Решение № 2080 от 27.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2080 гр. София, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно гражданско дело № 20251100510392 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от името на ответника в първоинстанционното производство Д. Ч., чрез процесуалния представител адв. С. М., срещу Решение № 9141 от 19.05.2025 г., постановено по гр. д. № 44674/2023 г. по описа на СРС, ГО, 76 състав, в частта, в която по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, Д. Човески, е осъден да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД – сумата от 556, 47 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

София, ул. ж.к. „Западен парк“. ********, аб. № ********, за периода 01.05.2020г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /04.04.2023г./ - до изплащане на вземането, за сумата от 77,31 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2022-30.04.2022г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението /04.04.2023г./ - до изплащане на вземането, както и в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 54.07 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. – 21.03.2023г.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „Нелбо“ АД на страната на ищеца.

Със същото Решение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати сумата от 659,13 лв. – сторените от ищеца разноски, съобразно 1 уважената част от исковете и сумата от 73,20 лв. – разноски, сторени в заповедното производство.

Ищецът, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК е осъден да заплати на Д. Ч. сумата от 13,50 лв., преставляваща разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.

В жалбата се сочат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение и допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Поддържа се, че общия топломер на топлоснабдената сграда не отговарял на изиксванията на Закона за измерванията, поради което се поставяло под съмнение количеството доставена топлинна енергия в сградата, поради което счита, че исковата претенция е останала недоказана.

Сочи, че третото лице помагач, привлечено в производството е признало, че не е извършвало услуга дялово разпределение, поради което неправилно районният съд присъдил стойността й.

Оспорва се достоверността на изготвената по делото СТЕ, с тъврдения за преформулиране на въпросите от страна на вещото лице. В допълнение се посочва, че вещото лице е изградило фактическите си изводи въз основа на доказателства, неприети по делото, което възпрепятствало ответника да реализира защитата си.

Сочи, че по делото липсват доказателства, установяващи техническата годност на общия топломер на сградат. Поддържа, че в периода 04.06.2020г. – до 04.11.2021г., в сградата не е имало валидни измервания. Оспорва се, че лицата, извършвали меторологична проверка не отговарят на критериите за лица, компетентни да я извършват, които обстоятелства цялостно поставяли под съмнение количеството доставена топлинна енергия в топлофицираната сграда.

На следващо място, поддържа се, че Методиката за дялово разпределение, в контекста на постановеното от ВАС Решение по адм.д. № 746/2021г., се счита за неприложима.

С тези доводи се моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на претенциите на ищеца. Претендира се присъждането на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД, ищец в първоинстанционното производство, чрез юрк. Тома Томов е подало отговор на въззивната жалба на ответниците, в който излага, че първоинстанционното решение е правилно в обжалваната от ответниците част и моли съда да го потвърди.

Третото лице помагач – „Нелбо Инжинеринг“ ЕООД не е изразило становище.

В частта, в която са отхвърлени исковете на „Топлофикация София“ ЕАД против Д. Н. Ч. с правно основание чл. 86 ЗЗД за мораторно обезщетение за забавено плащане на стойността за главница за топлинна енергия за горницата над уважения размер от 54,07 лв. до пълно предявения на стойност от 56,98 лв. за периода 15.09.2021г. – 21.03.2023г. и за мораторно обезщетение за забавено плащане на стойността за услугата дялово разпределение за сумата от 13,65 лв., за периода от 14.07.2020г. – 21.03.2023г. решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора на 2 въззивна жалба, след като се запозна с приобщените по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и по същество правилен. В мотивите на своето решение СРС е приел фактически положения и достигнал правни изводи, които въззивният съд споделя, поради което и на основание чл. 272 ГПК, не следва да преповтаря.

В отговор на възраженията на защитата, въззивният съд следва да посочи:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявените обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр, чл. 149, ал. 1 ЗЕ, с които е признато за установено, че ответникът дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 556,47 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр.

София, ж.к. „********, за периода от 01.05.2020г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 77,31 лв. главница за цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022г.

Съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 2 ЗЕ /в редакцията й действаща към приемането й с ДВ, бр. 107/2003г./ присъединяването на потребителите в сграда в режим на етажна собственост към топлопреносната мрежа се извършва от топлопреносното предприятие, с решение на Общото събрание на етажната собственост.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като определящо е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Според легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 41б ДРЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е краен клиент, който купува топлинна енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. От съдържанието на § 1, т. 2а "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

3

Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

С разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право по иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се обуславя от съществуването на действително правоотношение по договор за продажба /доставка/ на топлоенергия; Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

С оглед претенцията за цена на услугата "дялово разпределение" ищецът следва да докаже, че през исковия период е извършвана услугата "дялово разпределение", както и че същият се явява легитимиран да получи възнаграждението за тази услуга в претендирания по делото размер.

В производството не е спорно и се установява, че "Топлофикация София" ЕАД е енергийно предприятие, по отношение на чиято дейност са приложими разпоредбите на ЗЕ и подзаконовите актове, издадени въз основа на него.

Ответникът, не оспорва твърденията на ищцовото дружество относно факта, че е собственик на процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 9, с аб. № ********, с адрес: гр. София, ж.к. ********.

От представените с исковата молба писмени доказателства, неоспорени от насрещната страна: Договор № 2345/01.09.2003г. за извършване на услуга топлинно счетоводство, Протокол от проведено общо събрание на етажните собственици, Декларация, Удостоверение от столична община, Договор за извършване на услуга дялово разпределение се установява, че процесният имот е разположен в сграда, в режим на етажна собственост, която е била присъединена към топлоснабдителната мрежа и в която е извършвана услуга топлинно счетоводство.

От заключението на СТЕ, се установява, че за процесния период дружеството „Бруната“ ЕООД е извършвало разпределението на топлинна енергия в блок, след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. Сочи се, че процесния има отопляем обем по проект 176 м3 и има 6 броя монтирани отоплителни тела и са монтирани 6 топлоразпределители. Вещото лице излага, че на база отопляемия обем енергията, отдадена от сградната инсталация се разпределя, съобразно действащата за периода наредба за топлоснабдяване /съгласно приложението към чл. 61 т. 6.1.1 от Наредбата за топлоснабдяване/, като е съобразена вида и топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация – т.е. от общата инсталирана мощност за отопление на сградата и денградуси за всеки отчетен период.

Сочи, че изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната 4 инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата.

Вещото лице излага, че фирмата за ДР е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, съдържаща: ТЕ за отопление, включваща само топлинна енергия (ТЕ) отдадена от сградна инсталация и ТЕ за загряване на топла вода. С категоричност посочва, че топлинна енергия за отопление на имот /такава, отдадена от отоплителните тела и топлинна енергия за общи части, не е начисляване. Вещото лице е констатирало, че след приключване на отоплителния период се извършвани отчитания на индивидуалните уреди в имотите на потребителите от ФДР и изготвяни на изравнителни сметки.