Протокол № 104 от 03.10.2022, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 104 гр. Смолян, 30.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любен Д. Хаджииванов при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева

Сложи за разглеждане докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело № 20215400900076 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ А. Г. В. , редовно призован, не се явява. Явява се адв.

С.М.. От адв. Р. е постъпила молба за отлагане на делото, поради субективна невъзможност да се яви, наличие на внезапно заболяване, удостоверено с болничен лист.

ЗА ОТВЕТНИКЪТ ЗД "БУЛ ИНС" АД, управителите редовно призовани не се явяват, за тях адв. Р., редовно упълномощен отпреди.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Н. Х. Г. В., редовно призована, явява се лично. От същото е постъпило заключение в срок.

СВИДЕТЕЛКАТА Е. А. В., редовно призована, налице.

АДВ. М. – Ще Ви моля, от името на моята колега адв.Р., да уважите молбата й. Това, което не се съдържа подробно в нея и което не е уредено в закона е, че между нас имаше разделение на работата и тази работа, която трябваше да се свърши е започната от нея. Разбирам, че това не е оправдание стриктно по закон, но би могло да се приеме все пак и като причина за отлагане, затова моля да бъде уважена тази молба или поне по отношение на свидетелите, но в крайна сметка предоставям на съда. Още повече, че от тримата ни свидетели, които са допуснати, тук са двама, третият е ангажиран в командировка, който е за обстоятелството за съпричиняване и аз ще взема отношение в края на делото, но ще държа на този свидетел да бъде разпитан.

АДВ. Р. – Предоставям на съда.

1

ВЕЩОТО ЛИЦЕ – Ако е възможно да чуя свидетелите преди да дам становището си.

Съдът счита, че следва да се даде ход на делото, страните са редовно призовани, същото се отнася и за вещото лице, за свидетеля В.. Молбата за отлагане на адв. Р. действително е придружена с болничен лист, който обаче не отговаря на Наредбата на експертизата на работоспособността, тъй като в него не е отбелязано, дали заболяването е пречка адвокатът да се яви пред съд. Доводите изложени от адв. М., макар и обосновани от практическа страна, не могат да обосноват извод за лишаване на ищеца от право на защита с участието на един адвокат, няма други пречки за даване ход на делото, затова съдът счита, че следва да се даде ход на делото за изслушване на вещото лице и явилите се свидетели.

С оглед на обстоятелството, дали делото е изяснено при липсата на разпит на последния свидетел, съдът ще прецени след изслушването на явилите се свидетели, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Сне се самоличността на вещото лице, както следва:

Н. Х. Г. - В. – 51 г., омъжена, без родство и дела със страните, обещавам да дам заключението си по съвест и експертно, с висше образование със специалност „психология“, нямам възражения личните ми данни да бъдат записани в съдебния протокол – ЕГН **********.

Напомни се за наказателната отговорност по чл. 291 НК.

Сне се самоличността на свидетелите, както следва:

Е. А. В. - 60 г., от гр. Смолян, ул. *******, разведена, с висше образование, А. Г. В. ми е племенник, нямам възражения личните ми данни да се впишат в съдебния протокол - ЕГН **********.

Напомни се за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

К.Н.У. - 60 г., неосъждан, от гр. Смолян, с висше образование, женен, без родство със страните, неосъждан, не възразявам личните ми данни да се впишат в съдебния протокол - ЕГН **********.

Напомни се за наказателната отговорност по чл. 290 НК.

2

С.Д.Л. - неосъждан, със средно специално образование, семеен, неосъждан, без родство със страните по делото, нямам възражения личните ми данни да се впишат в съдебния протокол - ЕГН **********.

Напомни се за наказателната отговорност по чл. 290 НК.

Разпитана свидетелката Е. В. обясни на съда: Д. В. ми е майка, а А.

Г. В. ми е племенник. В един момент направихме подялба на имота, който е от баща ми се разделихме на две, от едната страна брат ми и снаха ми, а от другата аз с майка ми. В един момент до който не се бяхме разделили майка ми живееше при брат ми и станаха ми, аз бях на квартира, в момента, в който се разделихме майка ми остана при мен. Като малък за А. всички се грижеха за него, майка ми, снаха ми, брат ми, защото всички живееха в един дом, аз по-рядко съм присъствала, защото живеех на квартира на новия център.

Майка ми и А. не живееха заедно от момента, когато разделихме имота, не мога да кажа коя година беше. А., когато завърши средното си образование отиде да учи в Манчестър, вие си давате сметка, че той е по-далече, но в същото време отношенията между майка ми и племенника са като на баба и внук, нормални, тя с каквото може е помагала, като приготвят храна да му изпратят колети, тя винаги е помагала. А., след като отиде в Англия се държеше много нормално, той е едно много слънчево дете, в смисъл, когато си идва тя му се радва, като баба към внук, нищо стряскащо или ненормално.

