Определение № 301 от 13.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 301 гр. София, 12.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Касационно търговско дело № 20228002902222 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. К. С., чрез процесуален представител, против Решение № 327 от 18.05.2022 г. по в. т. д. № 199/2022 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено Решение № 261643 от 30.12.2021г. по т. д. № 1683/2020 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-12 състав, с което са отхвърлени предявените от настоящия касатор срещу „Унистрой север„ ЕООД и „АСА“ ЕООД искове по чл.95, ал.2 ЗАПСП за солидарното осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 25 000 лв., частичен иск от общо 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за нарушение на авторското право на ищеца, извършено чрез преработката на инвестиционен проект без изричното съгласие на проектанта в част „Архитектура“ и за изграждане въз основа на него на произведение на архитектурата - „Смесена сграда с подземен паркинг“ („Смесена многофункционална сграда с домови ВиК отклонения“), находяща се в УПИ IV-92, кв. Изгрев, гр. Бургас (прецизиран и преномериран на УПИ VI-398, кв. 2, по плана на ж.к. Изгрев, гр. Бургас), както и сумата от 5 000 лв., частичен иск от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за нарушение на авторското право на ищеца, извършено чрез преработката на инвестиционен проект без изричното съгласие на проектанта в част „Архитектура" и за изграждане въз основа на 1 него на същото произведение на архитектурата, както и исковете с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП за осъждане на ответниците да преустановят нарушението на авторските права на ищеца, като спрат да използват преработения инвестиционен проект в част „Архитектура“ както и да спрат изграждането на произведението на архитектурата - „Смесена сграда с подземен паркинг“, описана по-горе. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът С. К. С. е осъден да заплати на „Унистрой север„ ЕООД и на „АСА“ ЕООД разноски в размер по 1 680 лв. на всяко от дружествата.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна, както и присъждане на направените разноски за всички съдебни инстанции. Сочи се неправилност поради нарушение на материалния закон на извода за неустановено нарушение на авторските права на ищеца С. С., поради: - непроведено разграничение между преработката на архитектурния проект и преработката на архитектурното произведение в съответствие с посочени разпоредби от ЗАПСП; несъобразяване с разпоредбата на §2, т.9а от ДР на ЗАПСП, съгласно която преработка на архитектурен проект е внасянето в него на всякакъв вид промени, извършени по възлагане на възложителя на строителството „Унистрой север „ЕООД, изпълнени от „АСА“ЕООД, чрез Калин Тихолов – управител и едноличен собственик на капитала на дружеството, които действия представляват използване на закрилян обект на авторското право, извършено без съгласие на носителя му, в нарушение на чл.18, ал.2 във вр. с §2, т.9а от ДР на ЗАПСП; - неправилно тълкуване и прилагане на правилото на §2, т.9а от ДР на ЗАПСП в светлината на чл.15, ал.2 ЗАПСП, както и в контекста на чл.18, ал.2 от закона. Поддържа се също така необоснованост на извода за несъщественост на извършените изменения, както и че последните нямат отражение върху цялостната концепция на проектанта. Изложени са и възражения за неправилност на приетата от въззивния съд неотносимост към спора на установеното нарушаване на авторското право при упражняване на авторски надзор. Нарушението на съдопроизводствените правила е обосновано с необсъждане на доказателства и липса на цялостен анализ на експертното заключение.

2

Допускането на касационното обжалване е основано на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК, като поставя като значими за изхода на спора следните въпроси, от които материалноправни:

1.1. „Представлява ли всяка промяна, внесена в архитектурен проект „преработка на архитектурен проект“, по смисъла на § 2, т. 9а от ДР на ЗАПСП ?“;

1.2. „При извършване на преценка налице ли е „преработка на архитектурен проект“, по смисъла на §2, т. 9а от ДР на ЗАПСП, доколкото разпоредбата постановява, че внасянето на „всякакъв вид промени“ е форма на преработка, всички ли промени като обем („съществени или несъществени“) ли обхваща посочената разпоредба ?“;

