Решение № 424 от 25.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. Пловдив, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20225330108687 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от В.

О. З. с ЕГН: **********, с настоящ адрес в ***, чрез пълномощника й- адв. М. К.- М. против М. С. Н. с ЕГН: **********, с постоянен адрес в *** с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че през ***г. страните сключили устен договор за заем, по силата на който ищцата следвало да предостави в собственост на ответника сумата от 25 000 лева, а последния се задължил да върне заетата сума. Страните не уговорили дата, на която сумата следвало да бъде върната. В изпълнение на постигната договорка ищцата предала на ответника сумата от общо 25 000 лева посредством 5 броя банкови транзакции в размер на по 5 000 лева на следните дати: ***г., ***г., ***г., ***г. -в 13.33 часа и съответно в 23.09 часа, като във всяко едно от платежните нареждания било посочено основание „по договор за заем“.

Въпреки неколкократните устни покани от ищцата към ответника да върне заетата сума, същият до настоящия момент не изпълнил насрещното си задължение по договора.

Поради тази причина отправила писмена покана до ответника чрез ***, която лично била връчена на ***г. Предвид гореизложеното и позовавайки се на разпоредбата на чл. 240, ал. 4 от ЗЗД, както и на факта, че между страните не е уговорена падежна дата, ищцата счита, че на ***г. за ответника се е породило задължение да върне заетата сума изцяло, което и към настоящия момент същия не е изпълнил.

Въз основа на гореизложените твърдения съдът е сезиран с искане да постанови Решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 10 000 лева, част от общо дължимите 25 000 лева, представляващи парично задължение по договор за заем сключен между страните. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника:

В срока по чл. 131 ГПК ответника М. С. Н., чрез пълномощника си- адв. Р. К. е 1 депозирал писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че страните живеели на съпружески начала в периода от януари 2012г. до април 2020г. През ***г. ответникът закупил недвижим имот в с. *** и предприел действия за изграждането на къща, в която да заживеят с ищцата и детето им, което се родило през ***г. Твърди, че във връзка със строежа и разходите по него към края на 2019г. го посъветвали за целите на счетоводството негов близък или роднина да му преведе сумата от 25 000 лева с основание „договор за заем“. Към онзи момент ответникът твърди, че имал пълно доверие на ищцата в рамките на няколко месеца Не оспорва факта, че така както е описано в исковата молба от нейната банкова сметка ищцата му превела общо 25000 лева посредством 5 превода в размер на по 5000 лева. В отговора се твърди, че между страните реално не е сключван договор за заем, а всяка превеждана от ищцата сума в размер на по 5 000 лева била предоставяна от ответника в брой преди всяка една банкова транзакция.

Отделно от това се твърди, че ищцата никога не е разполагала със средства в размер на 25 000 лева за да ги предостави в заем. Нямала спестявания, а с доходите си не можела да покрие дори личните си разходи без финансовата подкрепа на ответника. В тази връзка ответника твърди, че в периода от 15.07.2015г. до април 2020г. е превел по банковата сметка на ищцата сумата от около 22000 лева за погасяване на изтеглен от нея кредит, за почивки с детето и заплащане на нейни глоби и електронни фишове.

Ответника оспорва иска по основание и размер. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените разноски.Подробни съображения се излагат от пълномощника ответната страна- адв. П. в писмени бележки.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Между страните не е налице спор относно факта, че същите са живяли на съпружески начала в периода от 2012г. до 2020г., че месец април 2020г. са се разделили, като по време на фактическото им съжителство ответникът е започнал строеж на къща, в която да живеят.

Като писмени доказателства по делото са приети служебна бележка, 5 броя платежни нареждания, съобщение с изх. № ***/***г. на ***, ведно с покана и разписка към същата, удостоверение от банка ***, Удостоверение от НОИ за изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност от ТП на НОИ-***, справка от ОД на МВР-***, отдел „Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“,справка за движение по сметка, , Договор за потребителски кредит от ***г., ведно с погасителен план.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещото лице Т. Р. се установява следното:

От представените от ищцата банкови извлечения от сметката й в „***“ е видно, че за периода от 15.07.2015г. до 01.04.2020г. преведените от М. Н. и постъпили по сметка на ищцата суми са общо 21368 лева по дати, суми и основания са подробно описани подробно в Таблица № 1 от заключението.

От представените от ищцата банкови извлечения е видно, че към 01.11.2019г. салдото в началото на деня е 51,17 лева, както и в края на деня. Към 15.11.2019г. салдото в началото на деня е в размер на 2204,82 лева, а в края на деня- 2026,34 лева.

От допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, извършено от същото вещо лице се установява, че след запознаване с приложените по делото документи и постъпилите от „***“ ЕАД банкови извлечения и договор за потребителски кредит се установява, че за периода от 2015г. до 2019г. е сключен един договор за потребителски кредит № *** от ***г. с кредитодател „*** ЕАД, кредитополучател В. О. З. и съдлъжник М.

2

С. Н.. Предоставеният кредит е в размер на 41800 лева. Кредитът е усвоен на ***г. чрез заверяване на сметката на В. З. със сумата.

Описаните в исковата молба преводи, извършени от сметката на ищцата към сметката на ответника М. Н. са посочени подробно от вещото лице в Таблица № 1 от заключението.

