Решение № 260097 от 04.11.2020, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№ /04.11. 2020 Година гр. С.З.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН

СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На

28.09. 2020година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

СЕКРЕТАР: Стойка Иванова

Като разгледа докладваното от съдията Караджова

Търг.д.

№ 280 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по искова молба предявена от Н.К.К. от гр.С.З. против „З.“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. *** с цена на иска 25 100лв. – обезщетение за неимуществени вреди.

Ищцата Н.К.К. твърди, че е потребител на застрахователна услуга по смисъла на §1,.ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (отм.) по силата на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното застрахователно дружество за управлявания от деликвента А.Р.Д., с ЕГН: **********, л.а. „Фолксваген Пасат“, с peг. № СТ 3772 НН.

Ищцата е единствена внучка на починалата при ПТП от

11.02.2016г. Н.Б.Ж., с ЕГН: **********, видно от удостоверение за родствени връзки, приложено като доказателство към исковата молба.

Изложени са обстоятелства, че на 11.02.2016г., около

06:45 часа, в гр. С.З., на кръстовището на бул. *** и ул. ***, на пешеходната пътека срещу магазин „Практис“, при управление на л.а. „Фолксваген Пасат“, с peг. № СТ 3772 НН, водачът А.Р.Д., с ЕГН: **********, е блъснал пешеходките П.Б.Г. и сестра й Н.Б.Ж. - баба на ищцата Н.К.К.. По време на инцидента, двете сестри пресичали пътното платно по обозначена пешеходна пътека, като дори били преминали средата й. Водачът А.Д. управлявал автомобила си по южната лента за движение на бул. „***" в посока запад-изток със скорост над максимално разрешената за шофиране в градски условия (50 км/ч). В същото време, пешеходките се намирали от северната страна на бул. „***" и предприели пресичане на пътното платно в посока юг, като се движели по обозначената пешеходна пътека тип „Зебра". Двете пострадали вървели заедно, хванати под ръка, като Н.Ж. вървяла отдясно на сестра си П.Г.. При предприемане на пресичането двете пострадали се уверили, че МПС, движещи се по бул. „***", в северната лента на платното за движение в посока изток-запад, са спрели и ги изчакват да преминат, след което с нормална походка предприели пресичане.

Участъкът от пътя, където е възникнало ПТП-то, е бил осветен от улично осветление, а между виновния водач и пешеходките не е имало препятствия по линията на пряка видимост на водача. С деянието си А.Д. е причинил многостепенна средна телесна повреда на П.Б.Г., както и смъртта на Н.Б.Ж..

Водачът А.Д. не е привел в действие спирачната система на автомобила си нито преди, нито след произшествието. Същият дори не е намалил скоростта и е продължил движението си на изток по бул. „***". На мястото на инцидента пристигнал екип на Спешна медицинска помощ, който констатирал смъртта на Н.Ж., а сестра й П.Г. била откарана за оказване на медицинска помощ в УМБАЛ „П.“ АД - С.З..

Изложени са аргументи, че според постановките на Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.09.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Сочи се, че обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

В конкретния случай, ищцата е била единствена внучка на починалата вследствие на ПТП Н.Ж. и дори е била кръстена на нея. Двете са били изключително близки. Между същите са съществували чувства на обич и привързаност, бабата се е грижила за своята внучка като за своя дъщеря. Макар да не са живели в едно домакинство, ищцата често е ходила на гости на баба си, както и последната често е посещавала внучката си. Ищцата твърди, че е изпитвала любов и уважение към своята баба, която майчински се е грижила за нея и е помагала в отглеждането и възпитанието й. Отношенията им с починалата са били изключително близки, били са много привързани една към друга. Скръбта на ищцата Н.К. е неизмерима и й причинява неимоверни страдания.

Заявено е, че много трудно преживява загубата на един от най-близките си хора, с които е израснала и е била в много близка емоционална връзка. Преди трагичния инцидент, ищцата всекидневно е общувала с баба си и е разчитала на нейната подкрепа в различни житейски ситуации. Връзката между ищцата и Н.Ж. била изключително силна и внезапната смърт на последната се е отразила изключително негативно на психиката на ищцата. Същата е претърпяла и търпи и към момента негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за нея човек. Счита, че това е нормалното, житейски оправдано състояние на едно задружно и сплотено семейство. Била много близка със своята баба, съществувала е особена връзка на привързаност в семейството, грижили се една за друга и много се подкрепяли. Поради посочените причини сочи, че е напълно разбираемо, че все още страда от загубата на баба си. Тя нарушила обичайния й начин на живот.

Ищцата твърди, че тъй като не е получавала каквото и да било обезщетение във връзка с процесния инцидент нито от ответника, нито от делинквента, за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Посочено е, че от представените Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и Справка от електронния сайт на Гаранционен фонд за наличие на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е видно, че към 11.02.2016г. - датата на ПТП, за лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с per. № СТ 3772 НН е имало валидно сключена застраховка към „З.“ АД по реда на КЗ (отм.) по застрахователна полица № BG/30/115002300625. валидна от 11.09.2015г. до 10.09.2016г.

За станалото ПТП са били образувани пр.пр. №539/2016г. по описа на ОП - С.З. и ДП №54/2016г. по описа на ОД на МВР - С.З.. С внесен в ОС - С.З. обвинителен акт срещу виновния водач е образувано НОХД №177/2016г. по описа на съда. С влязла в сила Присъда №27 от 21.06.2016г. по посоченото дело, водачът А.Р.Д. е признат за виновен в това, че на 11.02.2016г. в гр. С.З., при управление на л.а.