1.3. „При извършване на преценка налице ли е „преработка на архитектурен проект“, по смисъла на §2, т. 9а от ДР на ЗАПСП, доколкото разпоредбата постановява, че внасянето на „всякакъв вид промени“ е форма на преработка, следва ли да се извършва допълнителна преценка за това нарушена ли е целостта на създаденото произведение и авторовата концепция за него ?“;

1.4. „При извършването на преценка налице ли е „преработка на архитектурен проект“, по смисъла на §2, т. 9а от ДР на ЗАПСП, следва ли да се извършва преценка за същественост, съответно несъщественост на внесените промени в светлината на чл. 154 ЗУТ ?“;

1.5. „Налице ли е „преработка на архитектурен проект“, съответно „преработка на архитектурно произведение“, по смисъла на §2, т. 9а и 96 от ДР на ЗАПСП, в хипотезата, в която:

- изцяло са променени първоначално проектираните решения относно използвания вид материали за финишното покритие на фасадите на сградата.

Извършените промени касаят подмяната на първоначално предвидения вид материал, служещ за фасадно покритие, с друг като по този начин е засегнато цялостното впечатление от визуално възприятие на сградата. Замяната на фасадния материал с друг променя изцяло общата визия на обекта и изменя изцяло първоначалната концепцията за завършек на строителния обект;

- е подменен вида и материала на парапетите на сградата, които представляват значителна площ от фасадите й, като по този начин изменят 3 концепцията на автора;

- е извършена промяна във вътрешното разпределение на сградата промяна на предназначението на два броя офиси в ателиета, преустройство на три двустайни апартаменти в два двустайни и обединяване на два двустайни в четиристаен ?;

1.6. „Представлява ли нарушение на авторското право на архитектапроектант упражняването на авторски надзор от трето лице, сключило договор с възложителя, когато нито в полза на третото лице, нито в полза на възложителя са отстъпени изключителни/неизключителни права за ползване на създадения архитектурен проект ?“;

1.7. „При липса на изрична уговорка, включва ли правото на възложителя на архитектурен проект да ползва проекта за построяване на сграда въз основа на него (чл. 42, ал. 2 ЗАПСП) и правото да определя лице, различно от автора, което да упражнява авторски надзор върху строежа ?“;

Приложното поле на касационнното обжалване по първите седем въпроса е обосновано с хипотезата на чл. чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с аргумента, че отговорът по тях е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Поставените процесуалноправни въпроси, съобразно номерацията на касатора, са:

2.1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност ?“;

2.2. „Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения на страната, очертани с въззивната жалба ?“;

2.3. „Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения, защо ги отхвърля като недостоверни ?“;

2.4. „Следва ли независимо дали възприема или не експертното заключение да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата ?“.

По тези процесуалноправни въпроси се твърди, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, 4 т.1 ГПК, поради противоречие между приетото от въззивната инстанция и практиката на ВКС, съответно посочена.

Касаторът се позовава и на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, поради очевидна неправилност.

Ответниците по касационната жалба „Унистрой север„ ЕООД и „АСА“ ЕООД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представят отговор, с който изразяват становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените по делото разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, доколкото цената на иска, формирана от размера на обезщетението, включващо имуществените и неимуществените вреди от нарушението на авторските права, е над прага от 5 000 лв. по чл.

280, ал.3,т.1 ГПК.

За да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, Апелативен съд – София е приел за безспорно установено по делото, че по силата на сключен на 19.09.2017г. договор „Унистрой север„ ЕООД е възложил на „Фор Райс“ ЕООД изработката на проекти по част архитектурна, конструктивна, електро,

ВИК,

ОВиК, вертикална планировка, паркоустройство и благоустройство, количествени сметки, специални инсталации, пожарна безопасност, проект за енергийна ефективност, оценка за съответствие на енергийна ефективност и периодичен авторски надзор за обект: „Смесена сграда с подземен паркинг“, УПИ IV 92, кв. Изгрев, гр.