От анализа на записванията в банковите извлечения на сметките на ищцата с посочени от вещото лице номера представени по делото от банката, експертизата дава следното заключение:

За първите три броя преводи, описани в Таблица 1, е налице връзка с постъпилата по сметка на ищцата сума от кредита в размер на 41800 лева, а именно- постъпилата сума от кредита е източник на сумите, преведени към М. Н. на ***г., ***г. и ***г. За останалите два броя преводи с номера 4 и 5, описани в Таблица 1 се установяват следните постъпили суми, които са източници на сумите, преведени към М. Н. на ***г.:

-1650 лева – постъпили по сметка на ***г. с посочено основание „възнаграждение декември 2019г.“ и 5000 лева- постъпили по сметка на ***г. с посочено основание плащане с наредител А.Ж.Ж..

Съдът кредитира заключенията на първоначалната и допълнителна съдебносчетоводни експертизи, като компетентно изготвени, отговарящи пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорени от страните.

За установяване на фактическите си твърдения всяка от страните ангажира гласни доказателства посредством разпита на един свидетел.

От показанията на свидетеля, ангажиран от ищцовата страна- А.П. /обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на 07.12.2023г. се установява, че познава ищцата от детските им години. Тя й споделила, че искали с М. да създадат собствен дом и трябвало да теглят кредит, но тъй като той не се водел на работа тя изтеглила кредит от около 50 000 лева. Парите му дала за да се ползват за строежа на къщата в ***. Свидетелката не е виждала къщата, но знае, че е построена, защото малката посещавала там баща си.

От показанията на свидетеля, ангажиран от ответната страна- Д.Д. /обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на 23.03.2023г./ се установява, че познава страните от 2012-2013г. Занимава се с изработка на мебели по поръчка и е работил в тази връзка с ответника, изпълнявайки поръчка за обзавеждане на едно от стопанисваните от него заведения. В последствие станали приятели. Запознат е и много пъти е ходил в къщата, която М. строял за семейството. Свидетелят установява в показанията си, че ответника управлявал 4 заведения и вероятно доходите му били от там. Свидетелят твърди, че сам е посъветвал М. да вземе заем, защото „наливал“ много пари в къщата и да не го „погнат данъчните“. М. от своя страна му казал, че приятелката му е теглила заем, за да докаже произход на някакви средства. Не знае обаче дали тези пари реално са дадени на М., тъй като той си имал достатъчно средства. Твърди, че по време на съвместното им съжителство В. не работила и главно М. издържал семейството, като се грижил много добре за тях.

Свидетелят твърди, че със сигурност два пъти е виждал как М. дава на В. пари в брой и конкретно пресъздава в показанията си случай, при който е видял как той й дава сумата от 10 000 лева.

Съдът кредитира показанията на цитираните свидетели, като не намира необходимост от самостоятелния им анализ, тъй като между същите не се констатират противоречие и свидетелите установяват своите лични възприятия за различни факти и обстоятелства.

3

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

При доказателствена тежест за ищцата да установи твърдяното наличие на облигационна връзка основана на договор за заем, същата не ангажира при условията на пълно и главно доказване доказателства установяващи съществените елементи на договора.

Установи се единствено факта, че е превела на посочените дати сумата от общо 25 000 на ответника, който не отрича този факт. Не се установи обаче основанието на извършените преводи, предоставянето на сумата в заем и поемането на задължение за получателя да върне сумата, нито срок за това. По тези съображения предявеният иск ще се отхвърли, като недоказан.

В този смисъл е и константната съдебна практика, като в редица свои решения ВКС приема, че когато предаването на парична сума е установено, то не може да се презюмира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като то може да произтича от друг правопораждащ факт и ищецът не е освободен от задължението да установи основанието твърдяно от него с допустимите от закона доказателствени средства. В процесия случай липсват каквито и да е доказателства за твърдяния договор за заем, извън посоченото от самата ищца в платежните нареждания основание. От ангажираните от страната гласни доказателства се установи, че същата е теглила кредит и парите от него са вложени в строителството на къща, в която страните да живеят, но не се установи преведените на ответника суми да са предоставени в заем, нито последния да е поел задължение да ги върне в уговорен между тях срок.

С оглед изхода от спора и по аргумент от чл. 78, ал.3 от ГПК право на разноски има ответника М. Н.. Същите се констатираха от съда в размер на общо 980 лева – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 830 лева и депозит за вещо лице в размер на 150 лева, като за същите са налице доказателства за реалната им направа.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. О. З. с

ЕГН: **********, с настоящ адрес в *** против М. С. Н. с ЕГН: **********, с постоянен адрес в *** иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от от 10 000 лева, част от общо дължимите 25 000 лева, представляващи парично задължение по договор за заем сключен между страните.

ОСЪЖДА В. О. З. с

ЕГН: **********, с настоящ адрес в *** да заплати на М. С. Н. с ЕГН: **********, с постоянен адрес в *** сумата от общо общо 980 лева /деветстотин и осемдесет лева/, представляваща направени по делото разноски, от които- заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 830 лева и депозит за вещо лице в размер на 150 лева Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение от страните за неговото изготвяне.