Определение № 166 от 08.01.2024, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 166 гр. Бургас, 08.01.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20232120104828 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба подадена от М. Д. Г. от гр.

**************, против Министерство на правосъдието за заплащане на обезщетение за претърпени материални вреди, конкретно посочени, настъпили в резултат на осъществена дискриминация, установена с Решение № 355/22.06.2022г. на Комисията за защита от дискриминация.

Исковата молба е подадена до Административен съд гр. Бургас, като ищецът изрично е посочил, че с решение № 355 от 22.07.2022г. по преписка № 196 по описа за 2021г. на КЗД е прието за установено, че ответника по иска – Министъра на правосъдието на Република България е извършила нарушение на ЗЗДискр. по Глава втора, Раздел I “Защита при упражняване правото на труд” по чл.14, като в резултат на несвоевременно представяне от страна на ГД “Изпълнение на наказанията” ГДИН на разпоредена за представяне и годна да инициира увеличение на трудовите възнаграждения на държавните служители със статут по ЗДСл документация, като заемащ длъжността “**********” в териториална служба на ГДИН, но със статут по ЗДСл, като същият бил финансово дискриминиран в сравнение със заемащите същата длъжност “************ в териториална служба, но притежаващи заварения статут на държавните служители по §79 от ПЗР на ЗИНЗС. Комисията приела, че причина за дискриминационното отношение е бил единствено служебния статут на ищеца по различен закон /ЗДСл/, независимо, че се заемало и фактически се осъществявала една и съща експертна длъжност на държавен служител – тази на “*****************” в териториална служба на ГД “ИН”.

Съдията – докладчик от Административен съд – Бургас приел, че искът не е родово подсъден на административния съд, тъй като неравното третиране било осъществено в рамките на трудово правоотношение, при равнопоставени субекти, в който случай искът следва да се предяви по общия ред пред гражданския съд на основание чл.74, ал.1 от ЗЗДискр., с оглед на което прекратил производството и го изпратил по подсъдност на РС – Бургас.

Настоящия състав на БРС намира това становище за неправилно.

В случая, ищецът е заемал длъжността “************” в затвора гр. Бургас и е служител по смисъла на чл.19, ал.1, т.2 ЗИНЗС, чийто статут се урежда със Закона за държавния служител – чл.19, ал.3 ЗИНЗС.

Правоотношенията между страните във връзка с държавната служба се основават на 1 чл. 1 и чл. 2 от ЗДСл и са административноправни, поради което в случаи, като настоящия, следва да се приеме, че се претендира обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи, каквито са органите по назначаване или дисциплинарно наказващите органи. Настоящия иск следва да се разгледа по реда на АПК от административния съд, тъй като това разрешение съответства на чл. 128, ал.1, т.5 от АПК, съгласно който на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи. Разпоредбата на чл. 124 ЗДСл, която определя подсъдността на споровете, възникнали във връзка с прилагане на закона повелява споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и тези, свързани с дисциплинарната отговорност на държавните служители, да са подсъдни на административните съдилища или Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс в зависимост от органа, издал съответния акт.

Останалите имуществени спорове, съобразно правилото на чл. 125 ЗДСл, се предявяват по общия исков ред. Нормата на чл. 125 ЗДСл се явява обща спрямо тази на чл. 122 ал.3 ЗДСл, доколкото последната се основава на незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган. Останалите имуществени спорове, извън глава шеста от Закона за държавния служител, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища.

В горния смисъл е и задължителното тълкуване, дадено с т. 4 от Постановление № 2 от 2014г. постановено по тълкувателно дело № 2/ 2014 г. по описа на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, а именно:

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал.1 от Закона за защита от дискриминация в случаите по раздел първи от закона всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите.

Съгласно чл.74, ал.2 ЗЗДискр когато вредите са причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Подсъдността на иска по чл. 74, ал.2 ЗЗДискр в този случай следва да се определи по правилата за определяне подсъдността на исковете по чл. 1 ЗОДОВ. Съобразно чл.1, ал.2 от същия закон тези искове се разглеждат по реда, установен в АПК. Нормата на чл. 128, ал.1, т.5 АПК въвежда обща компетентност за административните съдилища в материята по делата, отнасящи се до обезщетенията за вреди от незаконосъобразна административна дейност, като я отграничава по този начин от тази на гражданските съдилища. За да се приеме, че искът за вреди от нарушаване на права, уреждащи равенство в третирането, е подсъден на административния съд е необходимо той да се основава на твърдение за вреди, причинени от незаконен акт, действие или бездействие на държавен орган или длъжностно лице, т.е. от незаконосъобразно упражнена административна дейност.

Провеждането на административно производство по установяване на нарушение на антидискриминационно законодателство пред Комисията за защита от дискриминация не е поставено от закона като условие за определяне на подсъдността на иска. Въпросът дали то може да се разглежда като друга положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 74, ал.2 ЗЗДискр, наред с останалите процесуални предпоставки за допустимост, установени в чл. 204 от АПК /напр. отмяната на незаконосъобразния акт/, или е елемент от фактическия състав на иска, не влияе върху начина на определяне на подсъдността, който е нормативно установен в чл.1, ал.2 ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 71, ал.1, т.3 ЗЗДискр също предвижда възможност за търсене на обезщетение за вреди от нарушение на антидискриминационното законодателство, като сочи, че извън случаите по раздел първи, в който е уредено производството пред Комисията за защита от дискриминация, всяко лице 2 чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска установяване на нарушението, осъждане на ответника на преустанови нарушението, да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. В този случай може да се предяви и претенция за понесени вреди. Двете норми - тази на чл. 71 и на чл. 74, ал.2 ЗЗДискр. уреждат правото на обезщетение за вреди от нарушение на антидискриминационното законодателство. Доколкото разпоредбата на чл. 74, ал.2 ЗЗДискр въвежда изискване вредите да са причинени от незаконосъобразна дейност на държавни органи и длъжностни лица, тя следва да се приеме за специална спрямо общото правило на чл. 71, ал.1 ЗЗДискр. В първия случай компетентен да се произнесе е съответният административен съд, а по искове за обезщетения за вреди, произтичащи от отношения между равнопоставени субекти, делата са родово подсъдни на гражданските съдилища.

Доколкото в настоящата хипотеза се касае за иск с правно основание чл.71, ал.1, пр.3 –то ЗЗДискр. предявен срещу публичноправен ответник – Министерство на правосъдието, и със същия се претендира обезщетение за вреди, претърпени вследствие на незаконосъобразно упражнена административна дейност, а именно бездействие на държавен орган, в случая - Министъра на правосъдието, който не е увеличил основното месечно възнаграждение на ищеца, то следва да се приеме, че следва да намери приложение специалната разпоредба на чл.74, ал.2 ЗЗДискр и искът се явява родово подсъден на административния съд.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че компетентен да се произнесе по иска е Административен съд - Бургас, както правилно го е предявил ищецът, а не Районен съд гр.Бургас, поради което делото неправилно е било изпратено по компетентност на последния.

Ето защо следва да бъде повдигната препирня за подсъдност.

Водим от горното и на основание чл. 122 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Повдига препирня за подсъдност на ГД № 4828/2023 г., по описа на БРС, между Районен съд гр. Бургас и Административен съд – Бургас.

Делото да се изпрати на Окръжен съд гр. Бургас за произнасяне по препирнята за подсъдност.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3