„Фолксваген Пасат“ с peг. № СТ 3772 НН, в нарушение на правилата за движение по пътищата- чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.119, ал.1 от ЗДвП по непредпазливост причинил смъртта на Н.Б.Ж., като от деянието е настъпила смърт на едно лице и телесни повреди на едно лице, деецът е избягал от местопроизшествието, деянието е извършено на пешеходна пътека и представлява особено тежък случай, А.Д. е лишен и от право да управлява МПС за срок от 9 години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Сочи, че съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на това, според ищцата, следва да се приеме за установено, че описаното деяние е извършено виновно от делинквента.

Излага доводи, че съгласно разпоредбата на §22 от Преходните и заключителни разпоредби на новия КЗ, в сила от 01.01.2016г., относно застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този Кодекс, се прилага част четвърта от отменения КЗ „Застрахователен договор“, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на новия Кодекс. Тази част от КЗ (отм.) освен материалноправни норми относно съдържанието и елементите на застрахователните договори и пр., съдържа и процесуалноправни норми, каквато в частност е и нормата на чл.226 от КЗ (отм.). Текстът е общо формулиран и не липсва посочване на конкретни разпоредби, по отношение на които не следва да се прилага. Поради това следва да се приеме, че има действие и по отношение на прекия иск срещу застрахователя, регламентиран в чл.226, ал.1 от КЗ (отм.). Изключението, визирано в §22 от ПЗР на КЗ (нов), е, когато „страните договорят друго“ след влизане в сила на Кодекса, каквито уговорки между страните не съществуват. От гореизложеното категорично можело да се направи изводът, че правното основание на предявения иск е чл.226 от КЗ (отм.).

Счита, че в настоящия случай по безспорен начин се установява, че вследствие на противоправното си поведение, водачът А.Р.Д. е причинил на ищцата вреда - изгубила е много близък за нея човек - своята баба. Инцидентът е белязал завинаги живота на ищцата, лишавайки я от обичта, подкрепата и грижите на баба й Н.Ж..

Заявява, че безспорно претендираните неимуществени вреди - душевни болки и страдания, са в пряка и непосредствена причинна връзка с ПТП от 11.02.2016г., като излага аргументи по чл.52 от ЗЗД .

Счита, че в случая не може да става въпрос и за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите пешеходки, предвид обстоятелството, че изложения в ИМ механизъм на ПТП, изцяло се подкрепя и от влязлата в сила присъда спрямо виновния водач. При предприемане на пресичането двете пострадали се уверили, че МПС, движещи се по бул. „***“, в северната лента на платното за движение в посока изток-запад, са спрели и ги изчакват да преминат, след което с нормална походка предприели пресичане. Участъкът от пътя, където е възникнал инцидентът, е осветен от улично осветление дори и през тъмната част на денонощието, следователно, не може да става въпрос за ограничена видимост. Освен това, между виновния водач и пешеходките не е имало препятствия по линията на пряка видимост на водача и А.Д. се е намирал на достатъчно голямо разстояние - по-голямо от опасната зона за спиране, за да възприеме пострадалите и да избегне настъпването на ПТП, макар да се е движил с превишена скорост.

Счита, че претендираното от ищцата Н.К. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 11.02.2016г., при което е починала баба й - Н.Б.Ж., е справедливо, като се имат предвид преживените от нея болки и страдания от внезапната загуба на толкова близък за нея човек . Претендираният размер на обезщетението е справедлив и с оглед на трайната съдебна практика по подобни казуси, поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

Счита, че на основание чл.84, ал.3, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, ответникът следва да заплати и дължимата законна лихва върху претендираното обезщетение от датата на непозволеното увреждане - 11.02.2016г., до окончателното изплащане на сумата.

Моли, да се постанови решение, с което да се осъди „З.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1172, район *** да заплати на Н.К.К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:***.“3-ти март“ №1, вх. Б. ет.2. ап.35, в качеството й на внучка на Н.Б.Ж., с ЕГН: **********, б.ж. на гр. С.З., сумата от 25100 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания - стрес и изживени силни негативни емоции от загубата на близък роднина, вследствие на ПТП, настъпило на 11.02.2016г., при което е починала баба й - Н.Б.Ж., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.02.2016г. - датата на непозволеното увреждане, до окончателното й изплащане. Претендират се съдебни и деловодни разноски, както и възнаграждението за един адвокат.

Ответникът „З.“

АД оспорва предявения иск и прави искане да се отхвърли изцяло. Претендира за разноските по делото, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. Моли, също да се отхвърли и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД по съображения за неоснователност и недоказаност на главния иск. В случай, че се намери иска за основателен, моли да се намали размера на обезщетението, тъй като счита, че претендираното с исковата молба е прекомерно завишено и не съответства, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните критерии за справедливост, запълващи със съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД, от друга страна, на вида и обема на причинените от процесното ПТП вреди, респ. на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищцата и, от трета страна, размерът на претендираното обезщетение е в противоречие с разпоредбата на параграф 96, ал.1 от ПЗР на КЗ, ДВ, бр. 101/07.12.2018 г., в сила от 07.12.2018 г.:

Разпечатката съдържа 39 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/26902bb0-8458-4d52-a11b-1d28f88de838