Решение № 123 от 10.06.2024, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Б.С., 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20231410101101 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, вр. чл.280 от ЗЗД, вр.чл.79, ал.1, предл.2 от ЗЗД от „Ню Колор Технолоджи” ЕООД, ЕИК 112658205, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.”Г.К.” 3, представлявано от управителя – Г.Х.П., чрез пълномощника адв. Р. Ив. К., адрес: гр. П., ул.“С.Ф.“ №7, с който се иска да се установи наличието на претендираните от ищеца вземания срещу ответника М. Г. М., ЕГН: **********, с адрес: с. Т., общ.Б.С., ул.“Обнова“ № 18, за сумата в размер 4021,85лв. / четири хиляди двадесет и един лева и осемдесет и пет стотинки / – обезщетение за незипълнение по сключен устен договор за поръчка от м.март2023г. за доставката на МПС марка „БМВ“, модел „Гран Турър“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на издаване на заповедта по чл. 410 от ГПК – 08.06.2023г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №726/2023г. по описа на РС-Б.С., както и да се осъди ответника да заплати на ищцовото дружество направените разноски в хода на заповедното и исковото производства.

Ищецът твърди, че на 08.03.2023г. закупил автомобил на стойност 3371,85лв. чрез участие в търг, като МПС-то се намирало в гр.Дюселдорф, Германия. Впоследствие сключил устен договор за поръчка с М., по силата на който последният се задължил да докара закупения от ищеца автомобил в гр.П., за която услуга ищецът заплатил авансово сумата в размер на 650,00лв. Ищецът сочи, че на 14.03.2023г. процесният автомобил бил предаден на ответника в гр.Дюселдорф, Германия, като М. влязъл на територията на Република България на 16.03.2023г., но не потърсил ищеца, обяснявал, че все още се намира в Германия, след което в началото на м.април 2023г. спрял да отговаря на обажданията на ищеца.

1

В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът Р.Б.В. не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства. Същият, редовно призован за открито съдебно заседание, се явява, като в хода на устните състезания заявява, че процесният автомобил все още се намира в Германия, тъй като МПС-то, с което го превозвал, било спряно от германските власти и в момента все още имало висящи производства.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 726/2023г. по описа на РС-Б.С..

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори за наличието на облигационно правоотношение – устен договор за поръчка, по силата на който ответникът се задължил да достави в България закупеното от ищеца МПС марка „БМВ“, модел „Гран Турър“.

Между страните не се спори, а и се потвърждава от събраните в хода на производството писмени доказателства, че по силата на горепосочения устен договор ищецът е заплатил на ответника сумата в размер на 650,00лв.

Между страните не се спори, че полученото от ответника МПС не е предадено на ищеца.

Ищецът е подал пред РС-Б.С. заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 726/2023 г. по описа на РС-Б.С.. Съдът е издал заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумата 4 021,85 лева (четири хиляди двадесет и един лева и 85 стотинки), представляваща главница за период от 16.03.2023 г. , ведно със законна лихва за период от 06.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 80,44 лева (осемдесет лева и 44 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева (четиристотин лева).

Длъжникът е подал възражение срещу заповедта в срока по чл. 414 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК се предявява настоящият установителен иск за съществуване на вземането.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че искът е допустими като предявен от валидно представлявани правни субекти с правен интерес в законоустановения срок по чл. 415, ал.4 от ГПК. Разгледан по същество, искът е основателен.

В хода на делото се установи по безспорен начин, че съгласно договор за поръчка ответникът се е задължил да достави на ищеца закупеното от последния МПС от гр.Дюселдорф, Германия, в гр.П.. Договорът за поръчка представлява консенсуален, 2 едностранен (когато е безвъзмезден), респ. двустранен (когато е възмезден), комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. При изпълнението на породените задължения по договор за поръчка възникват три отношения (две вътрешни и едно външно):

1. между довереника (мандатора) и доверителя (манданта) - то възниква с пораждането на мандатното правоотношение, по което мандантът възлага на мандатора да сключи сделка, респ. да извърши уговорените в договора правни действия с друго лице, от свое име, но за сметка на доверителя; 2. между мандатора и третото лице (външно) – то се характеризира с правното действие на съответната изпълнителна сделка, в настоящия случай –сключване на договори за покупко-продажба на МПС и 3. между мандатора и доверителя – с прехвърлянето на породените от изпълнителната сделка права и задължения мандаторът изпълнява изцяло своите задължения по договора за поръчка. Това прехвърляне на правата и задълженията от изпълнителната сделка се назовава в практиката отчетна сделка.

Следователно, при мандатната сделка за мандатора възникват две основни задължения – 1. да изпълни поръчката и 2. да даде отчет. Той трябва да изпълни поръчката без отклонения, като следва да прехвърли резултата от сключената изпълнителна сделка, за да могат правните й последици да се отразят в патримониума на доверителя – при т. нар. косвено представителство, какъвто е настоящият случай.

