Акт от 20.02.2024, Софийски градски съд

Р E

Ш Е Н

И Е

№ ……….,

20.02.2024 година, град София,

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение-Брачни състави, ІІ-ри брачен въззивен състав, в публично съдебно заседание на втори февруари през двехиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Галя Митова

ЧЛЕНОВЕ : Валентина А.

Милен Евтимов

При секретаря Мариана Ружина, след като разгледа докладваното от съдия А., гражданско дело № 5251 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно-по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 44791 от 18.02.2020 г., постановено по гражданско дело № 15314 по описа за 2017 г., на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 117 състав, са възстановени родителските права на К.С.А. по отношение на сина му Д.К.А., отнети с решение № 58 от 16.04.2019 г. по гражданско дело №2931/2018 г. на ВКС, ГК, ІV отд., като е оставен в сила режимът на лични контакти, постановен със същото решение; отхвърлен е искът на К.А. за намаляване на размера на дължимата от него за сина му издръжка, определена с решението на ВКС.

Недоволна от така постановеното решение останала Н.Б.А., ответник в първоинстанционното производство и въззивник в настоящето производство, която обжалва същото в частта, с която са възстановени родителските права на бащата, с оплакване, че в тази си част решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като е постановено без да е извършен цялостен и задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация, без да са обсъдени всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и без да е взет предвид най-добрия интерес на детето Д.. Излага подробни съображения в подкрепа на заявените оплаквания. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт, като отхвърли предявения от К.А. иск по чл. 135 от СК.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа въззивната си жалба и пледира за нейното уважаване.

Претендира сторените по водене на делото разноски по представен списък.

Окончателното си становище по делото излага в писмени бележки, вх. № 265043/10.02.2023 г.

В срока по чл. 263 от ГПК К.С.А., ищец в първоинстанционното производство и въззиваема страна в настоящето производство, депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания съдебен акт.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, оспорва въззивната жалба като неоснователна и пледира за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски по представен списък, като прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от на претендираното от въззивницата адвокатско възнаграждение.

Контролиращата страна, Софийска градска прокуратура, чрез своя представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен. Счита, че в интерес на детето двамата родители да положат усилия за възстановяване на връзката на детето с бащата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и от страна в първоинстанционното производство, имащо интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед предмета на въззивна проверка, очертан с жалбата, съдът приема, че решението на първоинстанционният съд е влязло в сила като необжалвано в частите му относно режима на лични отношения на детето с бащата и размера на дължимата от последния за непълнолетния издръжка.

При произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :

Първоинстанционния Софийски районен съд бил сезиран с иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, предявен от К.С.А. срещу Н.Б.А.. В исковата молба ищецът твърдяла, че с ответницата са съжителствали като съпрузи за периода от 2008 г. до февруари 2010 г., като са родители на детето Д.К.А., роден на *** г., който към този момент бил малолетен. Твърдял, че от както не живеят заедно с ответницата, той няма контакти с общото им дете, поради създавани от майката пречки за това, като двамата не можели да постигнат доброволно уреждане на спора си. Молел съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права по отношение на детето на майката, при която да определи местоживеенето му, като му определи режим на лични отношения с детето, както и издръжката му, като заявил готовност да заплаща 105 лева месечно за издръжката му. Претендирал разноски.

Ответницата Н.Б.А., в подадения от нея писмен отговор, оспорвала иска и обстоятелствата по исковата молба. Твърдяла, че е налице преюдициален спор между страните, относно лишаване на ищеца от родителски права по отношение на детето Д., като правела искане за спиране на производството по делото. На свой ред излагала твърдения, че след раздялата й с ищеца, последният видял сина им еднократно през месец юни 2010 г., като след това не го търсил, не му се обаждал и не му давал издръжка. Твърдяла също, че на 30.06.2012 г. сключила граждански брак с Т.

А.А., от който се родили децата А.Т.А. и С.Т.А.. Твърдяла, че от сключването на брака, двамата със съпруга й заедно се грижели за децата родени от брака им и за детето Д., което не познавало рождения си баща. Д. не разпознавал ищеца като свой баща (а като такъв припознавало съпруга й), връзката им била формална и без съдържание. С отговора си предявявала насрещни искови претенции за осъждане на ищеца да заплаща на сина им месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 03.05.2016 г., като претендирала упражняване на родителските права по отношение на детето Д., като местоживеенето му се определи при нея, при определен ограничен режим на лични отношения на детето с бащата, като се замести съгласието на бащата за пътувания на детето извън страната и за снабдяването му с паспорт. Претендира разноски.

С определение от 22.05.2017 г. производството по делото било спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на спора, предмет на гражданско дело № 6356 по описа за 2016 г. на СРС, 86 състав.

С молба от 04.06.2019 г. ищецът направил искане за възобновяване на производството, като изменил исковата си претенция от 127, ал. 2 от СК на такава по чл. 135, ал. 2 от СК, като претендирал да се възстановят родителските му права по отношение на детето Д., като се измени издръжката дължима от бащата на детето от 250 лева на 140 лева, считано от постановяване на решението.

