Решение № 32 от 29.01.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Варна, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20243001000351 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 258 и сл. ГПК по приета за разглеждане въззивна жалба, подадена от „Строителен и Технически Флот“ АД, против решение № 167/12.04.2024 г., постановено по електронно дело 20223100900648(ТД 648/2022 г.), по описа на Окръжен съд - Варна, В ЧАСТИ, с които по съединени искове на акционери Ф. К. Ч. и А. Н. П. на осн. чл. 74 ТЗ са отменени като незаконосъобразни взетите решения на Общото събрание на акционерите на същото дружество проведено на 28.09.2022г., а именно: по т.5.2 решение за освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите за дейността им през 2021г.; по т. 12 решение, с което прието да не се гласува точка за приемане на решение за предявяване на иск за реализиране на отговорността на членовете на Съвета на директорите И П Д и С Я С за причиняване на вреди по чл. 240, ал. 2 от ТЗ и овластяване на акционера Ч. да представлява дружеството по този иск.

В производството по подготовка на делото с определение № 537/26.08.2024 г., настоящият съд се е произнесъл по допустимостта и редовността на обжалването, като е докладвал и оплакванията на жалбоподателите.

Въззивникът „Строителен и Технически Флот“ АД, представлявано от изп. директор С С, чрез адв. С. Т. оспорва уважаването на исковете на акционерите, като счита за неправилно приложена императивна забрана за 1 упражняване на право на глас при конфликт на интереси по чл. 229 т. 2 ТЗ при вземане и на решение за освобождаване на управителните органи от отговорност за отчетена дейност за определен период, тъй като е бил обоснован с отречено от съдебната практика застрашаване на реализация на права на малцинството по чл. 240а ТЗ и неправилното прилагане на разширително или по аналогия на ограничителна норма, извън специфичното й приложно поле. По повод решението по т. 12 от дневния ред, са изложени оплаквания и за необосновано приравняване на процедурно по съществото си решение на воля на събранието по същество, без да е отчетено предходно съдебно решение, указващо бланкетната формулировка на подобно предложение, като пречка за формиране на решение. Допълнителни оплаквания се свързват с евентуално приложение на разпоредбата на чл. 229 т.

2 ТЗ, като се сочи, че дори при отчитане на забраната за гласуване на акционер – член на управителния орган, то след приспадане на притежаваните акции с право на глас от С С от кворума, обема на правата на другите гласували акционери отново достига до мнозинство, достатъчно за вземане на отречените решения за освобождаването му от отговорност. Във връзка с оспорените твърдения за нарушения на процедурата по свикване на събранието са изложени и оплаквания за превратна преценка на събраните писмени и гласни доказателства за предоставените на разположение на акционерите писмени материали за предстоящото общо събрание и пропуски по обсъждане на всички възражения на дружеството(определяне на кворум и мнозинство с приспаднати акции на С; процедурен характер на последното решение, участието в събранието на адвокат, който не е представлявал акционер).

По същество пълномощникът на дружеството поддържа същите доводи за неоснователност на претенцията на ищците, с акцент на формираната съдебна практика за липса на обусловеност на правото за търсене на отговорност за вреди от решенията на акционерите по въпросите за освобождаване от отговорност на управителен орган за отчетено управление.

Пледира за отмяна на неправилния акт и цялостно отхвърляне на претенциите относно решенията по посочените две точки от дневния ред.

Въззиваемия А. Н. П., чрез адв. К. Т. оспорва оплакванията с доводи за правилно установена незаконосъобразност на гласувани от всички решения, в нарушение на императивна забрана по чл. 229 ТЗ, приложима според установена съдебна практика при всякакви случаи на конфликт на интереси с участие на акционер, вкл. когато се решават въпроси при които може да се ангажира неговата отговорност спрямо дружеството, включително и за действията му като член на съвета на директорите. Обосновава се и увреждащият интереса на ищците характер на решението по т.12, с което е ограничено самото им право на глас и то по решение, в което е било наложително отчитане и на конфликта на интереси. Оспорват се и оплакванията по установените факти за ограничаване на достъпа на акционерите до материалите, като този въззиваем счита изводите на съда за изцяло обосновани именно със събраните по делото доказателства при отчитане на противоречията в свидетелските показания. Със същите доводи поддържа по същество основателните искания на акционерите-ищци и моли за потвърждаване на отмяната на незаконосъобразните решения на общото 2 събрание.

Въззиваемият Ф. Ч., чрез адв. А. също оспорва оплакванията, като счита че посочените процесуални нарушения при обсъждане на доказателства и доводи касаят неосносими обстоятелства, а материалният закон е правилно приложен в съответствие с установена практика по тълкуване на чл. 229 ТЗ като обща гаранция срещу конфликт на интереси. Допълнително са изложени и съображения срещу приспадането от кворума само на гласовете на С, като се обосновава недостатъчен обем на гласовете “за“ взетите решения „en block“ при отчитане на мнозинство от кворум, намален с акциите както на С, така и на Д. По отношение на изводите по т. 12 от дневния ред на общото събрание, въззиваемият поддържа довода за правилно отчитане на незаконосъобразното процедиране на събранието, при което остават безпредметни както оплакванията по характера на необсъденото предложение за решение, съдържанието на материалите по него, така и обстоятелството дали и какъв иск е бил вече предявен от самите акционери като субституенти на дружеството. Обосновано е и становище за правилно преценени доказателства за осигурената от дружеството възможност за информиране на акционерите в нарушение на изискванията на чл. 224 ТЗ. Към доводите за основателност на предявените искове, допълнително в пледоарията по същество пълномощникът на този въззиваем е оспорил относимостта на посочената от насрещната страна практика към приложението на императивното правило на чл. 229 ТЗ и е акцентирал на дългогодишното развитие на спорните отношения между малцинството и управляващите акционерите, отказващи да се съобразят с указанията на съдилищата за ограничаването на право на глас при такива решения. Моли за потвърждаване на правилното уважаване на предявените основателни искове за отмяна на незаконосъобразните решения.

