустойка в размер на 25.50 лева плюс 0. 170% от усвоения размер на кредита за първия ден забава при изпълнение на това задължение, както и са всеки следващ ден. Преференциалните условия по кредита за ищеца са договорени и по отношение на тези суми и проценти, като е посочено сума за неустойка в размер на 20.40 лева и 0.136%, но тези преференциални условия се губят при просрочие на вноска с 60 дни.

Дължимата неустойка е вписана в погасителния план, съгласно който след начисляването й общата дължима дума по кредита е в размер на 4 896.00 лева при месечна вноска от 491.06 лева, от който 204.00 лева са за неустойката.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: заверено копие на Погасителен план към Договор за потребителски кредит № 290215; заверено копие на Договор за потребителски кредит № 290215 от 31.01.2025 г.; заверено копие на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити и адвокатско пълномощно на адв. Н.

М..

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

На първо място, съдът е пропуснал да го направи в откритото съдебно заседание, но няма пречка това да стане и с решението по делото, по искането на ответника по молба с вх.

№ 14 259/30.06.2026 г. за постановяване на решение при признание на иска. Искането е неоснователно, тъй не са налице предпоставките по чл. 237, ал. 1 от ГПК – ищецът не поискал прекратяване на съдебното дирене и произнасяне с решение съобразно признанието на ответника, поради което искането следва да се отхвърли, като се постанови решение по същество.

По претенцията с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл.

19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване на недействителен на процесния Договор за потребителски кредит № 290215/31.01.2025 г.

Когато са предявени искове за недействителност на сделка, респективно наведени твърдения за такава, начинът на съединяването на исковете или твърденията (репликите) не зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност, и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове и твърдения са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е 3 длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона, към по-леките, в конкретния случай - заобикаляне на закона и накрая - противоречие с добрите нрави.

Предвид изложеното, първо следва да бъдат разгледани твърденията за нищожност на договора за кредит поради противоречието му с чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а впоследствие тези за недействителност поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави по чл. 26, ал. 1, предл. второ и трето от ЗЗД

Съдът намира възражението за недействителност поради противоречие със закона за основателно.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения, възникнали по силата на сключения между тях на 31.01.2025 г.

Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 290215, с описания предмет, цена и срок, както и че кредиторът е изпълнил задълженията си по него като е превел на ищеца сумата в размер на 5 000 лева.

Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор от 31.01.2025 г. по своята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, съгласно която Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Доколкото длъжникът е физическо лице, на което по силата на сключения договор от 31.01.2025 г. е предоставен паричен заем, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, то същият се явява потребител по смисъл на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. С оглед на изложеното следва да приемем, че длъжникът, в качеството си на кредитополучател в отношенията, възникнали между него и кредитодателя по силата на сключения Договор за потребителски заем се ползват от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.