Решение № 143 от 06.12.2021, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. гр.Несебър, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело № 20212150100829 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1, вр. ал.3 от ГПК, във връзка с чл.55, ал.1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът ЕВГ. ЦВ. Д. с ЕГН **********, с адрес: град З., улица ................... твърди в исковата молба, че на 24.03.2016г. е заплатила на ответника В. АРМ. К. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: град Несебър, .................. сумата в размер на 1 273 лева, за което е получила разписка. В тази разписка част от платената сума, а именно сумата в размер на 300 лева, е описана като „поддръжка“, но едновременно с това твърди, че както тази част от сумата, така и цялата сума, е платена без основание. За вземането си за сумата в размер на 300 лева ищцата твърди, че е подала заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д.№ 6215/2020г. по описа на Бургаския районен съд, производството пред който е било прекратено, а делото е изпратено по подсъдност на Пловдивския районен съд, пред който производството е продължило като ч.гр.д.№ 14185/2020г. по описа на съда.

Съдът е уважил искането и е издал заповед за изпълнение, срещу която длъжникът по нея – ответникът по настоящото дело – е подал възражение. По тази причина за ищецът възниква правен интерес да предяви настоящия иск, с който моли да бъде установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата в размер на 300 лева, представляваща част от платената на 24.03.2016г. сума от 1 273,82 лева, и която част е посочено, че е платена за „поддръжка“, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.

1

В отговора на исковата молба ответникът уточнява, че платената от ищеца сума в размер на 1 273,82 лева включва следните дължими от нея суми, а именно: електроенергия на стойност 336,24 лева от показания към 29.09.2015г., вода на стойност 64,69 лева по показания към 29.09.2015г., електроенергия на стойност 515,67 лева от показания към 01.03.2016г., вода на стойност 57,22 лева по показания към 01.03.2016г., 300 лева – поддръжка по споразумение към 2015г. Ответникът намира исковата молба за нередовна, като е преценил, че ищецът претендира заплащане и на посочените суми за ток и вода и че производството по отношение на тези суми намира за недопустимо. По същество на делото посочва, че предявеният иск е неоснователен, тъй като когато е получил парите от ищцата, то е било със задължението да ги предаде на „С.В.К. ООД, към което дружество ищцата е имала парични задължения, които да погасява именно за потребени електроенергия и вода за притежавания от нея самостоятелен обект в сграда, както и дължимата от нея поддръжка в размер на 300 лева по споразумение от 2015г. Процесната сума от 300 лева е предадена от ищцата на ответника по силата на устен договор за поръчка, а последният е поел задължение да ги заплати на „С.В.К. ООД за поддръжка, като ответникът действително е превел тази получена от ищцата сума по банковата сметка на дружеството. Притежаваният от ищцата самостоятелен обект в сграда е с идентификатор .............. и представлява апартамент, находящ се в град Несебър, жилищна сграда ...... с идентификатор ...................... етаж 2, ап.5, изградена в поземлен имот с идентификатор ***. „С.В.К. ООД е собственик на поземлен имот с идентификатор *** и има качеството на инвеститор. Ищецът е закупил собствения си апартамент именно от „С.В.К. ООД през 2006г. За него все още няма открити партиди за ток, като откритите партиди са на „С.В.К.