Бургас. В изпълнение на договора на ответника „Унистрой север„ ЕООД е предаден идеен архитектурен проект, одобрен от Община Бургас, въз основа на който е издадено разрешение за строеж и е изградена на груб строеж сграда в горепосочения УПИ. За безспорно също така е прието, че архитектурният проект по договора е изработен от ищеца С. К. С., факт, установен и от събраните по делото писмени доказателства и от заключението по СТЕ, основано на съхраняваните в Община Бургас одобрени 5 проекти за процесната сграда.

След анализ на разпоредбите на чл.3, т.8, чл.5 и чл.12 ЗАПСП решаващият съд е приел, че процесният архитектурен проект представлява обект на авторското право, принадлежащ на създалия го ищец С. К. С., доказал авторските си права, както върху проекта, така и върху изградената вследствие на реализацията на същия сграда. Изложено е, че ищецът не оспорва, а и с молбата – уточнение на исковата молба изрично заявява, че с договора от 19.09.2017г. е прехвърлил правото на ползване на архитектурния обект на ответника „Унистрой север„ ЕООД като възложил изработката му по смисъла на чл.42 ЗАПСП. Установено е също така, че договорът е развален от изпълнителя само в частта за осъществяване на авторски надзор, но не и в частта на прехвърлените в полза на възложителя права да използва архитектурния проект за целта за която е поръчан, в който смисъл са и твърденията в исковата молба.

За спорни са посочени заявените с исковата молба от ищеца оплаквания за нарушение на правата му върху последните два обекта, изразяващи се в неправомерното им използване от ответниците чрез тяхната преработка, като са преработили както одобрения архитектурен проект, така и са построили сградата в отклонение на проекта.

След съобразяване с разпоредбите на чл.15 и чл.18, ал.2,т.8 и 9 ЗАПСП , уреждащи неимущественото право на автора да иска запазване целостта на произведението и възможността да се противопоставя на всички промени в него, както и имуществените права на автора, на който е признато правото да използва сам произведението и да разрешава на други лица да използват същото, както и дадените с § 2, т.9а и т.9б от ДР на ЗАПСП дефиниции на понятието „преработка на архитектурен проект“ и „преработка на произведение на архитектурата“, решаващият съд е приел, че установените по делото действия на ответниците не съставляват нарушение на авторските права на ищеца. За обосноваване на този извод е посочено, че от събраните по делото писмени доказателства и заключенията на основната и допълнителна СТЕ, се установява, че сградата е построена въз основа на одобрения, изготвен от ищеца, архитектурен проект, като в Община Бургас е внесено заявление за предаване и заверяване на екзекутивна документация, отразяваща несъществени отклонения от одобрените проекти и три 6 преобразувания на вътрешно разпределение на апартаменти - писмо изх. № 26-00-582(1) от 30.07.2020 г. от Община Бургас. В писмо изх. № Б-1798-00719 от 14.09.2020г. от РДНСК - Бургас са отразени констатации по извършени проверки по повод строителството на процесната сграда и е посочено, че на място са установени различия между изпълненото и инвестиционния проект по част архитектура, които са счетени за несъществени и могат да бъдат отразени в екзекутивната документация, а другите промени, касаещи преустройства на вътрешни помещения са счетени за съществени и поради тази причина не могат да бъдат приети под формата на промяна в екзекутивната документация. С последваща Заповед № 2580 от 30.09.2020 г. на главния архитект на Община Бургас е допълнено разрешението за строеж на процесната сграда, състоящо се в промяна на предназначението на два броя офиси в ателиета, преустройство на три двустайни апартамента в два двустайни и обединяване на два двустайни в четиристаен. Със заповед № СТ 05-678 от 08.09.2021г. на началника на ДНСК е отказано издаването на разрешение за ползване на сградата и въвеждането й в експлоатация поради констатирани нарушения на законовите изисквания.