Присъда № 127 от 13.10.2022, Софийски градски съд

МОТИВИ към Присъда № 127 от 12.10.2022 г., постановена по ВНОХД № 2515 по описа за 2022 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, V-ти въззивен състав.

Производството е по гл. XXI от НПК.

Въззивното производство е образувано по протест и допълнение към него срещу Присъда от 20.04.2022 г., постановена по НОХД № 20293 по описа за 2019 г. на СРС, НО, 8-ми състав, с която подсъдимият А. Х. Б. е бил признат за невиновен в това, че на 22.04.2019 г. около 16:00 часа в град София, по ул. „Орехова гора”, срещу блок 5Б, с посока на движение от бул.

„Гоце Делчев“ към бул. „Петко Ю. Тодоров“, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка “БМВ” модел „325” с регистрационен номер ******* след употреба на наркотични вещества - кокаин и канабис (коноп), установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози - с техническо средство „Drug Test 5000“ с инвентарен номер ARLK0001 и проба № 027, като канабисът (конопът) и кокаинът са включени в Списък I към Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“, поради което и на основание чл. 304 от НПК е бил оправдан по повдигнатото му обвинение с правна квалификация по чл. 343б, ал. 3 от НК.

В депозирания протест и допълнението към него са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционната присъда. Твърди се, че в хода на разследването и съдебното следствие са били събрани безспорни доказателства, които по категоричен начин сочели, че подсъдимият бил осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК. Излагат се доводи, че обвинителната теза била подкрепена от показанията на полицейските служители, а в талона за изследване подсъдимият бил вписал, че приемал показанията на техническото средство. Сочи се, че за съставомерността на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК бил ирелевантен моментът на употреба на наркотичното вещество от водача – дали същата се е случила непосредствено преди управлението на МПС или на по-ранен етап. Прокуратурата подчертава, че отдалечеността във времето на момента на употреба спрямо момента на управление на МПС не би могло да доведе до липса на съзнание у дееца за общественоопасния характер на деянието и че не е необходимо поведението на дееца да е било повлияно от приетия наркотик. В допълнението към 1 протеста се посочва, че съдът е обсъдил показанията на свидетелите Давчев и Димитров относно това, че в превозното средство била усетена специфична миризма, от което било напълно възможно водачът – подсъдимият, да е употребил установеното от техническото средство наркотично вещество канабис (коноп) непосредствено преди проверката от органите на реда.

Подчертава се, че техническото средство било отчело и наличието на друго наркотично вещество – кокаин, по отношение на което липсвали мотиви на съда. Прокуратурата посочва, че не споделя изводите на районния съд, че подсъдимият не бил повлиян в способността си да управлява превозното средство – наркотичните вещества проявявали индивидуално въздействие при всяко лице. Направено е искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен.

По делото не е постъпило писмено възражение срещу подадения протест от подсъдимия или защитника му.

В производството пред настоящия въззивен съдебен състав не са събирани нови доказателства.

В открито съдебно заседание представителят на държавното обвинение е посочил, че поддържа депозираните протест и допълнение към него.

Прокурорът е преповторил накратко оплакванията в протеста и исканията на държавното обвинение. Представителят на СГП е заявил искане за налагане на наказания на подсъдимия около минималния към средния размер, предвиден в закона за съответното престъпление.

В открито съдебно заседание подсъдимият се е явил лично и е бил представляван от защитник - адвокат А.. На етап съдебни прения защитникът е посочил, че подаденият протест е неоснователен и немотивиран, а обвинителната теза - недоказана. Адвокат А. е изложил възражения, че по делото не била доказана причинно-следствената връзка и вината на подсъдимия. От събраните доказателства и изготвената съдебнопсихиатричната експертиза не се установявало подсъдимият да е управлявал МПС под въздействието на наркотични вещества, като правната и житейска логика сочела, че инкриминираното управление на МПС следвало да бъде извършено непосредствено след употреба на наркотични вещества или докато деецът бил под въздействието на психичния и физиологичния ефект от приемането му. Изложени са твърдения, че метаболи, представляващи следи от употреба на наркотични вещества, можело да бъдат открити в организма денонощия или седмици след употребата, когато вредният ефект от употребата на наркотиците вече е отминал. От разпита на свидетелката К. Т. се установявало по безспорен начин, че подсъдимият не бил употребявал, а единствено бил пробвал предложеното му от дилър за реклама наркотично вещество – марихуана, като подсъдимият бил „дръпнал” един път. Тази 2 употреба се твърди да е била преди 25 часа – повече от денонощие, след което подсъдимият бил спрян, а съдебно-психиатричната експертиза установявала, че подсъдимият не бил повлиян от наркотичното вещество.

Адекватното състояние на водача се установявало от разпита на въпросната свидетелка и на полицейските служители, от което се извеждала и липсата на субективна страна. Направено е искане за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

При дадена последна дума подсъдимият е посочил, че никога не би управлявал МПС под влияние на каквото и да е. Подсъдимото лице е заявил, че не е бил под влияние и че около 23-25 часа преди случая еднократно си е „дръпнал”.

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди наведените доводи и оплаквания, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият А. Х. Б., ЕГН: **********, е роден на **** г. в гр.

Геодерн, Федерална република Германия. Той е българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан, неженен, учащ, с месторабота в „С.” ООД.