ООД и именно това дружество е длъжник към доставчиците и заплаща стойността на потребените количества електроенергия и вода за целия комплекс. Така ищецът дължи на това дружество стойността на потребените в нейния самостоятелен обект количества ток и вода, и на което основание е заплатила посочената сума в общия й размер, между които и процесните 300 лева, които пък ищцата дължи за поддръжка на общите части в жилищната сграда. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Ищцата не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощения си адвокат, който заявява, че поддържа исковата молба. В отделно писмено становище, подадено по повод отговора на исковата молба, заявява, че оспорва твърдението за сключен между страните договор за поръчка, а след като ищцата е платила процесната сума на ръка на ответника, каквито плащания и по който начин тя е заплащала суми през периода 2012 – 2020г., то ответникът се е обогатил неоснователно, тъй като първо отрича ищцата да има задължения за такса поддръжка, с оглед обстоятелството, че няма договор със „С.В.К. ООД, и второ, ответникът, който е настоявал да се извършват плащанията под заплаха от спиране на тока и водата на собствениците, между които и към ищцата, е свързано лице, доколкото е управител и съдружник на „С.В.К. ООД. Ищцата отрича между нея и ответника да е сключен договор за поръчка, а дори и да е имало такъв договор, той бил развален с подаване на отговор на исковата молба на 02.12.2020г. по друго дело между страните, докато в съдебно заседание процесуалният представител на ищцата твърди, че развалянето на 2 договора за поръчка е станало с връчването на заповедта за изпълнение. Заявява също, че поддържа неотносими към настоящото дело обстоятелства, а именно отговори и становища по други съдебни дела относно недействителност на договор за поддръжка от 09.01.2012г. между ищцата и „С.В.К. ООД, за неизпълнение на задълженията по този договор от страна на дружеството и за погасяване на вземанията по него по давност; обсъжда и покани, изпратени от „С.В.К. ООД до ищцата, за заплащане на суми, както и такива, изпратени от ищцата до дружеството. По отношение на твърдения от ответника договор за поддръжка счита, че този негов довод той е бил длъжен да въведе още с възражението си срещу заповедта за изпълнение по чл.414 от ГПК, както и че ответникът следва да даде отчет на ищцата за изпълнението му по чл.284 от ЗЗД, а именно, че е заплатил задължението на ищцата към „С.В.К. ООД след получаване на сумата от 300 лева. С друга отделна писмена молба акцентира за недобросъвестност на ответника, тъй като той се е договорил във вреда на ищцата, след като е знаел, че тя не дължи на „С.В.К. ООД никакви суми, включително и за поддръжка. А след като договорът за поръчка е развален, ответникът дължи връщане на ищцата на заплатените от нея суми, в това число и процесните 300 лева. Този довод процесуалният представител на ищцата възпроизвежда и в представените от него писмени бележки, в които обсъжда гласните доказателства и заключава, че от тях не е доказано по делото ищцата да е възложила на ответника да преведе заплатената от нея сума в размер на 300 лева в полза на „С.В.К. ООД, т.е., че е сключен между страните договор за поръчка с такъв предмет. От съдържанието на разписката също е записано, че сумата от 300 лева е платена, съответно платена на ответника, по споразумение за поддръжка за 2015г., а не по договор за поръчка. Счита, че ответникът дължи на ищцата направените от последната разноски по делото, независимо от изхода на делото, предвид недобросъвестното поведение на ответника, дало повод за завеждане на делото.

В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от упълномощените от него процесуални представители, които на първо място потвърждават платената от ищцата сума от 300 лева. Считат обаче за доказано наличието на основание за получаване на сумата, а именно сключен между страните договор за поръчка, като намират за ирелевантно обстоятелството дали поръчката е изпълнена от ответника. Поради това намират иска за неоснователен и молят като такъв същият да бъде отхвърлен. В представените писмени бележки посочват, че от събраните по делото гласни доказателства – свидетелските показания, ангажирани и от двете страни по делото, които са непротиворечиви (с изключение на мястото, където са предадени парите от ищцата), категорично е установено сключването на договор за поръчка, с който на ответника е възложен мандат от ищцата да извърши определено правно действие. Посочва, че договорът за поръчка не е развален, а и ищцата още в заявлението за издаване на заповед за изпълнение е посочила, че сумата от 300 лева се претендира на изначална липса на основание, а не на отпаднало основание.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

