Решение № 373 от 13.04.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. П., 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря Г.Н.Т. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20211720106114 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Т.-П.” АД срещу К.Л.М., ЕГН ********** и адрес: гр. П., ****, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 от ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1305.61 лева, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П., ****, от които главница в размер на 1153.97 лева за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2019 г. включително, сумата от 151.64 лева – обезщетение за забава за периода от 09.08.2018 г. до 23.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението на заповед за изпълнение – 10.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 1339/11.08.2021 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС.

В законоустановения срок ответникът К.Л.М., чрез адв. В., е подала отговор, с който е оспорила исковете по основание и размер, като твърди, че ищецът не сочи доказателства за наличие на облигационна връзка с ответника и на какво основание е възникнала същата, като е оспорила качеството на собственик на процесния имот, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. В отговора на исковата молба е противопоставила възражения за недопустимост на производството, като твърди, че не притежава пасивната процесуална легитимация. Същевременно в отговора на исковата молба е заявила, че част от процесната сума е призната с депозираното против издадената заповед за изпълнение 1 възражение, като е противопоставила и възражение за погасяване по давност на процесните суми.

В съдебно заседание ищецът се представлява от ю.к. М., която поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от адв. В., който не оспорва иска за главница и лихва за периода от 01.07.2018 до 30.04.2019 г., а за периода от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г. релевира възражение за погасяване по давност на процесните суми. Моли да им се присъдят сторените по делото разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № 1339/11.08.2021 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, поради което съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да се произнесе по същество.

Що се отнася до възражението на ответницата, че за 4/6 части от процесните суми следва да се прекрати производството по делото като недопустимо, тъй като в депозираното в заповедното производство възражение до тази част сумите са признати, съдът намира същото за неоснователно. Видно от приложеното в заповедното производство възражение същото е противоречиво, доколкото е използвана утвърдената бланка на възражение, в която няма зачертавания на стандартния текст, като по този начин възражението е останало двусмислено и противоречиво, поради това, че от една страна се твърди недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение, а от друга страна не се оспорва дължимостта на процесните суми до 4/6 части от вземанията предмет на иска. От друга страна в пункт ІІ.1 от депозирания по делото отговор на исковата молба, ответницата твърди, че не притежава в гр. П. и подробно описан в исковата молба с административен адрес: гр.П., ***, респ. оспорва размер на правата на собственост и ползване сама и единствена и от страна на ответницата изцяло, без да е посочен част от периода за който се твърди това обстоятелство. С оглед на това и не може да се приеме за безспорна недължимостта на сумата в размер на 762.67 лева, представляваща 4/6 части от предявения иск за главница за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г. и за сумата от 100.68 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 09.09.2018 г. до 23.07.2020 г., за безспорно и производството по делото в тази му част да бъде прекратено. Предвид изложеното, съдът намира предявените искове за допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По основателността на иска:

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, 2 предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл.142, ал.1 и ал.2 от ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно чл.153 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.3 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ.

От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите съконтрахенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.

Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на 3 отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.

Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия, продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27, ал.4 от същите Общи условия, едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ - квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно.

В настоящия случай не се спори, че ответницата е собственик на 4/6 ид.ч. от процесния топлоснабден имот, което обстоятелство е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, с протоколно определение, постановено в проведеното открито съдебно заседание на 14.03.2022 г.

Съдът намира, че ответницата се явява клиент на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, като облигационната връзка между страните е възникнала по силата на закона, а съдържанието на последната е определено от закона и доразвито от общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.-П.”АД.

Видно от приложената и неоспорена от страните декларация по чл.14 от ЗМДТ, преценена в съвкупност с приложеното удостоверение за наследници от 10.11.2020 г. се установява по безспорен начин, че ответницата е съсобственик на 1/2 ид.ч. от процесния топлоснабден имот на основание покупко- продажба от 26.04.1991 г., а останалата ½ ч. е била собственост на починалия и съпруг Н.Й.М., отново на основание покупко- продажба от 26.04.1991 г. Няма спор, че процесния имот е придобит от ответницата и покойния и съпруг 4 по време на брака им. Н.Й.М. е починал на 16.03.2019 г., което се установява по безспорен начин от приложеното по делото удостоверение за наследници от 10.11.2020 г. При това положение и съгласно разпоредбата на чл.32, ал.1 от СК, разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, като съответно в ал.2 на съща разпоредба, е регламентирано, че съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, респ. всеки от съпрузите отговаря за цялото задължение в отношенията към топлопреносното дружество. При тези факти ответницата отговаря солидарно със съпруга си приживе за задълженията към ищцовото дружество за периода от 01.06.2018 г. до 16.03.2019 г. за процесния топлоснабден имот, и в тази част искът за главница за сумата от 642.72 лева е основателен и доказан.