На неустановена непосредствена дата преди 22.04.2019 г. подсъдимият употребил кокаин. По неустановено време на 21.04.2019 г. подсъдимият и свидетелката К. Е. Т. били на разходка. Докато се разхождали, двамата срещнали лице с неустановена по делото самоличност на име „В.”, което предложило на свидетелите да пушат марихуана. Подсъдимият опитал от предложената му цигара с марихуана.

На 22.04.2019 г. около 16.00 часа в гр. София, подсъдимият управлявал моторно превозно средство – лек автомобил с марка „БМВ”, модел „325”, с рег. № ****, по ул. „Орехова гора” с посока на движение от бул. „Гоце Делчев” към бул. „Петко Ю. Тодоров”. Автомобилът бил спрян за проверка от служителите на СДВР – свидетелите Л.М.К., А.П.Д. и Г.Н.Д..

Полицейските служители установили самоличността на подсъдимия, след което поради усетената в превозното средство миризма решили да направят тест на водача. На място били повикани служителите на СДВР – свидетелите С.Й.Г. и Ч.Г.Ч.. Подсъдимият бил тестван с техническо средство “Drug test 5000” за употребата на наркотични вещества и/или други упойващи вещества.

Техническото средство отчело положителен резултат за два вида наркотични вещества – кокаин и канабис (коноп). На подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 090463/22.04.2019 г. и му бил издаден талон за медицинско изследване № 0013345, в което подсъдимият вписал, че приема показанията на техническото средство.

3

Подсъдимият бил придружен до Военно-медицинска академия – гр. София за даване на проби от кръв и урина, но същият отказал да даде такива. По време на проверката подсъдимият не демонстрирал по-особено поведение, отличаващо се като такова на лице под въздействие на упойващи вещества.

За да достигне до гореизложените фактически положения, настоящият съдебен състав направи обстоен анализ на събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Л.М.К., А.П.Д., Г.Н.Д., С.Й.Г., Ч.Г.Ч., прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, и тези на свидетелката К. Е. Т., обясненията на подсъдимия, акт за установяване на административно нарушение № 090463/22.04.2019 г., талон за медицинско изследване № 0013345, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, справка картон на водача, свидетелство за съдимост на подсъдимия, книга за регистрация на лицата за медицински преглед по реда на Наредба № 1/2017 г. на МЗ, МВР и МП, Наредба № Н5/2012 г. на МО, и с постановление по реда на НПК, водена от Клиника „Спешна токсикология” на ВМА, Амбулаторен лист № 000032/22.04.2019 г., издаден от д-р М.М..

Налице е еднопосочност и безпротиворечивост в събрания по делото доказателствен материал, касаещ времето и мястото на извършената проверка, личността на водача на автомобила и извършваните действия спрямо същия по време на проверката. От събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Л.М.К., А.П.Д., Г.Н.Д., С.Й.Г., Ч.Г.Ч., и приобщените по делото писмени доказателства се установява наличие на два вида наркотични вещества в организма на подсъдимия – кокаин и канабис (коноп). Бегли на съдържание са мотивите на контролирания съд по отношение втория констатиран наркотик - кокаина, но това не влече до съществен порок в контролирания съдебен акт, довеждащ до различен правен резултат от постановения от настоящия съд. От събраните гласни доказателства и отразеното в талона за медицинско изследване № 0013345 се установява, че подсъдимият е изразил в писмена форма съгласието си с констатациите след извършения тест с техническо средство. Следва да се подчертае, че свидетелката К. Е. Т. и самият подсъдим посочват предхождаща проверката употреба на наркотични вещества. Касателно употребата на канабис, безпротиворечиво се установява, че предхождащия ден преди процесния подсъдимият е пушил марихуана, изразила се в опитване от предложена му от трето лице цигара с наркотичното вещество.

От приобщените по делото като писмени доказателства книга за регистрация на лицата за медицински преглед и талон за медицинско изследване се установява, че след извършване на тестването на подсъдимия с техническото устройство на същия му е бил издаден талон за медицинско 4 изследване чрез вземане на кръв и урина. Свидетелите, заемащи длъжност на полицейски служители, разказват, че подсъдимият е бил съпроводен до ВМА за даване на проби, но подсъдимото лице е отказало да даде такива. В книгата за регистрация на лицата за медицински преглед е вписан отказ от подсъдимия да даде проби и подпис до волеизявлението му.

Съдът кредитира заключението по назначената по делото съдебнопсихиатрична експертиза, в която е посочено, че към момента на деянието подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Съдът се довери и на посоченото в изводите на експертите, че ефектът на употреба на марихуана 28 часа преди процесния инцидент е бил отзвучал и не е повлиял на способностите за шофиране на подсъдимия. Това косвено се потвърждава и от показанията на свидетелите – полицейски служители, спрели за проверка подсъдимия, и показанията на свидетелката К.

Е. Т., която е придружавала подсъдимия в процесната вечер. Съдът счита, че не са налице съмнения за тенденциозност в разказа на свидетелката К. Е. Т., въпреки установените по делото по-близки отношения с подсъдимия, тъй като показанията на свидетелката изцяло се подкрепят от останалата събрана по делото доказателствена маса. Конкретно показанията на свидетелката в тази част са в синхрон с Амбулаторен лист № 000032/22.04.2019 г., издаден от д-р М.М.. Макар в показанията на полицейските служители да липсва отразяване състоянието на подсъдимия по време на проверката, следва да се вземе предвид, че според показанията на свидетелите – полицаи причина за проверката с техническото средство е била установената силна миризма на марихуана в автомобила, а не ирационалното поведение на подсъдимото лице зад волана.