Определение № 353 от 05.02.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 353 гр. Бургас, 05.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антоанета Др. Андонова

Парашкевова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова Гражданско дело № 20232100101950 по описа за 2023 година Ищцата по настоящото дело К. Р. Д. в качеството на наследник на Д. К. Д.неин син , чрез пълномощника адв. Николай Димитров с адрес на адвокатската кантора гр.София,пл.“Позитано“ № 2, сграда „Перформ Бизнес Център“ ,етаж 3 е предявила против „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68 , обективно и субективно съединени искове при условията на кумулативност , за осъждане на ответника да й заплати следните суми: 150 000 лева, представляваща наследено от нея обезщетение за претърпени приживе от починалия й на 26.10.2022 год. син Д. Д. неимуществени вреди-болки и страдания от получени от него телесни увреждания в резултат на настъпило на 14.09.2022 г. ПТП,заявени от него пред ответника-застраховател в размер на 150000 лв., законна лихва върху посочената сума, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция-28.10.2022 год. до окончателното й изплащане,4118,20 лв.,представляваща наследено от нея обезщетение за претърпени приживе от починалия й на 26.10.2022 год. син Д. Д. имуществени вреди-направени разходи за лечение на получените телесни увреждания в резултат на настъпило на 14.09.2022 г. ПТП,заявени от него пред ответника-застраховател в размер на 4118,20 лв.,законна лихва върху посочената по – горе сума,съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от 1 датата на уведомяване на ответника-застраховател с извънсъдебната претенция-28.10.2022 год. , до окончателното й изплащане.Представя и ангажира доказателства.

В своевременно подадения писмен отговор ответното дружество „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК

030269049 е направило възражение за недопустимост на предявените искове с твърдения,че ищцата е починала на 30.11.2023 год. ,поради което не е надлежна страна в процеса и не притежава право да предявява настоящите искове.Развити са съображения,че пострадалият Д. К. Д. не е предявявал пред съд иск по чл.432 от КЗ срещу ответника-застраховател за обезщетение на претърпените от него вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди,нито има данни да е осъдил прекия причинител или друго задължено лице,в който случай искът по чл.432 от КЗ би бил допустим,макар и предявен след неговата смърт.Допълнително е развил съображения,че предявяването на доброволна претенция срещу застрахователя от увреденото от ПТП лице е само процесуална предпоставка за допустимост на иска срещу него-не и фаза на исковия процес,поради което провеждането на процедурата по чл.380 от КЗ ,/респ. чл.288,ал.9КЗ/отм./ или чл.558,ал.3 КЗ/ не може да се приравни на упражнено право на иск пред съд и не осигурява процесуална легитимация на наследника да претендира пред съд правото на обезщетение на своя наследодател.Счита,че при сравнение на доброволната претенция на наследодателя/съгласно приложената към исковата молба покана/ и съдържанието на исковата молба се установява разминаване в личните преценки на наследодателя и наследника.Оспорва и валидното започване провеждането на рекламационното производство по реда на чл.380 от КЗ- твърди,че не е получавал писмена застрахователна претенция със съдържанието като приложената към исковата молба,депозирана чрез адв. Николай Димитров,както и че правото на обезщетение за неимуществени вреди към момента на постъпване на писмената застрахователна претенция при него-28.10.2022 год. е било вече погасено със смъртта на Д. Д.,настъпила три дни преди това-на 25.10.2022 год.

Счита,че всички пълномощия ,дадени от наследодателя във връзка с процесното ПТП са били прекратени на основание чл.41,ал.1 от ЗЗД със смъртта му и никое друго лице,различно от пострадалия не би могло да предяви валидно на 28.10.2022 год. застрахователна претенция от името,за сметка и с последици за Д. К. Д. и да инициира валидно рекламационно 2 производство пред него като застраховател.Оспорва пълномощията на адв.

Николай Димитров да предяви към него доброволна писмена претенция по чл.380 от КЗ от името и с последици за Д. К. Д..Представя и ангажира доказателства.

Въз основа на молба на пълномощниците на ищцата,които също са уведомили съда за смъртта й, са конституирани като ищци в производството по настоящото дело наследниците й Г. К. Ч. - дъщеря и И. К. Д. -син.

