Определение № 1294 от 10.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1294 гр. Благоевград, 10.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас И. като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20261200501094 по описа за 2026 година съобрази следното:

Настоящото съдебно производство е образувано по жалба на „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД, подадена срещу решение № 339 от 25.06.2026 г., постановено по гражданско дело № 1146 от 2024 г. на Районен съд Р.. В жалбата се твърди, че атакуваното с нея решение е неправилно и необосновано. Първоинстанционният съд неправилно преценил фактите по делото относно механизма на настъпване на ПТП, с оглед на което приложил погрешно материалния закон. Съдът необосновано счел, че причинените вреди на автомобила се дължат на неправомерно поведение на водача му. От събраните по делото доказателства се установило, че водачът се е движил в гр. Д. по ул. „Т.К.“, в посока гр. Б., като близо до края на населеното място, на платното за движение внезапно навлязла крава. Водачът направил опит да избегне удара, но разстоянието било недостатъчно, а в насрещното платно имало други автомобили.

Последвал удар на автомобила в животното, в резултат на който на същия били нанесени множество материални щети. Тези обстоятелства се установявали от показанията на разпитаните по делото свидетели Ю.Т. и И.К., както и от приложените документи. Неправилно съдът приел, че е останало недоказано твърдението, че навлязлото в платното животно е собственост на ответника. От писмото от БАБХ следвал обратният извод. Във връзка със съставения му АУАН, свидетелят И. М. дал обяснение, в което изрично признал, че кравата, станала причина за инцидента, е собственост на баща му - М. М.. Доколкото това изявление било направено непосредствено след ПТП и пред длъжностно лице, същото притежавало висока доказателствена стойност, която обаче съдът игнорирал. Съдът неправилно определил причината за настъпване на ПТП. Според съда, основен принос за него имали действията на водача на лекия автомобил, който се бил движил с несъобразена 1 скорост. Този свой извод съдът мотивирал с представеното по делото заключение на автотехническата експертиза. В тази връзка съдът не кредитирал показанията на свидетеля Ю.Т., тъй като той бил водач на автомобила и бил заинтересована страна. Този извод на съда бил неправилен и необоснован. Данни относно скоростта на движение на автомобила се съдържали единствено в показанията на свидетеля Т., който твърдял, че се е движил със скорост в рамките на позволената. Фактът, че свидетелят шофирал автомобила, нямало как да го направи заинтересован. В случая заинтересован от изхода на делото бил другият свидетел - И. М., който, като син на ответника, имал пряк интерес баща му да не бъде осъден да заплати сумата.

Именно въз основа на показанията на свидетеля М. била изготвена експертизата. На базата на тях вещото лице определило откъде били излезли кравите, в каква посока се били движили и откъде били видими. В показанията си обаче този свидетел излагал твърде съмнителни и противоречиви обстоятелства. Следвало да се има предвид обяснението му в административнонаказателната преписка, че е изгубил 4 крави и са му са се обадили след настъпването на инцидента. Въпреки тези противоречия и заинтересоваността на този свидетел, именно въз основа на неговите показания били взети отправни точки и ориентири за посоката на преминаване на кравата и разстоянието до нея. Неясно защо обаче вещото лице игнорирало показанията на свидетеля Т., който изрично посочил скоростта си на движение и това, че кравата е излязла внезапно на пътя отдясно, пресичайки наляво.

Тези негови изявления се потвърждавали от позицията на кравата в близост до пътния банкет, с позиция на главата, която сочела към осевата линия, което се установявало както от показанията на свидетеля К., така и от представените снимки и скицата в протокола. При тези данни нямало как кравата да е пресичала улицата от лявата страна, както твърдял свидетелят И. М. и както приемало вещото лице в експертизата. Експертизата била необоснована и по отношение на определената цена за ремонт на автомобила, както и за неговата действителна цена към датата на настъпване на ПТП. Вещото лице направило изчисленията за друг модел автомобил. Използваният в заключението метод не давал възможност да се определи действителна цена на автомобила към датата на събитието. Вещото лице определило цената, като приложило коефициенти на овехтяване. Константната съдебна практика обаче не приемала това за меродавно. В настоящия случай вещото лице следвало да направи проучване на пазара на употребявани автомобили и да посочи средната пазарна цена, за която може да се купи идентичен автомобил. Това не било сторено и нямало как да се определи дължимото обезщетение съобразно критериите, посочени в чл. 400, ал. 1 от КЗ. С оглед на тази необоснованост, заключението било оспорено своевременно от ищеца и било поискано допускането на повторна експертиза. Съдът обаче, в нарушение на съдопроизводствените правила, не допуснал такава. Поради това в настоящото производство се явявало допустимо събирането на това доказателство. Моли се за отмяна на обжалваното решение, уважаване на предявените искове и 2 присъждане на разноските за двете инстанции. Иска се назначаване на повторна автотехническа експертиза.

Подаден е отговор на жалбата от М. И. М.. В него се изтъква, че тя е неоснователна. Постановеното решение било правилно като краен резултат, постановено при правилно приложение на материалния закон и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. С въззивната жалба по същество се правел опит за нова интерпретация на доказателствения материал, без да се оборва решаващият извод на първоинстанционния съд, че дори да се приеме принадлежност на процесното животно към ответника, настъпването на ПТП е било технически предотвратимо от водача на увредения автомобил. Именно този извод представлявал самостоятелно основание за отхвърляне на предявения иск. Районният съд изрично приел, че дори животното да е било от стадото на ответника, доказателствата сочат поведението на водача като основна и непосредствена причина за произшествието. Отговорността по чл. 50 от ЗЗДог действително била обективна, но не била безусловна. Липсата на необходимост от доказване на вина не освобождавала ищеца от задължението да установи конкретното животно, участвало в произшествието, основанието ответникът да отговаря за него, настъпилата вреда и пряката причинно-следствена връзка между поведението на животното и вредоносния резултат. Физическото участие на животното в ПТП не било тъждествено на юридическа причинност.

