Решение № 55 от 02.06.2022, Районен съд - Пирдоп

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. , 02.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.И.П. при участието на секретаря П.Т.А. като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20211860100746 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Делото е образувано по предявени от М. Н. Н., ЕГН: **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете С. М., ЕГН: ********** искове срещу бащата С. Д. М., ЕГН: ********** за присъждане на месечна издръжка на детето в размер на 300 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от постъпване на исковата молба /08.12.2021г./ до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, както и за издръжка за минал период, считано от 01.06.2021г. до завеждане на исковата молба на 08.12.2021г. в общ размер на 1800 лв. /по 300 лв. месечно/, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

С допълнителна уточнителна молба ищцата е поискала от съда, с оглед най-добрия интерес на детето, да разгледа не само въпросът за издръжката на детето, а целия комплекс от въпроси, касаещи детето: упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на детето. Желае упражняването на родителските права да се предостави на нея – М. Н. Н., като местоживеенето на детето С. М. бъде определено на адреса на майката в с.А., ул. „*****************“ №2, както и да бъде определен режим на лични отношения на бащата С.М. с детето С. М. всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа, както и по всяко друго време, след предварителна уговорка между родителите и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

Ищцата твърди в исковата молба, че ответникът е баща на малолетното дете С. М., 1 родена на **********г. в П., К.. Сочи се, че родителите на С. не живеят заедно от началото на месец юни 2021г., а тя се отглежда от нейната майка М. Н. Н.. Сочи се още, че за издръжката на детето и за задоволяване на нуждите и потребностите му, ответникът не предоставя ежемесечно необходимите средства, като майката сама се грижи за детето си.

След раздялата на родителите бащата бил дал на детето си единствено следните суми: 7.50 лв., 25.00 лв. и 50.00 лв. Всички разходи, свързани с прехраната на С., за облекло и обувки, за учебна и извънучебна дейност, както и за поддържане на домакинството, включително плащане на наем, поемала изцяло само майката. Твърди се, че към настоящия момент С. е ученичка в 6 клас, дневна форма на обучение в ОУ „***************“ - с.А., като момичето има ежедневни разходи от първа необходимост за храна, санитарни принадлежности и поне скромно облекло, а освен това- и задължителни разходи във връзка с обучението й- напр. за учебно помагала, пособия и екипировка. Сочи се, че майката заплаща и месечна такса от 40 лв. за прехраната на С. в училищния стол. Също така С. тренирала и волейбол във волейболния клуб в гр.Пирдоп, като ежемесечно майката заплащала сума от 30 лв. за обучението, а също закупила и необходимата екипировка и превозвала детето от с.А. до гр.Пирдоп за участие в тренировките. Според ищцата разходите за издръжката на детето са значителни и са в размер на около 600 лв. месечно, поради което представляват тежест, след като се поемат само от майката, която получава работна заплата от около 800 лв. месечно.

Сочи, че с този доход й е непосилно да задоволи нуждите на детето, а също и домакинството им и да заплаща наема от 100 лв. за обитаваното от двете жилище. Сочи се, че ответникът реализира ежемесечно сигурни доходи от трудовото си правоотношение с „************“ АД и има възможност, а и следва да се ангажира поне финансово, като заплаща месечна издръжка на детето си.

В срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, такъв е депозиран и ответникът е взел становище по исковете чрез упълномощената адв.Р.П. от САК. Ответникът счита, че предявените искове са допустими. Сочи, че малолетното дете С. М. е родено преди сключване на гражданския брак между страните. Сочи се, че с Решение №55 от 22.06.2021г., постановено по гр.д. №350/2021г. на РС-Пирдоп, гражданският брак между страните е прекратен, като съдът е одобрил постигнатото между страните споразумение, което обаче не третира въпросите относно местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето. Бащата твърди, че безкрайно много обича дъщеря си и затова счита, че всички действия и решения трябва да са съобразно най-добрия интерес на детето и неговото добро възпитание, развитие и щастие. Заявява, че въпреки безпрекословната любов и привързаност към дъщеря му, връзката между майка и дъщеря е неотменима и детето би било по-спокойно и под постоянен надзор при майка си. От друга страна характерът на работата му бил такъв, че е на постоянни дневни и нощни 12-часови дежурства и като отговорен родител си дава сметка, че това би създало затруднения да упражнява контрол и постоянни грижи спрямо детето непрекъснато. Поради това бащата заявява, че не възразява и изразява съгласие упражняването на родителските права да бъде предоставено за упражняване на майката М.Н., както и местоживеенето на детето да бъде при майката. Ответникът оспорва и не е съгласен с предложения в исковата молба режим на 2 лични отношения между бащата и детето. Сочи се, че детето е още малко и не следва да се лишава както от майчина обич, така и от грижите и любовта на баща си, към когото детето е силно привързано. Счита, че предложеният от майката режим е силно ограничен и не би позволил пълноценен контакт между бащата и детето, не е в интерес на детето и би довел до отчуждение към бащата. Предложеният режим бил поставен под условие и съобразно желанието и позволението на майката. Сочи се, че комуникацията между двамата родители не е добра, а след развода през 2021г. е значително затруднена. Според бащата отскоро се наблюдавало и влияние на майката спрямо детето в посока ограничаване на вижданията с бащата. Сочи, че детето е силно притеснено майка й да не разбере, че се е чувала или виждала с баща си. Иска да бъде определен режим с ясно установени обективни критерии.

Предлага удачен според него режим, при който да може да взима дъщеря си, както следва: всяка първа и трета седмица от петък, след приключване на учебните занятия на детето до събота в 18.00 часа с преспиване, а в случай, че в съответната седмица бащата е на дежурство- от 17.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване; всяка втора и четвърта събота и неделя от 09.00ч. до 19.00 ч. в събота или от 09.00ч. до 19.00ч. в неделя; за 1 месец през лятната ваканция на детето, а ако родителите не постигнат съгласие кога точно да бъде взето детето, бащата ще го взима от 15-ти до 31-ви юли и от 15-ти август до 30-ти август; за Коледните празници всяка четна година и за Новогодишните празници всяка нечетна година; за Великденските празници всяка четна година от 10.00 часа на Велики Петък до 10.00 часа на Велика Неделя и всяка нечетна година от 10.00 часа на Велика Неделя до 18.00 часа на Велики Понеделник; Пролетната ваканция на детето всяка четна календарна година; на Рождения ден на детето всяка нечетна година; на личните празници на бащата; на рождените дни на бабата и дядото на детето по бащина линия; при своевременно уведомяване на майката в срок от 3 работни дни бащата да има право да води детето на забавни, културни, спортни и други събития и рождени дни на други деца. Ответникът сочи, че предявеният иск за издръжка е основателен, но го оспорва по размер. Сочи се, че детето е малолетно, ученичка в 6-ти клас и има ежедневни потребности като всяко едно дете от облекло, храна, образование, спорт, които не са по-големи от обичайните и необходимите.

