Протокол № 847 от 19.11.2021, Районен съд - Разград

ПРОТОКОЛ

№ 847 гр. Разград, 16.11.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря СНЕЖИНА П. РАДЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ

Наказателно дело частен характер № 20213330200223 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ТЪЖИТЕЛКАТА уведомена от предходно заседание, не се явява, за нея се явява адв.

Б..

ПОДСЪДИМИЯТ лично и с адв. М..

СВИДЕТЕЛИТЕ ц.с. и С.В. се явяват лично.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕ се самоличността на свидетелите. цв. ив. ст.- 44 г., неомъжена, неосъждана, без родство.

СТ. В. В. – 50 г., женен, неосъждан, без родство.

ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.290 от НК, същите обещаха да говорят истината, след което свидетелят С.В. се изведе от съдебната зала.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелката с..

СВИДЕТЕЛКАТА с.: Сещам се за случая с Ц., но за детайли не мога да се сетя. Аз съм фелдшер в ЦСМП-Разград. Това е повикването на тел. 112 за тази жена. На самият адрес я заварих, беше легнала на площадката между етажите, тоест на нейният етаж в легнало положение. С помощта на полицаите й помогнахме да я повдигнем и предложих да я 1 прегледам в апартамента и да й измеря кръвното, защото е възрастна жена и при такива стресови ситуации може да вдигне кръвно. Кръвното й беше добре за щастие и това е. Ние като отидохме имаше полицаи и този господин беше там/ сочи подсъдимият/, но не ги познавам полицаите, които бяха. Нямам спомен тя да е имала наранявания. Помня само, че кръвното й измерих. Тя се учуди, че е 120/80, но беше добре. На ход влезе в апартамента, приказвахме. Не съм обърнала внимание някой да е коментирал нещо там. Аз ми беше пациентката, да си прегледам, кой какво. Тя не беше откарана в медицинско заведение. Каза, че господинът я бил нападнал. Това е каквото съм чула. Тя ми каза, че е била нападната.

Не ми е казала как е била нападната и по какъв начин. На този адрес същия ден е нямало други оплаквания. Аз си спомням, че този господин/ сочи подсъдимият/, имаше синина на окото мисля, че беше, но не мога да си спомня. Аз му казах, че аз не съм дошла за него и няма как да разбера дА. синината е от сега, смисъл дА. травмата е от сбиването. Това беше. Когато тя беше легнала на земята я повдигнахме. Те започнаха да се карат и той беше казал, кой кого е ударил. То видимо беше, че окото му е синьо и той каза, че жената го е ударила и аз казах, че няма как да знам дА. е от сега травмата. Не си спомням. Мисля, че нямаше госпожата помощно средство като патерица или бастун, защото ние я вдигнахме и тя влезе на ход. Мисля, че нямаше, защото влязохме в хола и тя си седна на леглото. Не мога да си спомня. Не съм говорила с полицаите. Полицаите само ми помогнаха да я вдигнем.

Имаме фиш, който попълваме при пристигането на адрес. В него е описано всичко, ако има травми.

НА СВИДЕТЕЛКАТА се предяви представено копие от фиш за Спешна Медицинска Помощ на лист 110 от делото.

СВИДЕТЕЛКАТА с.: Това е фиша, който изготвих, с моя подпис е. Кръвното е 140/80. Ц.М. каза, че за нея е добре и, че не е високо кръвното. Тя беше много афектирана жената. Това е. Писала съм здрава, защото няма открити рани на главата и отток на тялото.

Прегледахме й тялото.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелят С.В..

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Шофьор съм на линейката. Значи, подсетиха ме за този случайно, но вътре в хода където се е преглеждал, не знам какво е ставало. Не съм влизал в тях.

Нямаме практика шофьорите да слизаме и да присъстваме на прегледите. Не съм я виждал Ц.М.. Аз си оформям моите документи. Лекарката влезе, прегледа я и тръгна. Ние слизаме когато трябва да се транспортира болния. Лекарката влезе, а аз стоях в кабината на линейката. Когато се върна лекарката нищо не е казала. Ние не коментираме. На ден ходим по много адреси и не коментираме и няма какво да коментираме, защото същността на работата ни е различна. Не сме говорили.

ПОДСЪДИМИЯТ: Желая да дам обяснения. Господин съдия, искам да кажа по делото истината и само истината. По случая на 31-ви след като с Д. излизаме от моя апартамент, който обясних защо е бил в къщи, при излизането чувам Ц.М. от горните етажи.