Окръжен съд Бургас като разгледа извършените до момента процесуални действия и събраните с оглед разрешаване на предварителния въпрос за допустимостта на предявените искове доказателства,намира следното:

Няма спор между страните относно следните обстоятелства:Д. К. Д. –син на първоначалната ищца К. Р. Д.,е пострадал при ПТП на 14.09.2022 год.,в което е участвал специализиран автомобил,за който за датата на произшествието е била налице валидна застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество.Д. Д. е претърпял множество тежки телесни увреждания,които са лекувани включително оперативно в лечебно заведение за болнична помощ до 05.10.2022 год.,когато пострадалият е бил изписан.Непосредствено след изписването е бил настанен в специализиран хоспис,където,видно от приложените доказателства,е починал на 25.10.2022 год.,а не на 26.10.2022 год.,както неколкократно е записано в исковата молба.

Няма спор също така,че на 28.10.2022 год. ответникът е образувал преписка по щета № 211345228 по регистрирана при него с вх. № 310В027110 от същата дата ,а именно 28.10.2022 год. застрахователна претенция по чл.380 от КЗ от Д. К. Д..Видно от документите към преписката претенцията е подадена чрез адвокат Светлозар Дучков Дуков с претендирани размери :150000 лв.обезщетение за причинени неимуществени вреди и 4118,20 лв.-обезщетение за причинени имуществени вреди,като е придружена от пълномощно от Д. Д. за адв. Николай Димитров от дата 17.09.2022 год. и пълномощно за преупълномощаване от адв. Николай Димитров за адв. Светлозар Дучков Дуков без данни за дата на съставяне на това пълномощно.Застрахователната претенция е подписана от адв.Светлозар Дуков ,а под имената му е отразена дата на съставяне ,изписана саморъчно-24.10.2022 год.

Не са представени доказателства и не се установява при ответника да е заведена приложената към исковата молба и находяща се на лист 106 от 3 делото застрахователна претенция по чл.380 от КЗ от Д. К. Д. чрез адв.

Николай Николаев Димитров с претендирани размери: 120000 лв.обезщетение за причинени неимуществени вреди и 4118,20 лв.-обезщетение за причинени имуществени вреди.Тази застрахователна претенция не е подписана от адв. Николай Димитров и никъде не е отразена дата на съставянето й.

Не се установиха твърденията на ищцовата страна за подаване на застрахователната претенция,по която той е образувал преписка по щета, чрез пощата.

От изготвените и приети първоначална и допълнителна съдебно-почеркови експертизи,които съдът изцяло възприема, не се установява категорично,че пълномощно от 17.09.2022 год. ,изхождащо от Д. К. Д. и оправомощаващо адв.

Николай Димитров с конкретни права,представено със застрахователната претенция,по която е образувана преписка по щета ,да е подписано именно от Д. Д..Вещото лице е изразило становище,че пълномощното вероятно е подписано от упълномощителя и е заявило,че не може да отговори на въпроса дали има данни подписът му да е обект на имитация.Разяснило е причините ,поради които не е в състояние да направи неоспорими констатации за авторството на пълномощното-липса на сравнителен материал на лицето Д.

Д. близък до времето на подписване на документа.От експертното заключение,а и от приложените към исковата молба медицински документи, съставени по време на лечението на пострадалия в „УМБАЛ-Бургас „ АД в периода от 14.09.2022 год. до 05.10.2022 год. ,е видно че нито един от тях не е подписан от Д. Д.-налице са съществени различия във вида и съдържанието на транскрипцията-общия състав на подписа.

С оглед на така установените данни съдът намира следното от правна страна:

Няма спор в актуалната съдебна практика, че когато приживе пострадалият е предявил пред застрахователя претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вече упражненото от него право на обезщетение се наследява от наследниците му , които при отказ на застрахователя могат да го предявят с иск по чл.226 КЗ/отм./,респ. по чл.432 от КЗ . Приема се ,че в този случай пострадалият е афиширал пред длъжника личната си преценка, че е претърпял болки и страдания и е упражнил правото си на обезщетение за неимуществени вреди,и тъй като това право има паричен еквивалент, с който 4 се съизмерява обезщетението, веднъж упражнено чрез заявената от пострадалия воля да бъде обезщетен за претърпените неимуществени вреди, то може да бъде наследено.

