Определение № 261 от 14.09.2023, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 261 гр. Търговище, 14.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.ОВА

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И.ОВА Въззивно частно гражданско дело № 20233500500203 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 1786/09.06.23 г., депозирана от адв.

С. В., ВАК, в качеството й процесуален представител на Д. Р. С., с ЕГН **********, срещу определение № 225/22.05.2023г. по гр.д. № 751/2022 г. по описа на Районен съд – Попово, с което е допълнено Определение № 142/31.03.2023г., по гр.д. № 751/2022г. по описа на ПпРС, като е осъдена Д. Р.

С., ЕГН **********, от с.Тръбач, общ.Лозница, обл. Разград, ул.“Добруджа“ №2, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3, представлявано от управителя Юлия Христова Юргакиева СУМАТА 610.08лв. (шестстотин и десет лева и 08ст.), представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

По изложени подробни доводи, жалбоподателката моли за неговата отмяна. Претендира разноски.

Насрещната страна е оспорила жалбата като неоснователна.

По депозираната ч.жалба е било образувано В.ч.гр.д. № 135/2023 г. на ОСТ, прекратено с определение № 171/05.07.2023 г. и върнато на първоинстанционния съд за провеждане на производство по чл. 247 ГПК.

С определение № 320/10.07.23 г. ПРС е допуснал указаната поправка 1 на ОФГ по чл. 247 от ГПК, определението не е обжалвано, и делото е изпратено отново на въззивния съд за произнасяне по жалбата срещу определение № 225/22.05.2023г.

За да се произнесе по ч.жалба, съдът съобрази следното:

След проведено производство по обжалване на прекратителното определение № 142/31.03.2023 г. (допълнено впоследствие с определение № 225/22.05.2023 г.- предмет на настоящото въззивно производство) с определение № 146/14.06.2023 г., постановено по В.ч.гр.д. № 104/2023г. по описа на ОСТ, въззивният съд е отменил определение № 142/31.03.2023г. по гр.д. №751/2022 г. по описа на Районен съд – Попово, с което е постановено ВРЪЩАНЕ на искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Юлия Христова Юргакиева, действаща чрез И. Н.-юрисконсулт, против Д. Р. С., ЕГН **********, от с.Тръбач, общ.Лозница, обл.Разград, ул.“Добруджа“ №2, в качеството й на солидарен длъжник, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца като правоприемник - цесионер на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД (със сегашно наименование „Кей Би Си Банк България“ ЕАД), цедент по договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 03.10.2016г. за суми, произтичащи от Договор за банков кредит №53328/23.05.2008г., за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.

№562/2011г. на ПпРС и е ПРЕКРАТЕНО изцяло производството по гр. д. № 751/2021г. по описа на ПпРС, като е ВЪРНАЛ делото (гр.д. № 751/2022 г. на РС-Попово) за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

С оглед отмяната на допълненото по реда на чл. 248 от ГПК определение № 142/31.03.2023 г. за прекратяване на производството по гр.д.

№ 751/22г. на РС – Попово и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения установителен иск, са отпаднали и предпоставките за присъждане на разноски в полза на ищеца (така и в определение № 2264/20.07.23 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1823/23г., І гр.о., определение № 2265/20.07.23г. на ВКС по ч.гр.д.№ 1822/23г., І г.о.), представляващи държавна такса и юриск.възнаграждение, чиято дължимост ще бъде съобразена в производството по същество на иска, взависимост от крайния резултат. Предвид изложеното, обжалваното определение по чл. 248 2 от ГПК следва да бъде отменено.

Въпреки отмяната на определението разноски не следва да се присъждат, съгласно предвид установената трайна практика (определение № 50470/07.12.2022 г. на ВКС по чтд № 1888/22г., І т.о., определение № 52/19.03.2019 г. по ч. гр. д. № 740/2019 г. на ВКС, I г.о., № 371/02.10.2019 г. по гр.д. № 4383/2018г. на ВКС, III г.о. и цитираните в тях съдебни актове), че в производството по чл. 248 ГПК разноски не се присъждат предвид несамостоятелния му характер и с оглед разпоредбата на чл. 81 ГПК, според която разноски се присъждат с акта, с който приключва производството в съответната инстанция, като се визира производството по главния спор.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 225/22.05.2023г. по гр.д. № 751/2022 г. по описа на Районен съд – Попово.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Д. С. за присъждане на разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3