Ответникът не е оспорил в преклузивните срокове правнорелевантното обстоятелство, че въз основа на платежно нареждане е заверена банковата сметка с IBAN BG83UBBS80021039367150 с титуляр – М. М., със сумата в размер на 650,00лв. с основание: превоз за автомобил. Следователно, налице е по делото документ, от който се установява, че този паричен превод е осъществен в изпълнение на договорно задължение по мандатно правоотношение – за транспорт за сметка на ищеца от ответника на автомобили (МПС), поради което по делото е доказано обстоятелството, че между страните в настоящото съдебно производство е възникнало мандатно правоотношение със следния предмет на поръчката – доставка за сметка на доверителия (ищеца) от довереника (ответника) на МПС.

В този смисъл са и свидетелските показания, които настоящата съдебна инстанция кредитира като непротиворечиви, житейски логични, като същите се потвърждават и от останалите събрани по делото доказателства. Свидетелката О., която живее в условията на фактическо семейно съжителство с ответника, сочи, че процесният автомобил не е дошъл до България, а е задържан в Германия. Не знае дали М. е получил възнаграждение, тъй като понякога клиентите му заплащали след доставка на превозното средство.

Развалянето на двустранен договор съгласно правната норма на чл. 87, ал. 1 ЗЗД настъпва след изпращане на покана за изпълнение, в която да се съдържа изрично волеизявление, че след изтичане на подходящ срок, договорът ще се счита за развален. В този смисъл, като претендира последиците от неизпълнение на договора (обезщетение за неизпълнение) – за заплащане на сумата общо от 4021,85лв. / четири хиляди двадесет и един лева и 85 стотинки /, ищецът имплицитно упражнява потестативно право за разваляне на процесния двустранен договор, като в конкретния случай исковата молба е покана за 3 изпълнение по смисъла на чл. 87, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.

По правилата за разпределянето на доказателствената тежест в гражданския процес изпълнението на правните задължения следва да се установи от страната, която навежда този положителен факт – арг. чл. 154, ал. 1 от ГПК, чрез пълно и главно доказване. Този правен извод се извежда и от правната норма, регламентирана в чл. 77 от ЗЗД, която предписва, че при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се снабди с писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно изпълнение на своето правно задължение. В настоящото съдебно производство фактът, че уговорената по процесния мандатен договор поръчка е била изпълнена точно и добросъвестно съобразно нормативното правило, регламентирано в чл. 63, ал. 1 от ЗЗД, не бе установен от ответника чрез ангажираните по делото доказателства. Поради тези правни съображения настоящата съдебна инстанция приема, че доверителят е бил изправен кредитор, който надлежно е упражнили своето потестативно право по чл. 87, ал. 1 ЗЗД с едностранно волеизявление да развали процесния договор за поръчка.

Сключването на един договор обвързва страните със задължение за пълно, точно и своевременно изпълнение на уговореното в него. В случай на неизпълнение новелата на чл.79, ал.1 от ЗЗД предоставя на изправната страна правото да избере дали да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата, или да иска обезщетение вместо изпълнение. В настоящия случай ищецът е претендирал обезщетение, равняващо се на заплатената на ответника сума и покупната цена на процесния автомобил. В настоящото производството по безспорен начин се установи, че ищецът е заплатил на ответника сумата в размер на 650,00лв. по сключения устен договор за поръчка. В хода на устните състезания ответникът е признал, че е получил процесното МПС и същото все още се намира в Германия. Само по себе си това волеизявление представлява признание на факт, не обвързва съда и съгласно чл. 175 от ГПК се преценява с оглед всички обстоятелства по делото. В хода на производството се установи по безспорен начин от събрания доказателствен материал, че заплатеното от ищеца МПС на стойност 3371,85лв./левовата равностойност на заплатената сума в размер на 1724,00 евро по фиксирания курс на БНБ/ е получено от ответника, като същото не е доставено на ищеца към настоящия момент. Предвид изложеното претенцията на ищеца за обезщетение в размер на 4021,85лв. се явява основателна.

Като законна последица върху уважената главница следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.06.2023г., до окончателното изплащане.

По отговорността за разноски:

Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство в общ размер на 480,44 лв. за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждание. В исковото производство от ищвца са сторени разноски в общ размер на 803,44лв./80.44лв. за държавна такса, 600лв.-адвокатско възнаграждание, 4

112,00лв. – депозит за призоваване на свидетел, 11,00лв. – такса за съдебни удостоверения/.

При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът ще следва да заплати на ищеца направените в исковото и заповедното производства разноски в общ размер на 1 283,88лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, вр. чл.280 от ЗЗД, вр.чл.79, ал.1, предл.2 от ЗЗД, че М. Г. М., ЕГН: **********, с адрес: с. Т., общ.Б.С., ул.“Обнова“ № 18, ДЪЛЖИ на „Ню Колор Технолоджи” ЕООД, ЕИК 112658205, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.”Г.К.” 3, представлявано от управителя – Г.Х.П., чрез пълномощника адв. Р. Ив. К., адрес: гр. П., ул.“С.Ф.“ №7, сумата в общ размер на размер 4021,85лв. / четири хиляди двадесет и един лева и осемдесет и пет стотинки / – обезщетение за незипълнение по сключен устен договор за поръчка от м.март2023г. за доставката на МПС марка „БМВ“, модел „Гран Турър“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на издаване на заповедта по чл. 410 от ГПК – 08.06.2023г., до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №424/09.06.2023г. по ч.гр.д.№726/2023г. по описа на РС-Б.С..