Аз сега си живея в жилището в Смолян. Осем години отсъствах от жилището си, защото бях решила да имам другар в живота си и бях сменила и местоживеенето си и работата си, но в последствие се случиха неща, които наложиха да се върна тук в Смолян. Аз съм се върнала миналото лято, а съм напуснала Смолян преди осем години и от миналото лято вече една година съм си тук. При всяка възможност на ваканция или отпуск съм си идвала в Смолян, но не съм била постоянно тук. Не съм видяла никаква разлика от майка ми към тримата внуци, няма разлика, когато една баба реши да даде нещо на единия внук дава на всички, няма разлика. Да, те внуците я обичат, но при мен си имаше друг проблем, който мисля че не засяга аудиторията, аз имах проблем с моя син, но не влиза в случая. Тя не е имала по-специални отношения към никой от внуците си, всички ги обичаше, като баба към внук.

Тя обичаше да плете терлици, но дали е изпратила, пък да не ми е казала, и на моите деца е изплела, даже в момента имам цял кош. Когато снахата е 3 приготвяла нещо да изпраща на А., майка ми също е подпомагала, например са свие сармички, майка ми ми е казвала, че им е помагала. По принцип ние сме живели в един дом с моите деца и майка ми, било ни е много трудно, после моята дъщеря се омъжи, синът ми създаваше проблеми, в един момент го откъснахме. Казвам, че ни е било трудно, защото аз трябваше да се справя с ремонта на моята част със заем, връщах заем, сама съм по принцип и се боря сама с всичко, майка ми не е имала възможност да отделя и много често не сме си правили такива подаръци, в последствие, когато е имала възможност е правила. Нямам спомен да е присъствал А. на погребението на майка ми.

След смъртта на майка ми много скоро той дойде, защото майка ми почина на 19-ти декември и много скоро момчето е имало възможност и си беше дошло.

Решението да се премести майка ми при мен е, защото по принцип, аз съм сама жена с две деца, логично е майка ми да дойде при мен, а брат ми и снаха ми с племенника са едно семейство и те да са си отделно. Не мисля, че това преместване е скъсило дистанцията между нея и А., тя винаги е хранила изключително топли чувства към А., например, когато замина - тревогите, радостта, когато го приеха да учи, всичко тя го изживяваше с топли чувства, когато знаеше, че ще го види, ако нямаше възможност друго да вземе му купуваше поне един шоколад. Това отношение важеше и за другите внуци, защото това няма как да е различно, ние сме под един покрив, та не правеше разлика в отношенията си между А. и другите внуци. Между синът ми и майка ми имаше голям проблем, и не само между майка ми, синът ми имаше ограничителна заповед, защото положението беше станало непоносимо и се чудехме как да разрешим нещата, защото това което се случи с моя син повличаше всички надолу, не го пожелавам на никого, а майка ми и колкото проблеми да имаше, тя продължаваше да го обича и винаги й беше мил, колкото и проблеми да й създаваше, но моя син в момента не води дела и няма да води дела, затова не виждам за какво е този въпрос. Не е имало момент в израстването на А. някой от родителите да е с трайно отсъствие и да бъде замествана грижата от майка ми, нямало е отсъствие от родителите, но те са били в съвместен живот през цялото време, всички са присъствали в живота на детето. Отношението на майка ми към всички внуци беше еднакво, въпреки, че от страна на моето момче имахме проблем, не е правила някакво специално отношение към някои от внуците. Нямам спомен, дали майка ми да е ходила на излети с внуците, били сме затормозени финансово и не сме 4 пътували, майка ми е ходила на близо, но с моите деца не е, просто не е имало такава възможност.

Разпитан свидетелят К. У. обясни на съда: знам, за какво се води делото, познавам А. В.. Аз работя в техническа сфера и затова показания или свидетелства, които са свързани с човешките взаимоотношения не съм много навътре с тях, съгласих се да дам показания единствено и само защото с леля Д. живеехме врата срещу врата, на 6 м. разстояние, а А. Г. се роди, когато аз имах семейство и по съществените моменти от живота на единия и на другия са се случили буквално пред очите ми, имам предвид оная част, която се е случвала на улицата и на двора.

Определям взаимоотношенията между леля Д. и А. като повече от прекрасни отношения между баба и внук. Мога да направя пряка и много голяма разлика, въпреки, че тя беше много дискретен човек и е спазвала родопското правило „нещата, които се случват вкъщи да не се изнасят навън“, но ние сме били свидетели на неща, които много я тормозеха причинени от А.-големия, даже включително разправии с полиция. Аз лично съм опитвал да му възлагам дейности, работи платени, за да може да й поналекне, в един момент изхранването легнаха изцяло на нейните плещи, тя не се оплакваше, но и идваше пряко сили да се грижи за неговото изхранване, говоря за големия А..

