Решение № 200 от 25.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Варна, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20253100502401 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. Т. Г., ЕГН **********, срещу Решение №2510/02.07.2025г. по гр. д. №15384/2023г. на ВРС, 9 състав, в частта с която е отхвърлен искът на Г. Т. Г., ЕГН**********, за осъждане на „С.“ ЕООД, ЕИК*******, за заплащане на разликата над присъдените 7 964.50лв. до претендираните общо 35 000лв., съставляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания, негативни емоционални и психически преживявания, болки и страдания, вследствие трудова злополука, настъпила на 22.12.2022г. в гр.

Варна, ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва от датата на злополуката – 22.12.2022г. до окончателното заплащане на сумата, на осн. чл.200, ал.1 КТ, като решението е постановено при участието на третото лицепомагач на страната на ответника „С.“ ЕООД – ЗД „А.“ АД, ЕИК ********.

Решението не е обжалвано в останалата му част – присъденото от ВРС обезщетение до горепосочения размер. е

Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части, неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено в 1 противоречие с материалния и процесуалния закон. Обезщетението за неимуществени вреди е силно занижено по размер и не отговаря на реално претърпяните такива и на критерия за справедливост при доказателствата по делото, които ВРС е ценил превратно. ВРС не е отчел в достатъчна степен характера и вида на телесните увреждания на ищеца, силните болки и страдания от тях и продължителния период на възстановяване (над 6 месеца), което не е и напълно постигнато и досега. Необосновано ВРС не е кредитирал показанията на св. Т.а, но в същото време е ценил тези на служител на ответника, като последните също са на заинтересовано лице. Показанията на св. Т.а и заключението по СМЕ доказват тежката травма на ахилесовото сухожилие и последиците от нея и от операцията за лечението й, като предприетите интервенция, имобилизация и лекарствена терапия са своевременни и правилно проведени. Затова ищецът не е допринесъл за усложнението на състоянието си, противно на приетото от ВРС. Не е доказано съпричиняване от пострадалия и на самата злополука, тъй като на него не са били подсигурени от работодателя скеле, стълба или друго средство за да върши възложената му работа по монтаж на гипсокартон, или в случай на прието съпричиняване то не може да е повече от 20%. Не са били приложени от ВРС в пълнота и правилата на материалния закон и цитирано в жалбата ППВС. През лятото на 2025г. въззивникът продължава да се лекува от злополуката, като посещава лекари в Германия. По същество моли за отмяна на решението в обжалваните му части и за уважаване на исковете в цялост, с присъждане на разноски за две инстанции, а в о.с.з. с молба поддържа своите доводи и искания до съда.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата, а доводите в нея счита за необосновани. Решението на ВРС счита за правилно, обосновано и постановено без сочените нарушения на закона, за което излага съображения по основните въззивни оплаквания. Счита исковете за недоказани над присъдените от РС размери. По същество моли за потвърждаване на решението в обжалваните му части и за разноски пред ВОС, а в о.с.з. поддържа позицията си.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК третото лице-помагач на страната на ответника – „А.“ АД депозира отговор,с който оспорва жалбата и доводите в нея. Решението на ВРС счита за правилно, обосновано и постановено без нарушения на закона, за което излага съображения. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните му части, а в о.с.з. с молба поддържа позицията си.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск на Г. Т. Г., ЕГН**********, с правно основание чл.200 от КТ, за осъждане на „С.“ 2

ЕООД, ЕИК********, за заплащане на сумата 35 000лв., която съставлява обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания, негативни емоционални и психически преживявания, болки и страдания, вследствие трудова злополука, настъпила на 22.12.2022г. в гр. Варна, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на злополуката – 22.12.2022г. до пълно изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че е в трудово правоотношение с ответното дружество за длъжност „работник в строителството“ по договор от 28.11.2022г., съгласно който е изпълнявал строително – монтажни дейности в гр. Варна.

Твърди, че на 22.12.2022г. при изпълнение на трудовите си задължения и по-точно при монтаж на гипсокартон по таван на жилище, е паднал от стълба и си наранил крака. След като му била оказана първа помощ той бил закаран до спешно отделение на МБАЛ „Света Анна“ – Варна, където БИЛ диагностициран с травма на ахилесовото сухожилие – „руптура“. Било му назначено оперативно лечение, изразяващо се в зашиване на руптурата на сухожилието и поставяне на гипсова имобилизация.

Оперативната интервенция на крака е била извършена на 28.12.2022г., а на 31.12.2022г. Г. Г. бил изписан. Според указанията на лекарите на 14-я ден били свалени конците, а в продължение на общо 30 дни крайникът бил напълно обездвижен. Ищецът се придвижвал с помощни средства до месец юни 2023г. и в продължение на шест месеца се е лекувал от последствията от травмата. Заради обездвижването и невъзможността да се грижи за себе си ищецът бил обгрижван от съпругата му. Злополуката довела и до психически проблеми – тъй като цели три месеца след изписването Г. бил абсолютно безпомощен, не можел да се движи и да извършва сам хигиенно – санитарните си нужди, това довело до психическо затормозяване и чувство на безпомощност и безполезност. Пострадалият потърсил психологична помощ няколко пъти, но поради невъзможност за заплащане на консултациите не успял да проведе такова лечение.

Поради постоянни болки в засегнатия крак и продължаващото състояние на трудна подвижност на 30.06.2023г. на ищеца бил направен преглед от съдов хирург, който установил тежък тромбофлебит и назначил лечение за период от шестдесет дни.

