Решение № 752 от 21.12.2018, Районен съд - Хасково

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 752 / 21.12.2018 година, гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На двадесет и шести ноември през две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

Председател : Мария Ангелова

Членове :

Съдебни заседатели:

Секретар Диляна Славова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 612 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл. 79 ал.1, вр. чл.99 и сл., и чл.86 ал.1 от ЗЗД; от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.

София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, сграда Лабиринт, ет.2 офис 4, представлявано от управителите Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов; против О.О.М. с ЕГН ********** ***.

Ищецът твърди, че на 31.10.2015 г. между „Микро Кредит“ АД, като заемодател, и ответника, като заемател, бил сключен договор за заем CrediHome № 1161-10118890, по силата на който дружеството му предоставило заем в размер на 700 лв. Неразделна част от договора били ОУ към него. С подписването на договора, заемополучателят удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума, която се задължил да му върне в сроковете и при условията, посочени в договора и ОУ, а именно – общо 790,81 лв., представляващи чистата стойност на заема с договорната лихва по него. Според ОУ, с подписването на договора заемополучателят удостоверил, че предварително и безвъзмездно му е предоставен Стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, разбира и приема клаузите на договора и на ОУ, съгласен е с тях и желае сключването на договора. Според ОУ, заемополучателят се задължил, да върне заема с договорна лихва в размер на 90,81 лв., на 31 равни седмични погасителни вноски в размер на по 25,51 лв., всичко общо 790,81 лв., с падеж на първата погасителна вноска 09.11.2015 г. На основание попълнен и подписан от заемополучателя формуляр – искане за допълнителни услуги, на 31.10.2015 г. между същото дружество и ответника бил сключен и договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1161-10118890. По силата му, дружеството се задължило да му предостави пакет от допълнителни услуги, описани в приложение № 1 към договора, предоставено на заемополучателя при подписването му. При подписването му, ответникът се задължил да плати пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 151,90 лв., като му била предоставена възможност, да я плати на 31 равни седмични вноски в размер на по 4,90 лв., с падеж на първата 09.11.2015 г. По втория договор, дружеството като застрахователен посредник предоставяло на заемополучателя финансиране и разсрочване на сключена застраховка „Защита“ към ЗК „Уника Живот“ АД с конкретни условия, посочени в индивидуалната застрахователна полица, предоставена на и подписана от заемополучателя. Последният се задължил да върне на дружеството застрахователната премия в срок от 31 седмици на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на по 11,55 лв., платими от 09.11.2015 г., или обща сума по застрахователната премия – 358,05 лв. Същата покривала следните застрахователни рискове – смърт вследствие на злополука, трайна неработоспособност над 50% вследствие на злополука, временна неработоспособност вследствие на злополука, смърт в резултат на ПТП. Съгласно чл.4 от договора за допълнителни услуги и чл.28 от ОУ към договора за заем, допълнителните услуги не били задължителна предпоставка за отпускане на заема, а се предоставяли на заемополучателя само при негово писмено искане. На ответника била начислена и лихва за забава, както следва: по договора за заем – 55,47 лв. за периода от 05.01.2016 г. /датата, на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска/ до датата на подаване на заявлението в съда; по договора за допълнителни услуги – 35,91 лв. за същия период. Срокът на договора изтекъл на 06.06.2016 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем. Ответникът не изплатил изцяло дължимия паричен заем, а само сумата от 338 лв., с която били погасени: 164,83 лв. главница, 41,57 лв. договорна лихва, 39,20 лв. допълнителни услуги и 92,40 лв. застрахователна премия.

На 08.04.2016 г. било подписано приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., сключен между „Микро Кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник бил ищецът. По силата му, вземането, произтичащо от горецитираните два договора било прехвърлено с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. Длъжникът бил уведомен по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с уведомително писмо от страна на „Микро Кредит“ АД, чрез ищцовото дружество.

Нямало пречка старият кредитор да упълномощи новия за извършване на уведомлението за цесията. Уведомителното писмо било върнато като неполучено с отбелязване, че пратката не е била потърсена. На 14.02.2018 г. до длъжника било изпратено ново уведомление за цесията чрез куриер, отново върнато поради ненамиране на ответника. Към исковата молба ищецът прилагал и копие от уведомление за цесията, което да се връчи на ответника, което с връчването му и според съдебната практика следвало да се приеме за надлежно съобщаване на цесията, дори и при призоваването му по реда на чл.47 ал.1 от ГПК, с което прехвърлянето на вземането пораждало действие за длъжника. Ответникът не изплатил изцяло задължението си, предвид на което ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК, което било уважено. Заповедта за изпълнение била връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, предвид на което и на основание чл.422, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумите, както следва:

- 535,17 лв. - главница по договор за заем CrediHome №

1161-10118890/31.10.2015 г.;

- 49,24 лв. - договорна лихва по договор за заем за периода 04.01.2016 г.

/падеж на първата неплатена вноска/ - 06.06.2016 г. /падеж на последната погасителна вноска/;

- 112,70 лв. - сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода 04.01.2016 г. /падеж на първата неплатена вноска/ - 06.06.2016 г. /падеж на последната погасителна вноска/;

- 265,65 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода 04.01.2016 г. /падеж на първата неплатена вноска/ - 06.06.2016 г.

