Решение № 1930 от 02.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 18063/2025
- Вид
- Решение № 1930
- Подписан
- 02.06.2026
- Състав
- ВАНЯ АНГЕЛОВА ГОРАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.105, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1930 гр. София, 02.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20251110218063 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление /НП/ № 25-4332-023491/ 17.09.2025 г. на началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“-СДВР на И. Т. Г. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10.23 евро/ 20.00 лв. за нарушение на чл.105, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.185 от ЗДвП.
Постъпила е жалба от санкционираното лице за обжалване на наказателното постановление с молба, същото да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява от процесуален представител.
Административнонаказващият орган /АНО/ се представлява от процесуален представител, като оспорва жалбата. Писмено взима становище по делото, като намира НП за правилно и законосъобразно. Моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Софийският районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи, направените възражения на страните и като се запозна с материалите по делото, достигна до следните изводи
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказващият орган е установил следните фактически обстоятелства по делото:
На 31.08.2025 г. около 14.24 ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „ЛИНКОЛН АВИАТОР” с рег. № ****, собственост на ТД „***“ ООД 2254 СВ, в гр.София по бул.“Цар Борис III“ пред № 277, с посока на движение от ул.“Райска градина“ към ул.“Планинец“. При извършена проверка от органите на реда е извършена констатация за това, че жалбоподателят управлява моторното превозно средство, като е ограничена видимостта /намалена прозрачността/ през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя.
Във връзка с горното на 31.08.2025 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 4594157 и на същата дата му е предявен, като е подписан от същия без възражения. Ползвал се е от правото си да депозира писмено възражение срещу акта. Въз основа на този акт на 17.09.2025 г. е издадено процесното НП, с което на лицето е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10.23 евро/ 20.00 лв. за нарушение на чл.105, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.185 от ЗДвП.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка се събраните по делото гласни писмени доказателства и доказателствени средства – показанията на св.Е. С., акта за установяване на административно нарушение, заповеди за компетентност, справка-картон на водача, както и от останалите материали по делото. Св.С. в съдебно заседание потвърждава в цялост отразеното в АУАН по случая. Съдът цени показанията на свидетеля, те са подробни, логични и непротИ.речиви.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е депозирана от правоимащо лице в законоустановения срок срещу подлежащ на оспорване административен акт. По съществото на спора:
2
В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, а НП е издадено от компетентен за това административен орган, видно от приложените заповеди за компетентост. Не са допуснати съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място жалбоподателят е извършил както от обективна, така и от субективна страна нарушение по чл.105, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗДвП се забранява ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им.
В процесния случай от показанията на св. С. се установи, че страничните стъкла на автомобила, управляван от жалбоподателя, са били облепени с фолио, с ограничена видимост и намалена прозрачност, с което е осъществен състав на нарушението от обективна страна.
Нарушението е извършено умишлено, тъй като нарушителят е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последиции пряко ги е целял.
Правилно административнонаказващият орган за това нарушение е приложил санкционната норма на чл.185 от ЗДвП, като е наложил санкцията във фиксирания от законодателя размер от 20 лв./ 10.23 евро.
Не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Изхождайки от тежестта на нарушението, както и множеството наложени наказания за нарушения по ЗДвП на водача /видно от справка-картон на водача/, процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения, тоест не е налице маловажен случай.
Съдът не цени наведените доводи от жалбоподателя, доколкото те не 3 намират опора в събрания по делото доказателствен материал и имат за цел изграждането на защитна версия.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН и предвид направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение въззиваемата страна има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Този размер съобразно нормата на чл. 63д, ал. 5, вр. ал. 4, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определи, че следва да бъде 66.50 евро предвид на това, че правният спор не се отличава с фактическа и правна сложност.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2 от ЗАНН Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-4332-023491/ 17.09.2025 г. на началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“-СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10.23 евро/ 20.00 лв. за нарушение на чл.105, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.185 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на СДВР сумата от 66,50 евро, представляваща разноски за юрисконсулстко възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4