И досега Г. леко накуцва и търпи болка в областта на операцията, заради които прави рехабилитационни манипулации и раздвижване на крака. Все още не се е върнал към трудовите си задължения и търпи загуби поради временната си нетрудоспособност.

Ответникът е работодател на ищеца и като такъв носи отговорността за претърпените от служителя вреди. Работодателят имал и застраховка „трудова злополука“ към ЗК „А.“ АД, при което към застрахователя била предявена претенция за доброволно уреждане на отношенията. В отговор на това искане на ищеца била преведена сумата 35.50лв. като обезщетение, само до която се поддържало от застрахователя, че носи отговорност,

По същество моли за присъждане неимуществени вреди в заявения по 3 делото размер, ведно със законната лихва от инцидента и съдебни разноски, а в о.с.з. поддържа твърденията и исканията си до съда.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва трудовото правоотношение (ТПО) с ищеца към датата на злополуката; не оспорва настъпилата такава и трудовия й характер; не оспорва и че ищецът е бил застрахован в соченото по делото застрахователно дружество за трудова злополука при работодателя. Оспорва обаче предявените искове, като твърди, че произшествието е настъпил в резултат на груба небрежност от страна на служителя. Ищецът е бил инструктиран за условията на труд на строителния обект и за работата, която следва да изпълнява, но не е спазил инструкциите за безопасност и се е качил на пачка от стиропор, вместо на стълба. От разследването на трудовата злополука от НОИ ставало ясно, че е имало пряка връзка между противоправното и представляващо груба небрежност действие на работника и настъпилата трудова злополука, поради което е инвокирано и възражение за съпричиняване в размер на 99%.

Поддържа се, че ищецът е съзнавал нарушението си, както и възможните опасни последици в случай падане от височина и е предвиждал настъпването им, но лекомислено се е надявал, че те няма да настъпят, поради което е съпричинил резултата. Освен това при настъпване на злополуката на ищеца не му било дадено нареждане от прекия ръководител за залепване на гипсокартон, като ищецът самоволно решил да помага на свой колега.

Оспорва причинно-следствената връзка между инцидента и руптурата на ахилесовото сухожилие. Твърди, че от злополуката ищецът е получил лека травма на десния крак, която вследствие непотърсената лекарска помощ през следващите 24 часа след инцидента е настъпила руптурата на ахилесовото сухожилие. Отделно ищецът отказал навременна операция, с което травмата се усложнила.

По същество моли исковете да бъдат отхвърлени или да бъдат намалени обезщетенията по размер и/или с оглед съпричиняването; още претендира присъждане на разноски; а в о.с.з. поддържа позицията и исканията си.

В рамките на предоставената му възможност третото лице – помагач на страната на ответника – ЗК „А.“ АД – изразява позиция за липса на правен интерес от участие на застрахователя, защото последният вече бил заплатил на ищеца обезщетение според договорения с работодателя лимит по полицата, а именно сумата от 35.50лв. Евентуално се присъединява към възраженията и исканията на ответника, като с превода на посочената сума пострадалият е бил удовлетворен от застрахователя на ответника; моли за отхвърляне на иска.

В о.с.з. с молба поддържа позицията си по спора.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С необжалваната част от решението на ВРС е осъден работодателят „С.“ ЕООД да заплати на служителя Г. Г. сумата 7 964.50лв. – обезщетение за 4 претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания, негативни емоционални и психически преживявания, болки и страдания, вследствие трудова злополука, настъпила на 22.12.2022г. в гр.

Варна, ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва от датата на злополуката – 22.12.2022г. до окончателното заплащане на сумата.

Безспорно е и е потвърдено от приетата справка от ТД на НАП, че страните по делото са били страни и по трудов договор от 28.11.2022г. със срок до 29.06.2023г., като ищецът е заемал длъжността „работник строителство“ срещу уговореното трудово възнаграждение.

От приобщената длъжностна характеристика на служителя се изяснява, че последният в ежедневната си работа е бил длъжен да спазва указанията на прекия си ръководител, както и мерките за безопасност.

Не се спори и се потвърждава от приетото разпореждане № 5104-03-15 от 23.01.2023г. на НОИ ТП – Варна, че злополуката 22.12.2022г. с пострадало лице Г. Г., се приема за трудова. Същата е настъпила, като лицето, по време на изпълнение на трудовите си задължения и извършвайки монтаж на гипсокартон по таван на жилище, е стъпило върху пачка от стиропор с височина около 50 см; без да види е стъпило на лист стиропор, който е стърчал извън пачката, в резултат на което листът се е счупил и служителят е паднал на своя десен крак. В резултат на това е получил травма на ахилесовото сухожилие на десния крак, довела до неговата временна неработоспособност.

Разпореждането на НОИ е било съставено въз основа на представени по делото декларация за трудова злополука с вх. № 5101-03-5 от 10.01.2023 г. от работодателя въз основа на протокола от 09.01.2023 г., съставен от комисия в състав: Д.Н.Н., Ц.Ж.М., М.П.М. и С.Т.С.. Видно е от тях, че злополуката е настъпила в апартамент жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „К.Ц.“ № 9 по време на монтаж на гипсокартон по таван. Видно от посочените документи при работа Г. Г. не е ползвал предоставена му стълба, а е ползвал набор от листове стиропор за да достигне тавана.

Разпечатката съдържа 38 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2691f5b9-2bf1-4872-8d22-819f228e6358