С оглед на горното несъстоятелно е становището на ответника,че в настоящия случай по аналогия следва да се приложи съдебна практика на ВКС по производства ,в които страна е бил Гаранционния фонд,в която се отрича възможността на наследник да предяви иск по чл. чл.226

КЗ/отм./,респ. по чл.432 от КЗ за претърпените от наследодателя му неимуществени вреди,когато последният е отправил претенция към Фонда, която не е била удовлетворена,но е починал преди завеждане на искова претенция.В тази практика ясно е посочена разликата в характера на задължението на Гаранционния фонд да обезщети пострадал от ПТП и в характера на задължението на застрахователя да обезщети пострадал при ПТП-Фондът отговаря за свое задължение,застрахователят-за чуждо,на застрахования причинител на увреждането.Тази именно разлика изключва приложение по аналогия на разрешения,дадени в производства срещу Гаранционен фонд по дела срещу застраховател.

Не се установява обаче в настоящия случай застрахователната претенция на Д.

К. Д. към ответното дружество,регистрирана при последното на 28.10.2022 год. ,да е заявена от правосубектно лице.

Към момента на предявяване на застрахователната претенция пострадалият Д. е бил с изгубена вече правоспособност,тъй като е починал преди отправяне чрез пълномощник на писмена застрахователна претенция. Смъртта прекратява съществуването на физическото лице като правен субект и слага край на неговата правоспособност.Преустановява се и учреденото представителство,като пълномощника губи представителната си властчл.41,ла.1 от ЗЗД. Когато правоспособността по материалното право не е налице, заедно с това отпада и правоспособността да се инициира и развие рекламационно производство по КЗ,като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иск по чл.432 от КЗ,както и процесуалната правоспособност за участие като страна в съдебни производства.

На 25.10.2022 год. Д. К. Д. е починал и не е могъл да предявява претенции за заплащане на застрахователно обезщетение,включително имуществени.Настъпило е от 25.10.2022 год. наследствено правоприемство 5 по отношение на неговите имуществени права,а непредявеното негово строго лично неимуществено право за обезщетение за болки и страдания от ПТП ,се е погасило,тъй като както предявяването, така и размерът му следва да са резултат от преценката на самия увреден.

След 25.10.2022 год. застрахователна претенция за определяне на обезщетение за неимуществени вреди не би могъл да предяви нито той, нито наследниците му,а претенция за определяне на обезщетение за имуществени вреди биха могли,но само от свое име, да предявят наследниците на Д. Д.,тъй като са придобили на основание наследяване по закон правото му на обезщетение за имуществени вреди.В случая обаче претенция към застрахователя е отправил починалия Д. Д.,а не неговите наследници,като смъртта е настъпила не след като негова застрахователна претенция вече е била регистрирана при застрахователя по реда на чл.106 вр. с чл.380,ал.1 от КЗ,с оглед доброволно плащане,а преди това.

Без значение е обстоятелството по какъв начин застрахователната претенция е получена от застрахователя-по пощата,чрез куриер или чрез физическото й предаване в застрахователната компания.Рекламационното производство не е производство,което се развива пред независим и неутрален орган,от когото се търси съдействие или защита при спор и в което участват търсещия съдействие,респ. страните по спора. Касае се за частноправни отношения между равнопоставени гражданскоправни субекти по доброволно уреждане на спор с цел избягване на съдебно производство,като застрахователната претенция,поставяща начало на рекламационното производство , по същността си представлява покана за изпълнение на възникнало и изискуемо задължение,а не искова молба . При това положение по отношение на нея намират приложение общите правила на материалното гражданско право, според които поканата се счита за получена на датата, на която действително е достигнала до адресата ,а не на датата на която е отправена до него чрез трето лице,респ. поща или куриер.Разпоредбата на чл.62,ал.2 от ГПК е специална и е приложима само в съдебни производства-искови или охранителни, при които възникват процесуални правоотношения с държавен орган и именно поради този й характер не може да бъде прилагана по аналогия в правоотношения между равнопоставени гражданскоправни субекти.Дори обаче да се приеме,че чл.62,ал.2 от ГПК е приложим,то в настоящия случай не се установи застрахователната претенция,регистрирана 6 от ответното дружество на 28.10.2022 год. ,да е постъпила по пощата или чрез куриер и да е предадена в пощата или на куриер преди 25.10.2022 год. или най-късно преди смъртта на Д. Д..