Сочи се, че детето няма допълнителни разходи, свързани с образованието му, тъй като не посещава допълнителни уроци, не изучава чужди езици, не посещава танци или други занимания, а няма и здравословни проблеми, налагащи допълнителни разходи. Сочи се, че твърдението на майката, че детето тренира волейбол, не е подкрепено с доказателства за допълнително заплащани разходи, както се твърди. Фактът, че майката живее под наем се счита за факт, който не е относим към формиране на издръжката на детето. Освен това, според ответника будел недоумение фактът, че майката на ищцата живее също в самостоятелна къща в с.А., а ищцата с детето живеят под наем. Ответникът сочи, че заплаща ежемесечно мобилния телефон на детето, а след развода не е спирал да се грижи за детето, като му купува дрехи, пособия за училище, а през август 2021г. лично е купил всичко необходимо на детето за училище на стойност около 300 лв. Сочи, че дава лично на дъщеря си пари периодично, като многократно е ходил и до с.А., за да се видят и да й даде пари, за да има за ежедневни нужди. Не оспорва факта, че от датата на развода и раздялата не е 3 заплащал фиксирана сума с основание „издръжка“, тъй като не е бил наясно с вмененото му задължение по закон, но за сметка на това периодично е давал пари на дъщеря си и се е грижил за обичайните й нужди от облекло, телефон и учебни помагала. Счита, че претендирания размер за издръжка на дете в 6-ти клас, което няма допълнителни разходи в повече от обичайните, в размер на 600 лв. /от които бащата да заплаща 300 лв./ е прекалено висок и не е обоснован и доказан по никакъв начин. Заявява, че той плаща не малък кредит с месечна вноска от 360 лв. и също живее под наем. Отбелязва още, че в последния месец майката значително ограничава контактите на бащата с детето, като има много подаръци от роднините му, които бащата е в невъзможност да даде на детето. Ответникът счита, че с оглед възрастта на детето, нуждите му и възможностите на бащата, претендираният размер за издръжка е прекомерен, като иска от съда да присъди издръжка в размер на 180 лв. месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, платима от 1-во до 10-то число на текущия месец, за който е дължима.

Претендираната издръжка за минало време също оспорва по размер, като сочи, че дължи такава от 01.07.2021г. до завеждане на исковата молба на 08.12.2021г. – за 5 месеца.

В проведените открити съдебни заседания ищцата М.Н. се явява лично и с упълномощения си процесуален представител адв.П.Н. от САК, която от името на доверителката си поддържа исковата молба. В изложението си по съществото на делото адв.

Н. моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Адв.Н. счита, че безспорно е установено, че майката е пригодният родител, а и спор между родителите относно това кой да упражнява родителските права няма. С оглед упражняването на родителските права, адв.Н. счита, че местоживеенето на детето следва да е на адреса на майката. Според нея удачно е режимът на лични отношения между детето и неотглеждащия го родител да е всяка първа и трета събота и неделя от месеца или всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, както и през лятната ваканция в продължение на един месец.

Счита, че празничните дни- Коледа, Нова Година и Великден следва да бъдат разпределени на четна и нечетна година между родителите, а при съгласие между родителите и самото дете, което вече е достатъчно голямо да взима решения – режимът на лични отношения да се осъществява и по друго време. Като най-съществен според адв.Н. се откроява въпросът за издръжката. Според нея е установено, че детето не е малко, а е вече тийнейджърка, която има нужди, надхвърлящи тези на малолетно дете, тъй като израства бързо, нужна й е специфична /здравословна и витаминозна/ храна, с оглед заниманията й със спорт. Също така адв.Н. счита, че специално за това дете са нужни около 300 лв. месечно за прехраната й.

Счита, че учебните помагала, принадлежности и спортни екипи също са значителен разход и че за пригодния външен вид на детето в училище и за спортните занимания, които посещава, са нужни още 200 лв. месечно като разходи. Сочи се, че има и перо разходи, които макар да не са ежемесечни, трябва да са предвидени, а именно: за лекарства, за социални, битови и културни занимания. Адв.Н. обръща внимание на нарастващата инфлация и счита, че около 500-600 лв. са нужни месечно за отглеждането на детето на страните. Иска се от съда да уважи претенцията за размера на бъдеща издръжка, който е заявен от майката. Относно 4 издръжката за минало време адв.Н. заявява, че е доказано, че бащата епизодично е участвал в издръжката на детето с няколко суми- веднъж 30 лв., веднъж 50 лв. и със закупуването на два-три броя екипи, което в никакъв случай не може да компенсира недаването на издръжка. В този смисъл тя намира за доказан и иска за издръжка за минало време, като не възразява да бъде приспаднато това, което се установило, че е давал бащата. Заявява, че няма спор и не отричат, че бащата заплаща мобилните услуги на детето и ползвания от нея мобилен апарат, но това не може да компенсира издръжката- нито миналата, нито за бъдеще време. С оглед на всичко изложено, адв.Н. моли съда да постанови своя съдебен акт.