Решение № 4217 от 27.12.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 5150/2023
- Вид
- Решение № 4217
- Подписан
- 27.12.2023
- В сила
- 30.01.2024
- Състав
- Орлин Чаракчиев
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 4217 гр. В., 27.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20233110105150 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Н. К. Н. - П.а, ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. С. № * срещу „Д. - О.з.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. В. № * обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на застрахователни обезщетения по застрахователна полица № * г. по имуществена застраховка „Каско” за л.а. „М. *“ с ДК № * и обезщетения за забава, както следва (след допуснато изменение в цената на исковете по реда на чл. 214 от ГПК): 1) сумата от 1463,61 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпило на 01.10.2022 г. застрахователно събитие, както и 2) сумата от 76,75 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 31.10.2022 г. 21.04.2023 г. върху претендираното застрахователно обезщетение, 3) сумата от 112,00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпило на 03.10.2022 г. застрахователно събитие, както и 4) сумата от 5,87 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 31.10.2022 г. - 21.04.2023 г. върху претендираното застрахователно обезщетение; 5) сумата от 1866,20 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпило на 04.10.2022 г. застрахователно събитие, както и 6) сумата от 97,85 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 31.10.2022 г. - 21.04.2023 г. върху застрахователното обезщетение, 7) сумата от 1886,08 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпило на 06.10.2022 г. застрахователно събитие, както и 8) сумата от 98,89 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 31.10.2022 г. 21.04.2023 г. върху застрахователното обезщетение , ведно със законната лихва върху всяка главница, от датата на подаване на исковата молба - 25.04.2023 г. до окончателното им изплащане.
Ищцата твърди чрез адв. Л. П., че ответникът „Д. - О.з.” ЕАД е обезпечавал застрахователно покритие за нейния собствен л.а. „Мерцедес Е 270“ с ДК № * по застрахователна полица „Каско +“ № * г. и срок на действие от 23.04.2022 г. - 22.04.2023 г.
Излага се, че застрахователната стойност на автомобила била договорена в размер на 7800,00 лв., като пълният размер на премията от 608,40 лв. бил заплатен. Поддъжа, че в срока на действие на договора са настъпили следните застрахователни събития, за които ищцата уведомила застрахователя: 1) на 01.10.2022 г. при маневра на тясно пространство на паркинг до ул. „Ст.“, в гр. В. е деформирана предна и задна броня, лайсна задна броня среда, 1 лайсна хром задна броня - среда, 2) на 03.10.2022 г. докато автомобилът е бил паркиран до бл. 13, ул. „Д.И.“, кв. „Л.“ в гр. В. е деформиран тавана на автомобила от паднал предмет от блока, като щетите и по двете събития са установени от застрахователя със опис заключение по щета № * г.; 3) на 04.10.2022 г. докато автомобилът е бил паркиран до ул.
„Студентска“, гр. В. е деформирана лайсна предна броня дясна, калник преден десен, предна врата дясна, задна врата дясна, калник заден десен, лайсна задна броня дясна, 4) на 06.10.2022 г. докато автомобилът е бил паркиран до бл. 13, ул. „Д. И.“ в гр. В. е деформиран калник преден ляв, предна врата лява, задна врата лява, калник заден ляв, лайсна задна броня лява, лайсна хром задна броня лява, като щетите и по двете събития са установени от застрахователя със опис - заключение по щета № * г. Ищцата сочи, че по вредите от т.1 до т.4. вкл. се дължат обезщетения съответно от 1000, лв., 800,00 лв., 1500,00 лв. и 2000,00 лв., но ответникът не е изплатил такива, въпреки че не изисквал представянето на други документи. Поддържа, че му се дължи и обезщетение за забава върху всяка от частично претендираните суми, считано от изтичането на петнадесет дни след уведомяването за щетата и изготвяне на Опис- заключение по щета № * г., т.е. от 31.10.2022 г. По изложените съображения моли за уважаване на исковете. Претендира присъждането на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Д. - О.з.” ЕАД, чрез юрк. Р. К., с който исковете се оспорват изцяло . Не оспорва, че към датите на застрахователните събития 01.10.2022 г., 03.10.2022 г., 04.10.2022 г. и 06.10.2022 г. е обезпечавал застрахователното покритие по полица № *, „Каско +” сключена с ищцата.
Поддържа, че съгласно т.13.1 от Общите условия по застраховка „Каско +“ , застрахователят не дължи обезщетение за увредени детайли, за които е изплатил или предстои да изплати застрахователно обезщетение за предишно събитие и възстановеното МПС не е предоставено за оглед, както и за увреждания по МПС, констатирани, описани и/или заснети при огледа на автомобила относно сключване на застрахователния договор. Оспорва и акцесорните искове за заплащане на мораторни лихви. В евентуалност оспорва размерът на претенциите като значително завишени. Излага, че предвид възрастта на автомобила и срокът му на експлоатация към датата на настъпване на произшествието, същият не следва да се ремонтира в официален сервиз, наред с което за ремонта могат да се използват алтернативни части или части от вторичния пазар. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове. Претендират се и разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат изразените позиции по спора, чрез процесуалните си представители.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответното дружество по сключен договор за застраховка, с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на застрахователните събития; обстоятелството, че на 01.10.2022 г., 03.10.2022 г., 04.10.2022 г. и 06.10.2022 г. са настъпили сочените застрахователни събития, както и че вследствие на тях е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер; наличието на причинно- следствена връзка между събитията и вредоносния резултат, че е изправна страна в правоотношението със застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си по договора за уведомяване за настъпилото застрахователно събитие, както и че ответникът е изпаднал в забава за плащане на застрахователните обезщетения.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че в между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по сключен договор за застраховка „Каско +“ за собствения на ищцата автомобил л.а. „Мерцедес Е 270“ с ДК № * по застрахователна полица № * г., валидна към датата на настъпване на процесните застрахователни събития - 01, 03, 04 и 06.10.2022 г., като дължимата премия е била платена от ищеца, който е сезирал ответника с искане за изплащане на застрахователно обезщетение.
