Решение № 619 от 19.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 619 гр. Варна, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н*** И**** при участието на секретаря Б***** Д. М**** като разгледа докладваното от Н**** И**** Гражданско дело №

20243110113157 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „Н*****г“ *****, ЕИК ***** срещу „С*** К****” ****, ЕИК ***** обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.

288 вр. чл. 286, ал.1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 309а, ал. 1 вр. чл. 303, ал. 3 от ТЗ за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

- сумата о т 11 492,05 лв., представляваща неизплатено задължение по неформален договор за услуги – „пране, дезинфекция, изсушаване, гладене, пакетиране, транспортиране на спално бельо, хавлии, одеяла, олекотени завивки, покривки, карета, пердета, пътеки и др.“, предоставени в периода 21.07.2019 г. – 31.07.2019 г., за която е издадена фактура с № ******/01.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 24.07.2024 г. до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 4 012,51 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 23.07.2021 г. - 23.07.2024 г., които суми са предмет на Заповед № *****/13.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 9331/2024 г. по описа на РС-В****.

В исковата молба ищецът чрез адв. П. Ч. твърди, че през 2019 г. страните са били в търговски взаимоотношения помежду си по множество неформални договори за изработка/услуги, по които ищецът е предоставил по заявка на длъжника услуги запране, дезинфекция, изсушаване, гладене, пакетиране, транспортиране на спално бельо, хавлии, одеяла, олекотени завивки, покривки, карета, пердета, пътеки и др. Поддържа, че в периода 21.07.2019 г. - 31.07.2019 г. са издадени стокови разписки с подробно описание на артикули, количества и килограми, за конкретни обекти на ответника-възложител, както следва: за ресторант „Л*****“ - общо 10,20 кг.; за ресторант „Р****“ - общо 210,70 кг.; за ресторант „П*****“ - общо 168,20 кг.; за хотел „Л****“ - общо 3386,80 кг.; за ресторант „Ф****“ - общо 487,50 кг.; за ресторант „К****“ - общо 417,30 кг.; за хотел “Ч*****“ - общо 3427,40 кг.; за 1 вилно селище “П****“ - общо 2379,00 кг.; за **** “З****“ – 104,75 кг.; за хотел „Р****“ – 2349,65 кг. Сочи се, че за извършените услуги от ищеца за периода от 21.07.2019 г. до 31.07.2019 г., при общо количество 12941,50 кг. и цена 0,74 лв. без ДДС за 1 кг., ищецът е издал фактура с № *****/ 01.08.2019 г. на стойност 9576,61 лв. без ДДС и 11492,05 лв. с ДДС, която страните договорили да бъде заплатена по банков път в срок от 15 дни от получаването на фактурата. Излага се, че за изпълнените услуги за ответника за летния сезон на 2019 г., съгласно хронологичния регистър за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г., ищецът е получил от ответника 69370,31 лв. по издадените фактури, като последната платена от ответника сума е по фактура №*****/01.08.2019 г. от 9757,43 лв. Излага се, че процесната фактура съставлява отделен договор, по който ответникът не е изпълнил задължението си да плати, като ищецът е поканил ответника да плати доброволно по 3 бр. фактури, като поканата е получена от служител на ответника на 14.08.2024 г., но плащане не е последвало. Твърди се, че фактурата от 01.08.2019 г. обективира договор за изработка/услуга – пране и кореспондира на стоковите разписки, които са подписани за служители на ответника, в неговите обекти. Излага се, че процесната фактура също е получена от служител на ответника по местонахождение на стопанисвания от дружеството курортен комплекс, като липсва липсва противопоставяне от страна на законен представител на ответника или друго овластено от него лице.

Обосновава правния си интерес от водене на делото с обстоятелството, че срещу ответникът – длъжник е възразил срещу издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ****/2024 г. на ВРС за процесните суми. По изложените съображения моли за уважаване на исковете.

Претендира присъждане на сторените в настоящото и в заповедното производство съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „С**** К*****” **** е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като изцяло неоснователни. Оспорва през 2019 г. страните да са били в твърдяните от ищеца облигационни отношения, при твърдяните параметри. Твърди, че дейностите, за които ищецът е съставил стокови разписли и фактура №*****/01.08.2019 г. не са извършвани, нито възлагани или приемани от ищеца. Излага се, че едностранно съставените стокови разписки не установяват изпълнение на процесните услуги, а евентуално само предаване на артикули. Оспорват се като неверни едностранно съставените от ищеца стокови разписки и фактури, като се сочи, че не са приемани или подписавани от представител на дружеството, а фактурата не е била осчетоводявана от ответника. Оспорва се ответникът да е получавал поканаза заплащане на процесните суми с обратна разписка на 14.08.2024 г. В евентуалност исковите претенции се оспорват като погасени по давност.

По изложените съображения се моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се представлява. С молба от 19.01.2026 г. поддържа предявените искове.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 9331 по описа за 2024 г. на РС-В****, ГО, 20-ти съдебен състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на исковата молба, срещу която е подадено възражение в срока по чл. 414 от ГПК.

Страните са търговци по смисъла на чл. 1 и чл. 2 от ТЗ, като ищецът извършва услуги "пране, дезинфекция, сушене, гладене, пакетиране и транспортиране на текстил", а ответникът управлява туристически и социални обекти в комплекс "К***** ****". Това не се спори.

