Решение № 1837 от 19.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1837 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева

Членове:

Екатерина Стоева

Зорница Анг. Езекиева като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Въззивно гражданско дело № 20261100502523 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Д. В. Р. – длъжник по изп. дело №202591904436639 описа на ЧСИ С.А. срещу постановление на ЧСИ от 15.12.2025г., с което е оставено без уважение искането на длъжника за възлагане на сторените по изпълнението разноски на взискателя, като на длъжника са начислени разноски от 48 лева, от които по т.1 от Тарифата към ЗЧСИ – 24 лева с ДДС и по т.5 – 24 лева с ДДС, дължими към 13.10.2025г.

Жалбоподателят поддържа, че не е станала повод за завеждане на делото, самият взискател не твърди неизпълнение, поради което и счита, че разноски следва да се понесат от взискателя.

Ответникът оспорва жалбата.

В мотивите по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител също заявява становище за нейната неоснователност.

Въззивният съд намира следното:

Производството по изпълнителното дело е образувано по молба от 9.10.2023г. на взискателя Е.Г.П. въз основа на изпълнителен лист от 29.8.2025 г., издаден въз основа на решение по гр. дело № 162493/2022 г. на СРС за режима му на лични отношения с детето К.Е.П.. Взискателят е посочил, че в издадения изпълнителен лист са включени месеците октомври, ноември и декември 2025г., както и посочени дати, на които бащата да вземе детето.

На 13.10.2023 г. съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника Д. В. Р., с която й е възложил разноски от 48 лева, от които по т.1 от Тарифата към ЗЧСИ – 24 лева с ДДС и по т.5 – 24 лева с ДДС, дължими към 13.10.2025г. След връщане на поканата в цялост, същата е изпратена и за нея е залепено уведомление на установен адрес. На 24.11.2025г., поканата е връчена лично на жалбоподателката, като на 26.11.2025г. жалбоподателката, чрез адвокат, е отговорила, по реда на чл.528,ал.2 ГПК, на поканата, като е посочила, че ще предаде детето, посочена е пречка за предаване – детето не 1 желае да прекарва време с баща си, като е посочена дата – 28.11.2025г., когато детето ще бъде предадено и място затова.

С оглед изложеното, и предвид изложената теза, че не е станала повод за образуване на изпълнително дело, е поискала от съдебния изпълнител същото да се прекрати, като разноските да бъдат възложени на взискателя.

С обжалваното постановление ЧСИ е отказал прекратяване на делото, както и възлагането на разноските на взискателя, като е приел искането за жалба, и започнал да администрира същата.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна:

Жалбата е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в разпоредбата случай: когато делото се прекрати на основание чл.

433 от ГПК, освен ако плащането е направено след образуването на принудителното изпълнение; когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Трайно в съдебната практика е прието, че нормата на чл.79 от ГПК регламентира специални правила на материалноправната отговорност за разноските в изпълнителното производството и изключва общия режим, приложим за исковото производство. Ето защо, доколкото в случая нито се твърди, нито се доказва да е налице някоя от хипотезите на чл.79 от ГПК, на общо основание длъжникът отговаря за разноските по изпълнението.

Аргументите на частния жалбоподател относно превратно упражняване на права по смисъла на чл. 3 ГПК, могат да бъдат обсъждани в производство по исков ред с предмет деликт на посоченото основание, осъществен от взискателя, но са неотносими в настоящото производство.

Доводите на жалбоподателя относно предприетите мерки за изменение на режима на лични отношения са неотносими, като представеното определение № 31848/28.7.2025г., с което е разпоредено да се издаде заповед за незабавна защита на детето, е от дата, предхождаща датата на издаване на изпълнителния лист по влязлото в сила решение – същият е издаден на 29.8.2025г.

На последно място, съдът намира за уместно да посочи, че ако включително и при присъствието на социални работници, никой не успее да убеди детето да тръгне с баща си, това налага извода, че пречката да се осъществи определения режим на контакти, не е у длъжника. Следва да се положат усилия и да се предприемат мерки по Закона за закрила на детето от съответните компетентни органи - такива мерки могат и следва да бъдат поискани не само от ЧСИ по силата на чл.528, ал.4 от ГПК, но и от бащата. Следва да се посочи, също така, че липсват данни по делото майката да е съдействала след получаване на поканата за доброволно изпълнение, за изпълнение на определения на бащата режим, както и детето да е било предадено на посочените дати.

Следва да се посочи, че начислените суми за разноски са само за образуване на изпълнително дело, както и за изготвяне на покана за доброволно изпълнение.

Ето защо, жалбата е неоснователна.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на

Д. В. Р. – длъжник по изп. дело

№202591904436639 описа на ЧСИ С.А. срещу постановление на ЧСИ от 15.12.2025г., с което е оставено без уважение искането на длъжника за възлагане на сторените по 2 изпълнението разноски на взискателя, като на длъжника са начислени разноски от 48 лева, от които по т.1 от Тарифата към ЗЧСИ – 24 лева с ДДС и по т.5 – 24 лева с ДДС, дължими към 13.10.2025г

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3