На следващо място видът и характерът на получените вследствие на застрахователните събития вреди по МПС, се установяват по несъмен начин от преставенитепо Опис – заключение по щета № * г. и Опис – заключение по щета № *г., в които като увредени са описани следните детайли – броня предна; броня задна; лайстна 2 задна броня средна; лайстна хром в задна броня средна; таван; лайстна предна броня дясна; калник преден десен; врата предна дясна; врата задна дясна; калник заден десен; лайстна задна броня дясна; калник преден ляв; врата предна лява; врата задна лява; калник заден ляв; лайстна задна броня лява; лайстна хром задна броня лява. Визираните протоколи са съставени от служители на ответника и обвързват последния предвид съдържащото се в тях изрично извънсъдебно признание на неизгодните за него факти, че твърдените от ищеца вреди са тъждествени с установените от самия застраховател.
На практика между страните не е спорно също и възникването на процесните застрахователни събития от 01, 03, 04 и * г., както и че установените по-горе увреждания по застрахования автомобил са в пряка причинно-следствена връзка с тях. В тази връзка по делото е изслушано и заключението на назначената САТЕ, което съдът кредитира като пълно обективно и компетентно, включително в констативно-съобразителната му част на т.2, съгласно която след извършен оглед на МПС, както и на снимковия материал изготвен по щетите, вещото лице е установило, че описаните като увредени детайли по щета № * и № *, се намират в пряка причинно- следствена връзка с посочените застрахователни събития от 01.10.2022 г. и 03.10.2022 г., съответно 04.10.2022 г. и 06.10.2022 г., и е възможно да са получени по степен и вид при посочените от ищеца механизми на настъпване. Заключението на вещото лице не е оспорено, наред с което въпреки липсата на пречки от процесуално или друго естество, ответникът не е поискал назначаването на повторна, тройна експертиза посредством заключението, на която евентуално да опровергае изводите на първоначалната относно механизмите на установените от самия застраховател вреди по процесното МПС при огледите на 07.10.2022 г.
Спорът по делото се концентрира на първо място по основателността на релвираното от ответника правоизключващо възражение за непокрит риск относно застрахователните събития от 01.10.2022 г., 03.10.2022 г., 04.10.2022 г. и 06.10.2022 г. В тази връзка ответникът се е позовал на клаузата на т. 13.1 от Общите условия на дружеството, по чието съдържание страните не спорят, че повелява, че застрахователят не дължи обезщетение за увредени детайли, за които е изплатил или предстои да изплати застрахователно обезщетение за предишно събитие и възстановеното МПС не е предоставено за оглед, както и за увреждания по МПС, констатирани, описани и/или заснети при огледа на автомобила относно сключване на застрахователния договор.
Видно от смисловото и граматическо тълкуване, първата хипотеза на т. 13.1 дава право на застрахователя да откаже изплащането на обезщетение при наличие на следните кумулативно необходими условия – платено/предстоящо за плащане на обезщетение за предходно застрахователно събите, едновременно с което МПС да е възстановено и да не е предоставено за оглед. В случая ответникът не твърди, нито по делото се установява, процесното МПС да е било възстановено след настъпило застрахователно събитие, предхождащо най-ранното процесно от 01.10.2023 г. Напротив. Видно от текста на Опис – заключение по щета № * г. служители на ответника изрично са посочили, че процесния лек автомобил е с невъзстановени щети. Така установената липса на една от кумулативно необходимите предпоставки, а именно възстановено след предходни увреждания МПС, сочи за недоказаност на възникнал фактически състав на първата хипотеза на т. 13.1 от ОУ.
Доколкото по делото не се твърди, нито установява към момента на огледа за сключване на полицата да са били констатирани, описани и/или заснети увреждания по МПС, между които да е налице пълно тъждество с някое от процесните, то съдът приема, че застрахователят не може да се позове и на втората хипотеза на т 13.1 от ОУ. Респективно основното правоизключващо възражение на ответника остана недоказано по делото.
За пълнота следва да се посочи, че действително Опис – заключение по щета №* г. изрично е посочено като забележка, че по част от увредените детайли от процесните застрахователни събития са били налице невъзстановени предходни щети – по десните врати, по заден десен калник, по преден ляв калник и по предна лява врата. Същевременно от заключението на САТЕ, както и от изслушването на вещото лице в о.с.з., се установява липса на пълна идентичност по вид и степен между констатираните щети настъпили преди датата на най-ранното процесно застрахователно събитие – 01.10.2022 г. от една страна и от друга уврежданията по същите части, за които се претендира обезщетение в настоящото производство. Успешно опровергаване на заключението не е проведено от ответника, поради съдът приема, че той е осигурявал покритие по полицата на увреждащия автомобил за новите вреди върху вече засегнатите детайли на процесното МПС, т.е. застрахователят не е освободен от заплащане на застрахователно обезщетение за тях. До извод за обратното не води обстоятелството, че конкретно намиращият приложение технически метод за 3 боядисване при отстраняване на новите увреждания по боята, неизбежно предполага и заличаване на старите, доколкото се касае за щети от различни ПТП, а отговорността на застрахователя не може да се ограничи валидно единствено с възражение свързано с пространственото местоположение на настъпилата вреда по МПС-во, тъй като дружеството носи отговорност за всяко увреждане настъпило в срока на действие на полицата по имуществената застраховка.