/падеж на последната погасителна вноска/;

- 55,47 лв. - лихва за забава по договор за заем от 05.01.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда;

- 35,91 лв. - лихва за забава по договор за допълнителни услуги от 05.01.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда; както и законната лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане; като на ищеца се присъдят направените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. Ищецът не изпраща процесуален представител в открито съдебно заседание. В допълнителни писмени становища поддържа предявения иск и иска уважаването му изцяло като основателен и доказан.

Ответникът, призован при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.1 от ГПК, не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. Такъв отговор в указания му срок представя назначения му на същото основание особен представител, който счита предявения иск за допустим, но за неоснователен и недоказан. Оспорва съществуването на претендираното вземане в полза на ищеца, с когото ответникът нямал отношения. Договорът за цесия не пораждал действие спрямо ответника, поради нищожност на клаузата на т.21 от ОУ към договора за кредит. Той не бил и надлежно уведомен за цесията по чл.99 ал.3 от ЗЗД, като не се установило и спазването на реда по чл.99 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.26 ЗПК. Рамковият договор за цесия бил нищожен поради липса на предмет. Процесният договор за заем бил сключен в нарушение на чл.5 и 11 от ЗПК, поради което и на основание чл.22 от същия бил недействителен. Той не пораждал действие по отношение на извършената цесия, т.к. в т.21 съдържал неравноправна клауза, по смисъла на чл.143 т.15 от ЗЗП, която била нищожна, по силата на чл.146 ал.1 от ЗЗП. Оспорва се претенцията по отношение на застраховката, т.к. застрахователната полица била сключена с ответника и ищецът не бил оправомощен да претендира застрахователна премия по нея. Договорите за допълнителни услуги и за застраховка били сключени при неравноправни условия във вреда на потребителя, на основание чл.143 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, т.к. вземането по тях възлизало на 509,95 лв. – повече от половината от отпуснатия заем. Особеният представител на ответника оспорва исковете по основание и размер, като възразява, че размерът на лихвата не бил съобразен с чл. 33 от ЗПК, според който след изпадане в забава се начислява само законовата лихва за забава, но не и договорената такава. Той оспорва още договорите за заем и за допълнителни услуги към него. Според чл. 99 ал. 1 от ЗЗД, кредиторът можел да прехвърли своето вземане, само ако законът, договорът или естеството му позволяват това, а в случая императивната норма на чл. 26 ал. 1 от ЗПК не е позволявала на кредитора „Микро кредит" АД, да прехвърли вземането си. Касаело се за договор за потребителски кредит по чл. 9 ал. 1 от ЗПК, към който се прилагали чл. 143-148 ЗЗП (чл. 24 ЗПК). В ОУ на договора за заем била включена неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 т. 15 от ЗЗП, а именно т. 21, която не била уговорена индивидуално в текста на процесния договор за заем и била нищожна, по силата на чл. 146 ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 24 ЗПК. Затова липсвала възможност за цедиране на вземането и налице била нищожност по силата на чл. 26 ал. 1 пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 26 ал. 1 ЗПК, която не допускала прехвърлянето по смисъла на чл. 99 ал. 1 ЗЗД. Ето защо, ищецът не бил титуляр на вземанията на това основание и той не бил активно материално правно легитимиран да иска плащането им от ответника, при което исковете като неоснователни и недоказани следвало да се отхвърлят. Особеният представител на ответника иска, съдът да прогласи за нищожна т. 21 от ОУ на договора за заем. На следващо място, рамковият договор за цесия бил нищожен, т.к. с него се договаряли бъдещи вземания и липсвал предмет. Неоснователна била ищцовата претенция по договорите за допълнителни услуги и за застраховка, т.к. били неравноправни и във вреда на потребителя, не отговаряли на изискванията за добросъвестност и водели до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя и били нищожни - чл.143 и чл.146 ал.1 от ЗЗП. Вземанията трябвало да бъдат конкретно посочени, доколкото в чл. 1.2 от рамковия договор било предвидено, че вземанията, които са предмет на цесията трябва да се индивидуализират в представен от цедента опис – приложение от 08.04.2016 г., което не било сторено. В приложението освен дължимата главница в размер на 535,17 лв. и остатък от лихва в размер на 49,24 лв., липсвало отразяване за прехвърляне на конкретни индивидуализирани вземания за допълнителни услуги пакет „Преференциално обслужване“ и застраховки. В приложението не бил посочен друг договор и вземания, произтичащи от такъв, а в случая били сключени два договора - за заем и за допълнителни услуги. В Приложение № 1 в графа „отпусната главница" била посочена единствено сумата по договор за заем. В договора за допълнителни услуги в т.3 не била договорена цена, а едва от исковата молба се установявал общият размер за предоставяне на допълнителни услуги - 151,90 лв. Наред с това от съдържанието на същия не се установявала разлика между този договор и договора за заем. Ето защо и този договор бил нищожен поради липса на съществени елементи, а така също и по чл. 143, вр. чл. 146 ал. 1 от ЗЗП. Относно застрахователната полица, нямало данни за изрично оправомощаване на застрахователния агент да съдейства при сключване на застраховка и да заплати цялата застрахователна премия в своя полза, която по размер представлявала половината от размера на предоставения кредит и явно било във вреда на потребителя на застрахователни услуги.