Решение № 181 от 01.12.2025, Районен съд - Брезник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Брезник, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОМАН Т. НИКОЛОВ при участието на секретаря Ц. АС. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20241710100323 по описа за 2024 година

По изложените в исковата молба обстоятелства ищците Б. Й. В. с ЕГН:

********** и В. Л. И. с ЕГН: **********, и двамата с адрес: *****************, молят съдът на основание чл. 124 ГПК да постановите решение, с което да осъди К. Г.

М., с ЕГН: **********, с адрес ***************** да премести собствената си оградата от мрежа и колове извън собствения им имот и съобрази точните граници от източната му страна, която ограда се намира в собствения им УПИ, намиращ се в с. В., общ. Брезник, с площ по скица 1218 кв.м., а по НА 1252 кв.м. за който е отреден парцел V-96, кв. 13 по РП на с. В., одобрен със заповеди № 3146 и № 3147 от 1934 г. с идентификатор по КККР *** при граници по НА: от север - УПИ II-95а и УПИ I-81, от изток - УПИ IV-96, от запад - улица с о.т. 18-19 и от юг - УПИ VI-63 и У П И VII-64 и граници по КККР: ***, ***, ***,

***, *** и ***, както и да осъди ответника К. Г. М. да премахне незаконно изградения от него навес с размери 3.20 м./4.60 м., част от който обхваща и изградена в имота на ищците и съществуваща стена от каменна зидария на кален разтвор с дължина от 4.60 м. средна височина от около 1.80 м. и ширина на зида от 0.50 м, която е част – остатък от съществувала жилищна сграда находяща се в УПИ V-96, кв. 13 по РП на с. В., одобрен със заповеди № 3146 и № 3147 от 1934 г.,с идентификатор по КККР ***, собственост на ищците и същият навес представляващ незаконно изграден в част в имота на ищците и част от него обхващащ част от имота на ответника, който навес е оформен в пространството до съществуващата жилищна сграда в имота на ответника К. Г. М. - УПИ IV-96, кв. 13, с идентификатор по КККР ***.

Молят съдът да осъди ответника да предаде на ищците владението на завзетите от него чрез построяването на навес, около 10 кв.м. представляващи част от притежавания от ищците УПИ V-96, в кв. 13 по РП на с. В., с идентификатор по КККР ***, разположена в източна посока съгласно Скица № 238/07.05.2024 г.

1 издадена от Община Брезник и по влезлия в сила РП на с. В., Община Брезник, представляващ поземлен имот подробно описан по-горе. Претендират се разноски.

В законоустановения срок ответникът К. Г. М. е подал писмен отговор, с които оспорва исковете по подробно изложени съображения. Твърди, че владее на правно основание процесните 10 кв.м. Оспорва, че посочените 10 кв.м. са собственост на ищците и, че ответникът ги владее без правно основание. Прави възражение при условията на евентуалност, ако се установи, че спорните 10 кв. м не попадат в границите на УПИ IV-96, т.е. че те дори и да са реална част от УПИ V-96, са придобити по давност от него. Твърди, че границата между двата съседни имота на страните е още от 1934 г., когато за първи път е одобрен регулационния план със заповед 3146/1934 и заповед № 3147 от 1934 г. от тогава до момента не е променяна.

Твърди, че навесът е в режим на търпимост.

Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищците чрез процесуалния си представител поддържат така предявените искове и молят да бъдат уважени, като на ищцовата страна да се присъдят разноски.

Ответната страна чрез процесуалния си представител поддържа отговора на исковата молба и направеното евентуално възражение за придобивна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани, за което излага подробни съображения в отговора на исковата молба.

Районен съд Брезник като съобрази събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК счита за установено следното:

От фактическа страна:

От приложените по делото документи (Нотариален акт за собственост на недвижими имот придобит по наследство и давностно владение № 123, том II-ри, рег.

