Решение № 1071 от 31.12.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1071 гр. Бургас, 31.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря * като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20212120205356 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на ЗК „*“ с ЕИК * със седалище и адрес на управление в село * община Несебър представлявана от * чрез пълномощника си адв.* и съдебен адрес в гр.Бургас, * срещу наказателно постановление № К21_90-F591594 /14.07.2021г, издадено от изпълнителния директор на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение чл. 86, ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 182, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 8132, 55 лева.

Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление, сочи подробни аргументи в жалбата си за липсата на описание в какво се състои нарушението. Посочената като нарушена материална норма е с няколко хипотези като не е посочено коя от изброените е нарушена, което е накърнило правото на защита. Посочената като наказваща норма съдържа на свой ред също две хипотези като отново не е посочено коя от двете алтернативи и е накърнено правото на защитна на жалбоподателя.

За открито съдебно заседание жалбоподателят редовно призован представител не се явява.

Явява се упълномощен адвокат. Поддържа се жалбата и се претендират разноски.

Представителят на наказващия орган, редовно призован не се явява.

Жалбата е подадена от лице, което има право на обжалване, в срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН и пред материално и териториално компетентния съд. Същата съдържа изискуемите от закона реквизити е процесуално допустима.

1

Бургаският районен съд, като взе предвид разпоредбите на закона, доводите на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Нарушението, за което е реализирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е било установено при извършена проверка по прихващане и/или възстановяване с Резолюция №П-02000221021565-ОРП-001/05.02.2021г . От проверката станала ясно, че задълженото лице не било издало и отразило в срок в отчетните регистри Протокол №34/01.04.2020г (по фактура №*/01.04.2020г) за получена доставка – семена от „*“ ООД с ЕИК * по чл.163б от ЗДДС към Глава деветнадесета „А“ по Приложение 2 с място за изпълнение в Територията на страната, по който данъкът е станал изискуем от получателя. Задълженото лице е издало протокол по чл.117 от ЗДДС №34/01.04.2020г с данъчна основа 40817,73 лев с ДДС 8 163,55 лева и същият бил отразен в справката декларация и дневника покупки и продажби за месец 11 на 2020г.

Предвид горното свидетелката М.С. в качеството на инспектор по приходите в ТД на НАПБургас в присъствието на упълномощено от дружеството лице и свидетеля С.-същ инспектор, съставила акт за установяване на административно нарушение, в който правната квалификация на нарушението е по чл. 86 ал.1 от ЗДДС.

Актът бил подписан от упълномощеното лице без възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са направени писмени възражения.

Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление №К21_90-F591594/14.07.2021г., издадено от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение чл. 86, ал.1 ЗДДС на основание чл. 182, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 8163,55 лева. Наказателното постановление било вречено на пълномощник на жалбоподателя (пълномощно на лист 8 от делото) на 15.11.2019 г.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните входа на настоящото производство доказателства, съдържащи се в събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и ЮЛ в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка Съдът не е обвързан нито с твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг.чл.84 ЗАНН вр. чл.14 ал.2 НПК и т.7 от Постановление №10 от 28.09.1973 г на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина 2 и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самия АУАН по отношение на неговите функции–констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложената по делото Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г (лист 11-12 от делото).

Нарушението е установено на 05.02.2029г, видно от протокол №П-0200021021565-ОРП-001.

По приложения материален закон:

От събрания по делото доказателствен материал не се установява по безспорен начин, че от обективна страна е било осъществено от ЗК „*“ състав на нарушението по чл.86 ал.1 от ЗДДС. Фактурата за получена доставка от територията на България била издадена на 01.04.2020г, а кога е станало плащането не е ясно. Данъкът е станал изискуем от ЗК „*“ като последната трябвало да издаде протокол по чл.117 ЗДДС в 15-дневен срок от датата на фактурата(но същият е бил издаден в деня на издавената на фактурата). ЗК е следвало да включи размера на данъка при изготвяне на справката-декларация за същия месец и да включи протокол в отчетните регистри по ДДС –в случая месец април.

В настоящия случай, обаче нито в АУАН, нито в НП е посочена дата на извършване на нарушението и крайният срок (датата), в който привлеченото към отговорност лице е следвало да изпълни задължението си по чл.86 ал.1 т.1,2 и 3 от ЗДДС, тъй като фактическото описание на нарушението, според наказващия орган е извършено чрез бездействие. Както в акта, така и в НП е посочено, че лицето не е начислило дължимия данък ДДС, като не го е отразило в справката-декларация (за кой месец не е посочено) и не е посочено в какъв срок е следвало да бъде начислен, а е посочил само междинния етап от сложния фактическия състав на начисляването –издаването на протокол по чл.117 ЗДДС.

Изпълнителните деяния по чл. 182 ал.1 от ЗДДС се осъществяват само чрез бездействие, а срокът, в който регистрираното лице трябва да изпълни задължението си е елемент от фактическия състав на нарушението, като е недопустимо той де се извежда по тълкувателен път. От цитираните от наказващия орган норми посочването на точната дата на нарушението е основен признак от състава на твърдяното нарушение и е абсолютно необходим реквизит от АУАН и НП видно от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нормите на чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС указват императивно как се изпълнява задължението за начисляване на ДДС –чрез извършване на няколко последователни действия, всяко с определен срок. Това от своя страна означава, че за да съответства описанието на нарушението на изискването за пълнота, следва в АУАН и в НП изрично да се посочи до кога (като дата) е следвало задълженото лице да извърши всяко едно от действията (до кога да издаде протокол по чл.117 ЗДДС, до кога е следвало да включи в дневника си за продажби и до кога да включи размера на данъка в справката за съответния период). В процесните АУАН и НП такова описание липсва, поради което и настоящия състав счита, че в случая е налице самостоятелно процесуално нарушение засягащо правото на жалбоподателя да разбере в какво се „обвинява“.Освен това нормата на чл.182 ал.1 от ЗДДС изисква императивно бездействието на задълженото лице да е домело до определяне на данъка в по-малък размер, 3 каквито доказателства по делото липсват.

По разноските съдът намира, че сумата от 750 лева по адвокатско пълномощно и представеното авизо за платежно нареждане е съобразена като размер с чл.8 от Наредба 1 от 2004г за минималните адвокатски възнаграждения и същата следва да бъде заплатена на жалбоподателя от НАП-София.

Посочените нарушения водят до категоричен извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и основание за неговата отмяна.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № К21_90-F591594 /14.07.2021г, издадено от изпълнителния директор на ТД на НАП-Бургас, с което на ЗК „*“ с ЕИК * със седалище и адрес на управление в село * община Несебър представлявана от * чрез пълномощника си адв.* и съдебен адрес в гр.Бургас, *за нарушение чл. 86, ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 182, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 8132, 55 лева.

ОСЪЖДА НАП-София да заплита на ЗК „*“ с ЕИК * със седалище и адрес на управление в село * община Несебър представлявана от * чрез пълномощника си адв.* и съдебен адрес в гр.Бургас, * разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4