Необходимо било да бъде установено дали именно поведението на животното е обусловило настъпването на вредите, или резултатът е настъпил вследствие на друг самостоятелен причинен фактор. В конкретния случай такъв фактор било поведението на водача. Дори да се приемело, че животното е било собственост или се е намирало под надзора на М. М., оставала недоказана необходимата причинна връзка между основанието за отговорност по чл. 50 от ЗЗДог и настъпилия вредоносен резултат. Вещото лице не ограничило анализа си до свидетелските показания. При изготвянето на заключението били използвани материалите по делото, документите от преписката на РУМВР Б., снимковият материал от местопроизшествието, техническите характеристики на автомобила, свидетелските показания, както и данните от извършения оглед на пътния участък. Въззивната жалба акцентирала върху оспорването на конкретно изчислената скорост от 102 км/ч, но пропускала обстоятелството, че дори да се възприемела версията на водача Т. за движение със скорост от около 50 км/ч, изводът за техническата предотвратимост оставал непроменен.

Спорът относно конкретната скорост не бил способен да обоснове отмяна на решението. Правилно районният съд кредитирал показанията на водача относно факта на настъпилия удар, но не и относно твърдението за неговата неизбежност. Водачът бил пряк участник в произшествието и неговото собствено поведение било част от предмета на доказване. Поради това показанията му относно скоростта, момента на възприемане на опасността и възможността за реакция следвало да бъдат съпоставени с обективните технически доказателства. Именно това сторил първоинстанционният съд. В 3 частта, в която показанията на водача противоречали на техническите изводи на вещото лице, съдът мотивирано не ги възприел. Така извършената доказателствена преценка била в съответствие с изискванията на чл. 172 и 235 от ГПК. Тезата за абсолютна внезапност и неизбежност не се подкрепяла от техническия доказателствен материал. Дори да се приемело, че водачът се е движил с 50 км/ч, той не бил освободен от задължението да възприеме своевременно опасността и да предприеме необходимото намаляване или спиране. В случая поведението на водача не можело да бъде квалифицирано като несъществен или второстепенен фактор. Правилно първоинстанционният съд приел, че движението с несъобразена скорост, закъснялата реакция и невъзприемането на видимо препятствие представляват самостоятелна и достатъчна причина за настъпване на вредоносния резултат. Неоснователно било оплакването, че съдът възприел безкритично заключението на вещото лице. От мотивите на решението било видно, че съдът е обсъдил компетентността, пълнотата и обосноваността на експертното заключение.

Изрично било посочено, че вещото лице е извършило оглед на местопроизшествието, анализирало е материалите по преписката, свидетелските показания и техническите характеристики на автомобила, както и че е защитило заключението си в съдебно заседание. Изискването на чл. 202 от ГПК било спазено. Съдът не възприел заключението като обвързващо, а го преценил в съвкупност с останалия доказателствен материал и изложил мотиви защо го кредитира. Спорът относно размера на вредата имал значение едва при установено основание за ангажиране на отговорността на ответника. Не били налице предпоставките за назначаване на повторна автотехническа експертиза. Заключението съдържало конкретни изходни данни, техническа методика, извършени измервания, математически изчисления и мотивирани отговори на поставените въпроси. Самото несъгласие на страната с резултата от експертизата не било основание за възлагане на повторно заключение. Въззивникът противопоставял на извършената техническа реконструкция предимно друга свидетелска версия за механизма на ПТП, но само по себе си това не представлявало основание да се приеме заключението за необосновано или неправилно. При условията на евентуалност се поставят въпроси и задачи към повторната автотехническа експертиза. Цитира се практика на ВКС. Дори да се приемело наличие на основание за отговорност, то размерът на предявената претенция също подлежал на пълно доказване. Ищецът следвало да установи произхода и основанието на всяка претендирана сума. Следвало да се установят действителната стойност на автомобила към момента на ПТП, стойността на ремонта, наличието на икономическа тотална щета, стойността на запазените части и доказаните ликвидационни разноски. Тези въпроси обаче били вторични, доколкото не била установена първата и основна предпоставка основание за ангажиране на отговорността на въззиваемия. Моли се за потвърждаване на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноските пред окръжния съд.

4

Жалбата и отговорът са редовни и допустими.

Следва да се насрочи и проведе открито заседание на въззивната инстанция.

Окръжният съд няма да се произнесе сега по искането за назначаване на повторна автотехническа експертиза, а ще го стори в предстоящото открито заседание по делото. Това се налага, за да бъде спазен принципът на състезателното начало, регламентиран в нормата на чл. 8, ал. 3 от ГПК. Трябва да бъде дадена възможност на жалбоподателя да се запознае с възраженията на въззиваемия, направени срещу въпросното доказателствено искане и обективирани в отговора на жалбата, както и с поставените от същия при условията на евентуалност задачи към повторната експертиза, и да изрази становище по тях в предстоящото открито заседание по делото, в което ще бъдат докладвани и жалбата и нейният отговор.

Разпечатката съдържа 20 от 29 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/268f44f2-4f42-4bce-8a95-bacc509154f8