2992, дело № 309 от 07.10.2015 г.; Договор № 114 от 30.10.2015 г., Договор № 29 от 24.02.2017 г. и скица на поземлен имот, изд. от СГКК-гр. Перник № 15-106561822.11.2019 г.) се установява, че ищците Б. Й. В. и В. Л. И. са собственици на Урегулиран поземлен имот, намиращ се в с. В., общ. Брезник, с площ по скица 1218 кв.м., а по НА 1252 кв.м. за който е отреден парцел V-96, кв. 13 по РП на с. В., общ.

Брезник, одобрен със заповеди за утвърдена улична и дворищна регулация № 3146 и № 3147 от 1934 г. с идентификатор по КККР *** при граници по НА: от север - УПИ II-95а и УПИ 1-81, от изток - УПИ IV-96, от запад - улица с о.т. 18-19 и от юг У П И V I - 6 3 и УПИ VII-64 и граници по КККР: ***, ***, ***, ***, *** и ***.

О т Нотариален акт № 149 от 15.12.2010 г., т. I-ви, рег. № 1056, дело № 141 от 2010 г., Нотариален акт № 77 от 09.08.2013 г., т. II-ри, рег. № 1225, дело № 135 от 2013 г. публично нотариално завещание от 24.09.1968 г. и скица на поземлен имот, изд. от СГКК-гр. Перник № 15-783551-27.08.2020 г., се установява, че ответникът К. Г. М. е собственик на Урегулиран поземлен имот IV-96, квартал 13, по плана на с. В., общ.

Брезник, одобрен със заповеди за утвърдена улична и дворищна регулация № 3146 и № 3147 от 1934 г., с идентификатор по КККР *** с площ на урегулирания поземлен имот по скица от 1357 кв.м., при граници на имота по скица: улица с о.т. 4в12; УПИ III-95; УПИ VII-64; УПИ V-96;УПИ II-95а, и граници по КККР: ***, ***, ***, *** и ***.

2

От изготвените заключения (основно и допълнително) по допуснатата СТЕ, които съдът кредитира като обективни и компетентно изготвени се установява, че оградата на място (имотната граница) между УПИ IV-96 и УПИ V-96, кв. 13 не съвпада нито с границата, определена в действащата кадастрална карта на с. В., одобрена със заповед РД-18-1525/24.08.2018 год. на Изпълнителния директор на АГКК, нито с предвижданията на регулационния план на селото, одобрен със заповеди за утвърдена улична и дворищна регулация № 3146 и № 3147 от 1934 г., изменен със заповеди № 1164 от 23.12.2014 г. и № 943 от 25.11.2016 г. на Кмета на Община Брезник. На приложената скица изградената ограда (имотната граница в момента) между УПИ V96 и УПИ IV-96 в кв. 13 по регулационния план на с. В., Община Брезник, е показана с черен цвят между точките В и Г. Със син цвят между точките А и Б е показано местоположението на вътрешната дворищнорегулационна граница съгласно предвижданията на регулационния план.

Границата по кадастралната карта между двата имота е показана на скицата между буквите Д и Е. На практика същата е между изградената в момента ограда и регулационната линия. Съгласно кадастралната карта остатъка от стария каменен зид изцяло попада в имота на ищеца. Видно от графиката от кадастралния план на селото от 1934 г., същата е остатък от съществувала преди време жилищна сграда в УПИ V-96.

Към настоящият момент остатъка от стената от каменна зидария служи като подпорна стена на навес от дървена конструкция и покрит с ламарина, изграден в УПИ IV-96 до съществуваща паянтова жилищна сграда.

Налице е разминаване между кадастралната карта и всички предходни кадастрални и регулационни планове. Съгласно първоначалните данни от кадастралния и регулационен план от 1934 г., процесните УПИ на ищеца и на ответника са отредени за един имот с пл. № 96.

Видно от графиката, налице е разминаване между регулационната линия и съществуващата в момента ограда като имотна граница, като регулацията по вътрешната дворищнорегулационна граница между УПИ V-96 и УПИ 1V-96 в кв. 13 по регулационния план на с. В., Община Брезник, не е приложена.