Много ясно се чуваше „той не е хубав човек“ и такива работи, което не за първи път съм го 2 чувал. Аз бях опериран от тазобедрена става на 27-ми януари и на първи април трябваше да съм на контролен преглед в гр.София. Полека-полека се качих на нагоре по етажите, придържах се за парапета, защото ходех с едно помощно средство, с бастун. Застанах на вторият етаж на полуетажите на втория, на полуетажите и двете стъпала и те са с кака Д. я чувам как говори срещу мене и стоя и слушам. Обаче те ме видяха и аз полека-полека тръгнах по стъпалата. Ц.М. започна да вика „какво слушаш ти бе“, „защо слушаш, простако“, „какво слушаш“, „работа ли ти е да слушаш“ и аз си вървя надолу. Стигнах на първият етаж, на полуетажа. Ц.М. вървеше след мене. Стигна до мене. Аз съм на полуетажа.

Мога да обясня как. Значи това е полуетажа на първият етаж и аз съм тук на площадката на полуетажа, тука е вторият етаж, където живее. Тя стъпи на второто, третото стъпало, някъде до мене и аз й казвам „како Цонке, престани да говориш срещу мене, не е хубаво така“ , а тя вика „какво искаш от мене ти, не ти е работа да слушаш какво си говорим“. Ц.М. ме наплю, удари ме с лявата си ръка, както аз съм на площадката, тя е тука на стъпалата и бяхме в ляво рамо. Удари ме и аз и казах „защо ме плюеш, защо ме удряш“. Започнахме да се качваме по стъпалата заедно и аз й викам, аз сега ще се обадя на полиция. Тя започна да вика „пусни ме“. Аз казах не, не, не, ще се обадя на полицията. Аз веднага усетих отток по окото си и застанах пред асансьора. Нейният апартамент, както е зад гърба ми асансьора в дясно до мене и преди вратата на асансьора. Тя искаше да си влезе, аз казах не, не, ще извикам полиция. Тя искаше да влезе. Аз се отдръпвах така в дясно. Тя искаше да ме заобиколи. Аз се отдръпвах с крачка наляво, в страни. През това време тя викаше „помощ“. Аз й викам, защо викаш, защо викаш, удряш ме и после викаш за помощ. През това време В. комшийката излезе на вратата, стоеше майка й и тя също беше с тазобедрена става в гр.Плевен я оперираха и В. стоеше и аз казах, че завъртях вече на полицията. Майка й стоеше на вратата на В.. Докато въртях на тел. 112 да дойде полиция, Ц.М. крещеше и викаше „лъжец, не лъжи, ти така дойде, защо лъжеш“. Телефонът ми е на лявото ухо, една жена се обади. Тя вика той лъже и аз викам абе говоря с жената, ще дойде полиция, ще видим кой лъже. „Не го слушайте, той лъже“. Това мисля, че трябва да е записано на флашката на записа и В. отиде и подпря вратата долу понеже е с чип на нашия вход и каза хайде бе, къде се бавят тези полицаи. Ц.М. ох, ох, дойде, кръвното ми, сърцето ми, подпря се ей така на стената, ох, ох тръгна да се свличам и аз викам на В., виж я какво прави и В. вика циркаджийка бе, циркаджийка. Викам, защо се халосваш? Какво ти има? Недей тъй.

Както беше леко приклекнала до стената изправи се, тръгна да блъска на бате М. комшията, който живее срещу тях на вторият етаж вратата му, помощ, помощ, елате, излезте комшии и тогава се завъртя, подпря се на другата стена ох, ох, ох и легна на земята, сложи си главата на рамото на първото стъпало в хода сложи си ръката под главата и си сложи главата на първото стъпало там на площадката и даже си кръстоса крака. Бил съм я блъснал. Как ще я блъсна? Значи кълна се господин съдия, аз срещу Ц.М. нито съм имал намерение, нито съм вдигал ръка, камо ли да я ударям. Кълна се в детето си, което съм отгледал от две години и половина съвсем самичък, без майка без баща, без баба, без дядо, абсолютно самичък си отгледах детето. Адвокат Б. знае за случая, как самичък си отгледах детето, за което имам и съдебни решения, как е присъдена издръжка на мене от майката. Не за първи път тя ме 3 клевети. Не за първи път. Имам три наказателни, които съм обжалвал. Телевизорът й пречил, защото съм го слушал на висок звук. Обжалвах ги. Отмениха ги. На едно от делата Ц.М. на третото, което обжалвах наказателно постановление пред съдийката каза, аз януари месец преди да отида да се оперирам дясна тазобедрена става си направих труда понеже домоуправителят вика майстори да направят бравата, бравата на входната врата се разглобява. Те я правят, тя пак се разглобява. Викам аз съм на първият етаж ще я оправя.

