Решение № 1007 от 23.05.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1007 гр. Бургас, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20242120100758 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и е образувано по жалбата на В. П. Ж. с ЕГН ********** и И. М. К. с ЕГН **********, чрез адв. А. П. от БАК, двамата в качеството им на наследници на И. Р. И., срещу решение № 2798 от 14.03.2000 г. на ОСЗ – Созопол, по преписка № ...../06.01.2000 г., с което е определено обезщетяване на наследниците на И. Р. И. за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделска земя, както следва: 19.450 дка ....... кат. с решение № 2789/01.03.1993 г. по чл.18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, за обезщетяване със земя по 780 лв./дка на стойност общо 15171 лв.

В жалбата се сочи, че актът на ОСЗ Созопол е нищожен и се иска неговата отмяна.

Твърди се, че решението не съответства на закона, тъй като предвиденото обезщетение е неравностойно на притежавА.та от наследодателя. Посочва се, че липсват мотиви на атакуваното решение. Твърди се, че не е спазено изискването на чл.19 ЗСПЗЗ за обезщетяване с имоти в същото или съседно землище и в решението не са изложени аргументи, какви са причините за определяне на обезщетението.

От административния орган не е депозирано становище по жалбата.

Бургаски районен съд намира жалбата за процесуално допустима, подадена от активно легитимирано лице, депозирА. в установения 14 дневен срок по чл. 149 АПК, видно от представените доказателства за връчване.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна стрА. следното:

По делото не се спори и се установява от представеното удостоверение за наследници, че жалбоподателите В. П. Ж. и И. М. К. са наследници на И. Р. И., починал на ...................г.

1

Видно от приложената по делото преписка от ОСЗ – Созопол с решение № 2789 от 14.03.2000г., издадено на основание чл. 18ж, ал. ППЗСПЗЗ, въз основа на влязло в сила решение № 2789/01.03.1993 г. се определя на наследниците на И. Р. И., правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както следва: 19.450 дка ........... кат. с решение № 2789/01.03.1993 г., за обезщетяване със земя от 19.450 дка .......... кат. х 780 лв./дка на стойност 15171 лв.

Със съдебно решение № 8/09.06.2016 г. по адм.д. № 2/2016 г. на БРС е прогласена нищожността на решение № 2789/01.03.1993 г. постановено от ПК –Созопол (сега ОСЗ – Созопол) по преписка по заявление № ............../18.02.1992 г. и е върната преписката на административния орган за произнасяне с надлежен акт.

Въз основа на влязлото в сила решение по адм.д.№ 2/2016 г. на БРС е издадено Решение № 2789/18.05.2017 г., с което е признато право на възстановяване на земеделски земи в една част и е постановен отказ да се признае право на възстановяване в съществуващи стари реални граници на имоти с площ от общо 19,450 дка, идентични с посочените в отмененото решение № 2789/01.03.1993 г. на ПК-Созопол.

При така установените факти, съдът приема, че издаденият административен акт е незаконосъобразен. Обезщетителното производство по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ съставлява сложен фактически състав, в който органът по поземлена собственост постановява няколко отделни административни акта. Всеки следващ акт се постановява въз основа на изпълнение на част от предвидената процедура и респ. влязъл в сила и валиден предходен административен акт. В случая, атакуваното като нищожно решение от 14.03.2000г., издадено на основание чл. 18ж, ал. ППЗСПЗЗ, е постановено въз основа на решение от 01.03.1993 г. на ПК-Созопол, което е прогласено за нищожно. С оглед дадените указания по приложението на закона с тълкувателно решение № 3/ 16.04.2013 г. на ВАС, след като нищожният акт не поражда валидни правни последици, той не би могъл да породи и валидни правни задължения, поради което е налице за адресата правна възможност да иска от остА.лите участници в административното правоотношение да се съобразят с това. Тъй като въз основа на атакувания понастоящем акт е издаден следващ такъв – решение № 5Ч/17.01.2005 г. и решение от 10.01.2023 г. по чл. 27б ППЗСПЗЗ, в случая е налице засягане или предстоящо засягане на права или законни интереси на жалбоподателя. Това обуславя и правния му интерес от прогласяване на нищожността на решение № 2789 от 14.03.2000г. , като последица от отпадане последиците на акта, въз основа на който е бил издаден.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172 АПК, Бургаски районен съд РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на решение № 2798 от 14.03.2000 г. на ОСЗ – Созопол, по преписка № ................/06.01.2000 г., с което е определено обезщетяване на наследниците на И. Р. И. за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделска земя, както следва: 19.450 дка ........... кат. с решение № 2789/01.03.1993 г. по чл.18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, за обезщетяване със земя по 780 лв./дка на стойност общо 15171 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

2