Съгласно документите за собственост, които определят действителната граница между двата съседни имота, за меродавна трябва да се счита синята линия от регулационния план. Координатите за местоположението на граничните точки са посочени в магнитния носител в преписката с одобряването на изменението на ПУП, съхранявана в Община Брезник. Разминаването е с 11 кв.м., като в северната посока разстоянието е 81 см, а в южната посока разстоянието е 36 см. Към настоящият момент процесният навес е разположен между каменния зид с посочени по-горе параметри и съществуващата паянтова жилищна сграда в УПИ IV-96. Изградената в момента ограда, ведно с каменния зид, изцяло попадат в имота на ищеца. Така е и отразено на действащата в момента кадастрална карта.

От разпита на св. К. Д. М. и Е. Г. П.-П., които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че имотите на страните имат обща граница, за която има спорове от около 7-8 години.

Ответника е навлязъл в имота на ищците с оградата и с постройка представляваща навес. Навлизането е по дължината на границата, като ширината му е около 50 см.

Няколко пъти ищците са казвали на ответника да премести оградата, но той отказвал.

Част оградата между имотите представлява телена мрежа, каменна зидария има една метална ръждясала врата, но в момента е изолирана от братовчед ми (ищеца) за да не 3 могат да я ползват. Спорната част се владее от ответника К. М. като твърдят, че неговите родители са поставили оградата от мрежа и колове след 2016 г., а по-късно направили навес, като използвали част от стена на стара паднала сграда, която била на границата между двата имота. според тези свидетелки съществуващата ограда, на място не е ограда между двата имота, а се намира изцяло в имота на ищците.

От показанията на св. Р. З. К. и Н. С. Ц., които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че Между двата имота има каменен зид, камъни, от едно време, но не по цялото протежение на граница, до някъде, явно е било по-голямо, но е разрушено. Не знаят кой я е слагал но тя си е съществуваща от преди 30 години. Телената ограда е по-скоро правена, от навеса продължава по каменния зид, от него продължава нататък оградата, до някъде. Няма ново доизграждане на каменния зид. Според свидетелката Ц. дебелината на каменният зид е около 40-50 см. Според нея телената ограда минава от страната на другия имот и каменния зид остава от страната на ответника. Страните са били в добри отношения преди между тях да възникне спора за оградата.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните правни изводи:

Съгласно трайната съдебна практика, имотът - предмет на иска - следва да се индивидуализира с техническите си характеристики по актуалния (действащ) регулационен план. Оттук понякога се прави извод, че не било възможно успешно предявяване на собственически иск, ако не се измени плана в резултат от иск по ЗКИР, тъй като ревандикацията изхождала от актуалното положение на имотите, определено именно от изменения план. Настоящият съдебен състав не споделя това становище поради следните съображения:

На първо място следва да се посочи, че по силата на ТР № 8/2016 г. на ОСГК на ВКС, т. 4, искът за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част е неправилно заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР (първоначална редакция) за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР (първоначална редакция), нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. ВКС е приел по тълкувателен ред, че когато се предявява иск за ревандикация на недвижим имот, ищецът винаги има правен интерес да ревандикира частта от собствения си имот, която се владее без основание от ответника, независимо дали тази част е заснета неправилно в кадастралната карта или не. Според ТР, притежаваната от ищеца съобразно акта за собственост вещ е самостоятелен недвижим имот, независимо дали е заснета като такава. Освен това, съобразяването с действащия план касае единствено индивидуализацията на имотите, но не и обема на действително притежаваните собственически права върху тях и ако горното становище се приеме за вярно, това би поставило петиторната защита на реални части от урегулирани поземлени имоти в пряка зависимост от предходно успешно провеждане на иск по ЗКИР, каквото изискване не се обсъжда в съдебната практика и правната теория.