През 2019 г. между страните са съществували трайни търговски отношения по повод 2 пране на спално и хотелско бельо за различни обекти в комплекса, като по делото е установено от приетото заключение на вещо лице по допусната ССчЕ, че "Н******" ***** е издало множество фактури към "С**** К****" ****, а ответникът е заплатил общо 69 370,31 лв. по тях, като последно заплатена фактура е № *****/08.07.2019 г.

В периода 21.07.2019 г. – 31.07.2019 г. ищецът е издал 10 броя стокови разписки за извършени услуги "пране" за конкретни обекти в комплекса на ответника: ресторанти "П*****", "Ф*****", "Л****", "Р****", "К****", хотел "Л****", вилно селище "П****", хотел "Р****", еко комплекс „З****“ и хотел "Ч*****", с подробно посочени артикули и килограми. На всяка разписка са положени подписи за "предал" и "получил". Въз основа на тези стокови разписки ищецът е издал фактура № ******/01.08.2019 г. с получател "С**** К****" ****, за услуга "пране и гладене на спално бельо", при единична цена 0,74 лв./кг без ДДС, обща данъчна основа 9 576.71 лв. и ДДС 1 915.34 лв., или общо 11 492.05 лв. с ДДС.

Фактурата не съдържа подпис от представител на ответника.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че фактура № *****/01.08.2019 г. е включена в дневника за продажби и справка-декларацията по ***** на "Н****" ***** за м. август 2019 г. Ответникът е осчетоводил и заплатил предходните фактури за идентични услуги през периода от м. февруари до м. юли 2019 г., но процесната фактура не е включена в дневника за покупки и не е осчетоводена при "С. К****" ****.

По делото е представена покана за доброволно плащане по три фактури, между които фактура № *****/01.08.2019 г., с приложена обратна разписка, от която се установява, че поканата е получена от З**** Т**** - служител на "С*** К****" *** на 14.08.2019 г.

Посочването в исковата молба на дата "14.08.2024 г. " очевидно не съответства на съдържанието на самите документи и се дължи на техническа грешка, доколкото е безспорно, че поканата е от 2019 г., на обратната разписка е изписана дата 14.08.2019 г.

По гр. д. № 870/2022 г. на Р***** с*** – Б****, между същите страни е било водено дело за заплащане на възнаграждение по друга фактура – № ****/15.07.2019 г., отново за услуги "пране" през предходен период (01.07.2019 – 14.07.2019 г.). С влязло в сила Решение № *****/15.09.2022 г. ***** е уважил предявените искове, като е приел, че страните са били обвързани от множество неформални договори за услуга "пране". Процесната фактура (****/15.07.2019 г.) е включена в дневника за продажби на ищеца, но не и в счетоводството на ответника, налице са 9 бр. стокови разписки за предадено пране за обекти на "С**** К****" ****, поканата за плащане по три фактури, включително № ****/15.07.2019 г., е получена от служител на ответника на 14.08.2019 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която е подадено възражение в срока по чл. 414 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземанията си, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 266, ал. 1 ЗЗД, чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаването му ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на договорни правоотношения между страните, произтичащи от неформален договор с предмет услугите „пране, дезинфекция, изсушаване, гладене, пакетиране, транспортиране на спално бельо, хавлии, одеяла, олекотени завивки, покривки, карета, пердета, пътеки и др.“, които ищецът е извършил по възлагане от ответника в периода 21.07.2019 г. – 31.07.2019 г., при общо количество 12 941,50 кг. и цена 0,74 лв. без ДДС за 1 кг., за което е издал фактура с № *****/01.08.2019 г. на стойност 11 492,05 лв. с ДДС; точното изпълнение на задължението на изпълнителя - ищец по договора в качествено, количествено и времево отношение; предаването на извършената работа и приемането й от възложителя – ответник; изискуемостта на задължението за заплащане на уговореното възнаграждение по договора и изпадането в забава на ответника.

Ответникът следва да докаже възраженията си за липса на договорно отношение или 3 погасяване по давност.

От експертното заключение по назначената и изслушана ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, пълно, ясно и неоспорено от страните, по несъменн начин се установява, че през 2019 г. между страните са били налице множество фактурирани и платени доставки на услуги "пране", общо за 69 370, 31 лв., като последната платена фактура е № *****/08.07.2019 г. Това обективира траен търговски оборот между две лица – търговци, при който услугите са били поръчвани и извършвани по установен между страните ред, без сключване на писмен договор, като всеки отделен договор е бил материализиран във фактура, съответстваща на конкретни стокови разписки.

Съгласно чл. 55, ал. 1 ТЗ редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки.

От заключението на вещото лице по назначената ССчЕ се установява още, че при ищеца търговските книги са водени редовно, в съответствие със Закона за счетоводството и ЗДДС; процесната фактура № *****/01.08.2019 г. е включена в дневника за продажби за м. август 2019 г. и в справката-декларация по *****; в хронологичния регистър на "Н*****" ***** са отразени многобройни фактури към ответника за същата услуга през същата година, по които плащанията са изцяло получени. При тези данни съдъдт приема, че ищецът може да се позовава на собствените си търговски книги като доказателство за съществуването на спорното вземане, а съдът преценява доказателствената им стойност в съвкупност с останалите доказателства.