Имам в гаража шлайф, дрелка, свредла, преди бях в джам завода, технически грамотен съм.

Опънах удължители ремонтирах бравата. Още бравата не е излязла и не се е счупила. Все още си стои както съм я направил. Преди това все се разглобяваше. Бати Ф. мина, леля Д. мина, Т. мина, и М. мина, викат какво правиш и аз викам да я направя един път завинаги тази брава. Ц.М. мина с едно прозрачно пликче да си изхвърля боклука, върнах се, влезе си в тях и на делото, което обжалвах едно от наказателните дела каза той искаше да ме пребие, срещна ме пред входа добре, че имаше една тръба хората я сложили, че се хванах и едвам се удържах, щеше да ме пребие. Това е пълна лъжа. А аз мислех да направя добрина на входа.

Вече не смея да се срещна с нея в хода, заобикалям и отивам на другия тротоар. Мога да обясня, защо Ц.М. има такова отрицателно настроение към мене и такава омраза. Преди да вляза в казармата тинейджър, кака В. лека й пръст и на майка ми лека й пръст, след като се ожениха за Н.Н., кака В. зетя на Ц.М. идва в нашите да си посрещнат кръстниците, в къщи понеже една вечер са ходили и те казА., повече не искаме да идваме у вас понеже Ц.М. влезе и каза „вие докога ще стоите вече, колко е часа“ и кака В. помоли, майка се готвим в къщи скришом от Р. М. и Ц.М. скришом от майка си са готвили в къщи и майка беше касиер, строител в стария порцелан и когато раздаваше заплати даваше билети за театър, който желае да отиде от служителите там, работниците на завода и тя им даваше, на Н., на кака В. и те отиваха на театър и заобикаляха от задния вход и влизаха в къщи и така си посрещаха в къщи кръстниковците. Даже майка лека й пръст викаше, няма да минавате да заобикаляте блока, ами ще отидете малко по-настрани и ще се оглеждате и ще влезете. Това аз съм бил очевидец на два пъти. Това е причината тя така да ме клевети. Също така знам, защо кака В. си отиде, не можа да си отгледа детето. Аз на моята сватба, на брат ми на сватбата, кака Ц. Р. М., Ц.М. съм ги канил на сватба. Искам да кажа господин съдия, нямал съм намерение, ръка не съм вдигнал срещу тази жена. Това е клевета и го прави найсъзнателно и умишлено. Аз не съм я блъскал там, абсолютно не. Тя сама само един път приклекна и отиде да блъска на бате М. на вратата, завъртя се така на другата страна, ох, ох, ох и си легна. Въобще ръка не съм вдигнал срещу нея господин съдия, ръка не съм вдигнал.

Въобще не съм я пипал. Единствено даже много добре си спомням така се държах ръцете и тя искаше да ме заобиколи. Казах не, ще изчакаме полицаите. Тя ме буташе да си влезе в тях. Аз след като се обадих на тел. 112, тя тогава започна да прави тези артистични движения, да легне и да каже, че аз съм я блъсна, след като се обадих на тел. 112. Даже още един път се обадих в РПУ-то и той каза Н. чакайте, тръгнала е патрула, ще чакате там.

Викам добре. Продължихме да чакаме. Примерно да кажем веднъж седмично я виждам.

Сутрин си правя кафе, заставам на прозореца. Тя сутрин ходи на магазина, Къде ходи, прибира се в хода и това е виждането. Последно като я видях не ползваше помощно 4 средство Ц.М., вървеше си много добре. Комшиите от третият етаж момичето и момчето, те са от с. Езерче, нови са, от година и половина живеят в нашия вход, те вървяха пред нея изчакаха я, тя мина отвориха вратата. Последно може би от два-три дена откакто съм я виждал. Имам клипчета, но няма смисъл да ги показвам. От прозореца съм я снимал. Не знам кога ползва помощни средства, когато си реши. В. беше до мене, а Ц. беше на входната врата. В кой момент просто не мога да преценя, но В. като отвори дойде при мене и аз и викам гледай как се прави на артист. Баба Д. беше на вратата на блока. Има много добра видимост от нейната врата. Аз бях малко в диагонал, защото баба Д. ме е виждала, а Ц.М. е точно срещу нея. Искам да кажа господин съдия, кълна се в детето си, че казвам истината. Кълна се, нито съм я бутал. Не съм вдигнал ръка да я бутна Ц.М..