3

Ищцата ЕВГ. ЦВ. Д. е собственик на следния недвижим имот: Апартамент № 5, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор .............. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-46 / 18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК, адрес на имота: град Несебър, Жилищна сграда „.................. на площ от 45 кв.м., с прилежащи части: 6,50 кв.м., с предназначение: Жилище, апартамент, като самостоятелния обект попада в „Жилищна сграда и хотел“ на обща разгъната застроена площ от 3039,80 кв.м. в сграда с идентификатор ...................... разположена в Поземлен имот с идентификатор ***. Собствеността е придобита от ищцата по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.01.2012г., по който тя е имала качеството на купувач, сключен със „С.В.К. ООД, ЕИК ................., от друга страна в качеството му на продавач, а договорът е обективиран в нотариален акт № 6, том I, рег.№ 109, дело № 6/2012г. на Й.Й. – помощник-нотариус по заместване при Стоян Ангелов – нотариус с рег.№ 208 на НК и район на действие Несебърския районен съд. Сградата – „Жилищна сграда и хотел (подобект външни В и К мрежи)“, е построена въз основа на издадено от Главния архитект на Община Несебър Разрешение за строеж № 235 от 28.12.2004г. в полза на „С.В.К.

ООД, ЕИК .................. След построяването й е издадено Удостоверение № 274/04.09.2006г. от Главния архитект на Община Несебър за въвеждане в експлоатация на строеж: „Жилищна сграда и хотел ...... с ресторант, лоби-бар, магазин за хранителни стоки и открит басейн до 100 куб. метра“, находящ се в УПИ VI-168 квартал 6102 по плана на к.к. Слънчев бряг, община Несебър, с възложител „С.В.К. ООД. Впоследствие е издадено от Началника на РДНСК – Бургас Разрешение за ползване на строеж: Подобект: „ВЪНШНИ ВиК МРЕЖИ за урегулиран поземлен имот VI-168, кв.6102 по плана на к.к. Слънчев бряг – запад“, подобект към строеж: „Жилищна сграда и хотел в УПИVI-168, кв.6102, к.к. Слънчев бряг – запад“. На 28.03.2012г. Главният Архитект на Община Несебър е издал Удостоверение № 104 за въвеждане в експлоатация на строеж: „Жилищна сграда и хотел – преработка на хотелска част в жилищна – 38 броя студия“ с идентификатор по кадастралната карта ***, находящ се в УПИ VI-168 с идентификатор по кадастралната карта *** в квартал 6102 по плана на к.к. Слънчев бряг – запад, община Несебър, в което като възложител също е посочен „С.В.К. ООД.

Ответникът В. А. К. е единият от двамата управители и съдружници на „С.В.К. ООД, като към момента на сключване на договора с ищцата той е бил единствен управител и законен представител на дружеството, до 09.10.2012г., когато като управител на дружеството по партидата в Търговския регистър е вписан и другия съдружник С.Д.Т.К.., и откогато дружеството се представлява заедно от двамата управители и съдружници.

На 26.03.2016г. ищцата е заплатила сумата в размер на 1273,82 лева, която сума е получена от ответника В.К.. Плащането и получаването на сумата е било документирано писмено, съответно ответникът е документирал получаването на сумата срещу подпис, и в която част документът има характер и на разписка. Всъщност отбелязването на плащането е извършено в тетрадка, в която ответникът е отразявал плащанията на суми и тяхната дължимост, съответно основанията на плащанията, от етажните собственици, какъвто 4 несъмнено се явява и ищцата. В документа платената сума е отразена като сбор от суми от 700,93 лева и 572,89 лева. Процесната сума от 300 лева е част от сумата от 700,93 лева и за нея е посочено от ответника, че представлява „поддръжка по споразумение от 2015г“, като в документа е отразено, че останалите суми над сумата от 300 лева, до пълния размер на плащането от 1273,82 лева, включват стойности на електроенергия и вода, изчислени върху показанията на средства за измерване за потребени количества ел. енергия и вода.