Определение № 51866 от 19.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 36938/2025
- Вид
- Определение № 51866
- Подписан
- 19.12.2025
- Състав
- ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 51866 гр. София, 19.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110136938 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Подаденa e молбa с вх. № 368235 от 10.11.2025 г. от адвокат А. Д., процесуален представител на К. И. С. за изменение на решение № 19826 от 03.11.2025 г. постановено по гр. д. № 36938/2025 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.
В молбата се твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение не съответства на принципите на пропорционалност и справедливост. Счита, че съдът не е съобразил и сложността на делото. Изложени са твърдения, че следвало да се присъдят възнаграждения за всеки един иск поотделно.
Насрещната страна * взема становище за неоснователност на молбата, тъй като намира, че разноските по делото са правилно присъдени съобразно фактическата и правната сложност на делото.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:
Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения срок от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно.
С решение № 19826 от 03.11.2025 г. постановено по гр. д. № 36938/2025 г. по описа на СРС, 39 състав е прогласен за нищожен по предявения от К. И. С., ЕГН ********** със съдебен адрес гр. София, ул. „*, чрез адв. А. Д. срещу *, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „*, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД договора за паричен заем № 817258 от 16.10.2023 г., сключен между К. И. С. и *, поради противоречието му със закона. С решението е осъден *, да заплати на К. И. С., по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата от 804.11 лв., представляваща недължимо платена по нищожен договора за паричен заем № 817258 от 16.10.2023 г., сключен между К. И. С. и *, ведно със законната лихва от 20.06.2025 г. до 1 окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер от 804.11 лв. до пълния предявен размер от 1072.09 лв., ведно със законната лихва от 20.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. С решението е осъден *, да заплати К. И. С. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 160.74 лв., представляваща разноски в исковото производство. Също така с решението е осъден ответника * да заплати на адв. А. З. Д., член на САК, със служебен адрес гр. София, ул. „*, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 350 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на К. И. С. пред СРС.
Настоящият състав намира, че в случая правилно е определено с оглед изхода на спора дължимото възнаграждение. При определяне размерите на адвокатските възнаграждения следва да се прави разграничение дали са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване от един ищец срещу определен ответник няколко иска или са предявени в условията на субективно съединяване искове от няколко ищци срещу определен ответник. В настоящия случай е налице първата хипотеза, поради което интересът върху който следва да се определи минималния размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове - в този смисъл определение № 29 от 20.01.2020 г., по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа на ВКС. Още повече, че с определение № 603 от 11.10.2021 г. постановено по ч.гр.д.
№ 3103/2021г. по описа на ВКС и определение № 10 от 13.01.2020 г. постановено по ч.гр.д.
№ 4908/2021г. по описа на ВКС се възприема становище, че адвокатското възнаграждение принципно следва да се определя върху общия материален интерес по делото, а не за всеки иск по отделно. По отношение на оплакванията, че размерът на възнаграждението следвало да се съобрази с наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се посочи, че в случая с решението е присъдено в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер от 350 лева. Касае се за осъществено безплатно процесуално представителство и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда. Действително така посочената сума е в размер понисък от определения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В същото време предвид даденото тълкуване с решение от 25.01.2024 по дело С-438/22, СЕС посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая интересът по делото е в малък размер, вида и количеството на извършената работа се изразява в подаването на искова молба, както и молба за разглеждане на делото в отсъствие на адвоката, като делото не се отличава с фактическата и правна сложност. При така изяснените параметри на релевантните обстоятелства, настоящият състав намира, че сумата 350 лв. е адекватно възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за представителството на ищеца пред настоящата инстанция. С оглед на гореизложеното молбата за изменение на решението в частта за разноските се явява 2 неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбa с вх. № 368235 от 10.11.2025 г. от адвокат А. Д., процесуален представител на К. И. С. за изменение на решение № 19826 от 03.11.2025 г. постановено по гр. д. № 36938/2025 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3