Аз му възлагах обикновена работа, да нацепи дърва, да ги прибере, такава работа, която работи през деня и му плащам вечерта и на другия ден пак да мога да разчитам, но на другия ден не съм могъл да разчитам, и тя тогава се чувстваше неудобно, заради тоя свой внук, въпреки, че й беше много тежко да го издържа, храни и гледа, не се е задържал на работа никъде. Обратно, А.

Г. не, че знам всички детайли от взаимоотношенията им, ние сме хора, които не се интересуват от семействата на улицата, но по повод и на днешното ми явяване аз си спомних отчетливо за два случая, които ме карат да твърдя, че между тях имаше взаимоотношения, които надхвърлят приетите взаимоотношения между баба и внук, никога не съм я чула да хока големия внук, но знам, че беше много тежко, говоря сега за А. Г. В. - той още не беше завършил гимназията, а ние имахме ресторант на Пампорово и бяхме направили новогодишна програма за гости на ресторанта, с меню, музикална програма и знаех, че А. заедно с една негова съученичка имаха много артистично участие и изпълнение, той свиреше на китара, а тя пееше, и ги вписахме в програмата. Ние направихме куверти, всичко и по едно време 5

А.чо ми каза „ чичо Коци, няма да мога да участва, защото на баба не й е добре, в момента не ми е нито до свирене, нищо“ аз му казах, че сме продали кувертите, наложи се да говоря с баща му и майка му на А. да говорят с него, за да се реализира новогодишната програма, та стана програмата, макар и трудно. Другият случай леля Д. видимо отслабна, леля Д. беше в много добри отношения с всички мои близки и си споделяме, дали нещо не е здравословен проблем, защото тя загуби много тегло изведнъж, жена ми я попита, а леля Д. сподели, че се налагало да не е с онова тегло и предприема разходки. В тези разходки един път я срещнах на местността Амзово, там имат имот и каза „..на този етап не мога да предприемам разходките сама“, тогава А. Г. я съпровождаше в тези разходки. С другите внуци не съм виждала да я придружават. Можех да видя само нещата, които се случваха, когато минават покрай нашата къща, по двора, тя вървеше с торбичката, но съм виждал малкия А. да я съпровожда, това си го спомням отчетливо и ясно да се е случило. При всичките й опити да прикрие разочарованието си с по-големия внук, тя никога не се е оплакала или злословила, даже и беше неудобно като че лит я е виновна, затова за да компенсира това неудобство от неблагоприятното развитие на живота на големия А., с двойно по-голямо удоволствие споделяше, затова как е поел по такъв път, колко очаквания има от малкия А., защото учи в чужбина, похвалва си се с добро. Нашите контакти са разредени с А. Г., той си идваше през ваканциите, винаги ми е приятно да общувам с него, един път му направих забележка, без да имам право на това, че е слаб и тогава не ми е казал за някакви проблеми, които да го гнетят, но просто видимо не беше това момче, което свиреше на китара, но не мога да твърдя пряко дали е във връзка със смъртта на баба му. Нямам впечатления от това което е вътре в семейството, няма как, ние не бихме разбрали и за напрежението и тормоза от големия внук, ако не беше полицията и тя понеже спира напречно на улицата. Това, което е зад вратите на хорските апартаменти рядко ми е известно. А. Г. до преди да замине да учи в чужбина живееше с майка си и баща си. Не ми е известно майката и бащата на А. Г. да са отсъствали и да е оставян на грижите на баба му. Ние отсъствахме от града и не сме присъствали на погребението на Д., не можахме да отидем даже и на поклонение. Не знам дали А. е присъствал на погребението й. Споделих впечатления, което ми дава индиректен отговор, то не беше пряка грижа, той само я съпровождаше по нейна молба, защото тя ми 6 каза, че не смее да ходи сама, дали тази грижа е пряка или не пряка не мога да отговоря. Не мога да кажа дали се е грижил пряко А. за баба си. Коментираше се като улична приказка, че А. е пращал пари на родителите си за закупуване на жилище. Моята сфера на работа е кадастър, проектиране, съседи имаха проблеми, но никога не са опирали до моите услуги, знам, че се търсеше някакво допълнително решение да бъде леля Д. на друго място, защото наистина голям тормоз изтърпя, казано ми е, че полага усилия и праща преводи в тази насока, но само ми е казано. Не знам дали родителите на А. Г. са му дарявали жилище. А. Г. е в чужбина е от около 5 години.