Насрещните страни претендират за определяне на разноски за настоящото производство, като направените разходи са конкретизирани в списъци по чл. 80 ГПК (л.59, 61 и 63). Само размерът, поискан от въззиваемия Ч. е оспорен като прекомерно заплатено възнаграждение за адвокатска услуга.

За да се произнесе по въззивните жалби, въззивният състав съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства в обжалваните части на уважени съединени искове на двама акционери за защита на членствените им права в акционерно дружество, накърнени с незаконосъобразни решения, гласувани от общото събрание на акционерите.

Не е спорно, че и двамата ищци са били регистрирани за участие в събранието (П. лично, а Ч., чрез явил се за него пълномощник В) и правата им като акционери, формиращи колективния орган на АД са признати от органите на дружеството към момента на вземане на процесните решения. Това очертава и надлежната им легитимация като главни страни в процеса по предявените от тях конститутивни искове. Предвиденото в чл. 74 ал. 1 ТЗ потестативното 3 право в полза на всеки от двамата ищци(присъствали на заседанието на 28.09.2022г.) е своевременно упражнено, като молбата на П. (макар и регистрирана по-късно) е постъпила в съда като надлежно подписан електронен документ в последния ден на преклузивния срок. Съединяването на първоначално отделно предявените искове съответства на общността на предмета на делата на двамата акционери, тъй като и двамата търсят правна промяна на един и същ дружествен акт, обвързващ еднакво всички участници в дружеството. Правният интерес на акционерите да искат отмяна не само на решението, съответно на въпрос от изричната компетентност на колективния орган (чл. 221, т. 10 ТЗ), но и на „процедурно“ решение, с което е отклонено гласуването по точка от предварително оповестен дневен ред, е обусловен от съхранената възможност на дружеството, след отмяна на незаконосъобразното решение да разгледа по същество въпросът, който е бил включен по реда на чл. 223а ТЗ и касае предявяването на иска за вреди срещу управляващи директори по чл. 240 ал.2 ТЗ. Указания в този смисъл са дадени със задължително за настоящия състав Определение № 1153/28.11.2023г. по ЧТД 1683/2023г на ВКС, І т.о. Обстоятелството, че такъв иск вече е предявен в полза на увреденото дружество от акционер – процесуален субституент по чл.

240а ТЗ само по себе си не изчерпва цялата възможна искова защита, респективно и интереса от произнасяне по въпроса за предявяване на иск от самото дружество, дори и той да е основан на същите твърдения за причинени от управляващите лица вреди. Това е така от една страна, поради обстоятелството, че висящият вече процес се води с участие и на дружеството - носител на материалното право и до приключването на спора то може да замести субституента си и да поеме изцяло собствената си защита (по арг. от чл. 117 ал.1 ГПК). От друга страна, на съда е служебно известно, че акционерът Ч. е предявил група частични искове за отговорност за различни вреди (по ТД 330/2022 на ОС- Варна, а след препращане по компетентност на РС-Варна и изменение на размер, отново образувано като ТД 15/2025 на ОСВарна), което съхранява възможност при успешното им провеждане именно ползващото се като титуляр на правата дружество (след съответно гласувано решение на общото събрание на акционерите) да предяви претенция за остатъчните горници в нов процес. Затова и към настоящия момент въззивният съд приема, че интересът за защита като процесуална предпоставка по чл. 74 ТЗ на двамата ищци не е отпаднал.

Всеки от ищците е обосновал възникване на потестативното си право за отмяна на решенията, протоколирани като взети по т. 5.2 и 12 от посочен в покана дневен ред, с твърдения за незаконосъобразно отчитане на гласове на участващи в Съвета на директорите акционери при вземане на решение за освобождаването им от отговорност и отклоняване на провеждането на гласуване на решение за предявяване на иск срещу тях и овластяване на представител на дружеството за процеса. П., първоначално е поддържал само искане за отмяна на решение по т. 5, допълнително е обосновал и нарушение при свикването на събранието поради нарушаване на правото на информация с лишаване на акционерите от възможност да се запознаят с нарочно съставени писмени материали за управлението, както относно отчетната година( за която е предложено да бъдат освободени от отговорност), така и относно допълнително предложеното от друг акционер търсене на съдебна 4 отговорност за вредоносно управление. Обжалваното решение е изцяло съответно на това допустимо сезиране (т.2 от ТРОСТК 1/2020 на ВКС).

Наред с тези нарушения в исковата молба на П. са били посочени и други пороци на свикването, но нито установяването на факти по начина на вземане на решението на СД за свикване на колективния орган, нито липсата на правни доводи по това нарушение са посочени в защитата на този въззиваем, поради което и тази обосновка на незаконосъобразност остава извън предмета на настоящата въззивна проверка.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 от ГПК, и представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Разпечатката съдържа 24 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2687ab83-fa75-4900-a300-4cb2bda61d63