Твърдял, че с Решение № 58 от 16.04.2019 г., постановено от ВКС, ГК, ІV отделение, постановено по гражданско дело № 2931/2018 г., в сила от същата дата, е лишен от родителски права по отношение на детето Д., определен му бил режим на лични отношения с детето, като бил осъден да му заплаща издръжка в размер на 250 лева. Искане за намаляване на присъдената в неговата тежест за детето Д. издръжка направил и с нарочна молба от 22.07.2019 г.

Ответницата оспорила исковете като недопустими, като молела съда за оставянето им без уважение.

С определение от 17.10.2019 г. съдът допуснал изменение на исковата претенция, приемайки, че е сезиран с иск за възстановяване на родителските права на бащата по отношение на малолетното дете Д., съединен с иск за намаляване на присъдената за него издръжка от 250 на 140 лева, които искове се оспорвали от ответницата, която предявявала иск по чл.

127а по отношение на същото дете. Със същото определение като страна в производството била конституирана Софийска районна прокуратура.

С протоколно определение от 28.11.2019 г., влязло в сила на 24.01.2020 г. (след като в открито съдебно заседание на 16.01.2020 г., подадената срещу това определение частна жалба била оттеглена) производството по насрещния иск било прекратено.

Представителят на Софийска районна прокуратура изразил становище за неоснователност на иска.

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционния съд приел, че са настъпили изменения на обстоятелствата, при чието наличие бащата е лишен от родителски права по отношение на своя син, като постановил обжалвания съдебен акт.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Брачно отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, преценени по реда на въззивното производство и съобразно приложимия закон, по свое убеждение, приема за установено следното :

В производството пред първоинстанционния съд са събрани многобройни писмени и гласни доказателства, като от писмените доказателства въззивният съд приема, че относими към предмета на доказване се явяват следните документи : удостоверение за раждане на децата Д.К.А. и К.К.А., удостоверение за доходи на въззиваемия, удостоверения за постоянен и за настоящ адрес; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот; 24 броя платежни документи; частна тъжба, вх. № 1034664 от 20.05.2019 г. и постановление на СРП от 26.07.2019 г. по пр. пр. № 21674/2018 г. по описа на СРП, ДП 1893/2018 г. на 06 РУ-СДВР; решение № 58 от 16.04.2019 г., постановено от ВКС по гражданско дело № 2931/2018 г.

От анализа на посочените писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка :

Страните по спора – въззивницата Н.Б. Х. и въззиваемия

К.С.А. са родители на детето Д.К.А., роден на *** г., което е малолетно.

Между страните не е спорно, че двамата са заживели на съпружески начала през 2008 г., като се разделили през февруари 2010 г. След раздялата майката и детето заживели при родителите на първата, като са налице данни за спорадични и изолирани контакти на бащата с детето до есента на същата година. Също така, не е спорно, че до 04.02.2016 г., когато въззивницата подала искова молба с искане за лишаване на въззиваемия от родителски права по отношение на детето Д., бащата и детето нямали никакви контакти помежду си.

Детето не познавало баща си и роднините си по бащина линия, нито възприемало въззиваемия като свой баща. Към този момент страните живеели в съседство, като при случайни срещи между бащата и детето, те се разминавали като непознати. До този момент въззиваемият не участвал по никакъв начин в издръжката на сина си и не се установявало той да е предприел действия за възстановяване на контактите си с малолетния Д..

На 30.06.2012 г. въззивницата сключила брак с Т. А., от който били родени децата А., роден на *** г., и С., родена на *** г. Трите деца се отглеждали от въззивницата и нейният съпруг, като те осигурявали цялостната им издръжка. Д. възприемал Т. А. като свой баща и се обръщал към него с „тате“.

Предвид това поведение на въззиваемия, с Решение № 58 от 16.04.2019 г., постановено от ВКС по гражданско дело № 2931/2018 г. същият бил лишен от родителски права по отношение на детето Д., като му бил определен режим на лични отношения с детето, както следва – през първите два месеца от постановяване на решението бащата имал право да вижда детето всяка първа и трета неделя от месеца от 09.30 часа до 12.00 часа, в присъствието на майката или на определено от нея пълнолетно лице; през следващите три месеца имал право да вижда детето всяка първа и трета неделя от месеца от 14.00 до 16.00 часа, без да е задължително присъствието на определено лице; следващите два месеца имал право да вижда детето всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, след което всяка първа и трета седмица на месеца от 09.30 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване, както и за по 20 дни през лятната ваканция на детето от 2020 г., по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката, като тя се задължавала до 30.04. да го уведомява писмено кога ще ползва същия; в противен случай бащата имал право да определя дните, през които ще вземе детето, за което да уведоми майката писмено до 30.05. Със същото решение въззиваемият бил осъден да заплаща на малолетният си син Д., чрез неговата майка и законен представител Н.Б.А. месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от влизане в сила на решението до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на същата, с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена сума до окончателното й изплащане. Горното решение влязло в сила като необжалваемо на 16.04.2019 г. Със същото решение е прието, че твърденията на въззиваемия за завеждане на дело срещу въззивницата с предмет чл. 127, ал. 2 от СК, се опровергават от справка, изготвена от Началник служба „Регистратура“ при СРС, според която между страните в периода 01.01.2009 г. – 02.02.2017 г. няма заведени други дела, но е отчетено, че в хода на производството, от месец ноември 2016 г. започнал доброволно да плаща издръжка за детето Д. в размер на 107 лева месечно.