Определение № 409 от 22.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 409 гр. София, 22.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20261001000358 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 130 ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 19603/18.12.2025 г. на Н. В. М., роден на ********** г., чрез адвокат М. А. срещу Определение № 595/22.10.2025 г., по т.д. № 175/2024 г., на ОС - Благоевград , 7 с., с което след отмяна хода по същество е прекратено производството по делото по иска с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, предявен срещу „ВИМЕТ 2018“ ЕООД, ЕИК 205312187, със седалище и адрес на управление гр. Сандански, пл.

“България”, № 2, ет. 1 да се признае за установено, че вписаните обстоятелства със Заявление А4 № 20180921112531 по партидата на „ВИМЕТ 2018“ ЕООД, ЕИК 205312187, са несъществуващи.

Поддържа се в жалбата, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че забраната по чл. 70, ал. 6 ТЗ касае исковете за обявяване недействителност на дружеството като правен субект, но не изключва допустимостта на иск за установяване несъществуването на вписани обстоятелства, когато липсва валидно волеизявление на лицето, вписано като учредител и управител. В случая предмет на иска е несъществуването на определени вписани обстоятелства, основани на документи, които не произхождат от жалбоподателя, са нищожни, поради липса на съгласие и са обективирани чрез нищожно нотариално удостоверяване. Счита, че искът по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ е приложим в случаите, при които лицето вписано като учредител и управител, никога не е изразявало воля за учредяване на дружеството и не е подписвало представените пред ТР документи. Излага допълнителни доводи в подкрепа на горните оплаквания. По същество моли за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за разглеждане на иска по същество.

В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, частният въззиваем „ВИМЕТ 2018“ ЕООД, ЕИК 205312187, чрез назначения особен представител, депозира отговор вх. № 5104/25.03.2026 г., в който излага доводи в подкрепа на изложените от първоинстанционния съд мотиви. Счита оплакванията в 1 жалбата за несъстоятелни.

Въззивната частна жалба е подадена в срок, предвид наличните данни за съобщаване на определението на страната на 10.12.2025 г., от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с материалите по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски апелативен съд намира частната жалба за основателна, по следните съображения:

В исковата молба, по която е образувано производството по т.д. № 175/2024 г. на ОС – Благоевград, ищецът М. е твърдял, че не е учредител и не е подписвал документите за учредяване на вписаното в ТР „ВИМЕТ 2018“ ЕООД, ЕИК 205312187, както и не е регистрирал същото в ТРРЮЛНЦ. Сочи, че лице, представящо се за ищеца се е явило пред нотариус Е. Д., рег. номер *** и е използвало неистински документ за самоличност със следните данни: л.к. № ***, издадена на *** г., като валидния документ за самоличност на ищеца е № ***, издадена на *** г., от което се виждало, че е налице разминаване в първата цифра от номера на двата документа. Така е било извършено нотариалното заверяване на образец от подпис на управителя - с неистински документ за самоличност. В резултат от това ищецът е бил вписан като собственик и управител на ответното дружество без негово знание и съгласие, и без същият да е подписвал документите по учредяване на дружеството. Извежда, че е налице порок на вписаните обстоятелства със Заявление А4 № 20180921112531, във връзка с регистрацията на дружеството, а именно подписване на документите по учредяване на дружеството от лице, представящо се за ищеца и чрез използване на неистински документ за самоличност.

С атакуваното Определение № 595/22.10.2025 г. съставът на ОС – Благоевград след отмяна хода по същество, прекратил производството по делото, в хипотезата на чл. 130 ГПК. Произнасянето е обосновано с мотиви за недопустимост на исковете за установяване несъществуването на вписаните със Заявление А4 № 20180921112531 обстоятелства.

Произнасянето се преценява като неправилно.

Безспорно е, че съгласно принципът закрепен в разпоредбата на чл. 2 ГПК съдът е длъжен да разгледа и разреши всяка подадена до него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. От друга страна принципът на служебното начало, регламентиран в разпоредбата на чл. 7 ГПК, вменява и задължение на съда служебно да извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Това задължение е доразвито в разпоредбите на чл. 129 и чл. 130 ГПК. Последната разпоредба предвижда съдът служебно да извърши проверка по допустимостта на предявения иск и ако установи, че е недопустим, той връща исковата молба като проверката за допустимост на иска може да бъде извършвана по всяко време на делото, доколкото допустимостта е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните.

Такава именно проверка е извършена от съставът на първоинстанционния ОС - Благоевград на заявеният за разглеждане иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, като е прието, че същият е недопустим.

2

Въпросът за допустимостта на иск на посоченото основание е разрешен в Определение № 977/27.12.2010 г., по ч.т.д. № 673/2010 г., на ВКС, I ТО, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. В него върховните съдии са застъпили становището, че съгласно ТР № 1/6.12.2002 г. на ОСГК на ВКС една от хипотезите на вписано неосъществено обстоятелство е при вписване на липсващо (невзето) решение на орган на търговско дружество. Вписаното обстоятелство не е съществувало към датата на регистърното решение, поради което удостоверяването му е неистинско. Порочността на вписването подлежи на установяване чрез самостоятелен иск при наличието на правен интерес.

Учредяването на търговско дружество може да бъде обявено за недействително, само при допуснато нарушение от лимитативно изброените в нормата на чл. 70, ал. 1 ТЗ.

Учредяването на търговско дружество подлежи на вписване в търговския регистър, както и се вписват определените в закона данни например по чл. 119, ал. 2 ТЗ за дружеството с ограничена отговорност. Тези данни представляват вписани обстоятелства по смисъла на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), респ. чл. 29 ЗТРРЛЮНЦ, които могат да бъдат обявени за несъществуващи.

Съпоставянето на основанията за защита срещу вписванията в търговския регистър и обявяването на недействителността на учредяването на дружеството, налага извода, че несъществуващи обстоятелства могат да бъдат вписани и с решението за вписване на учредяването, без да са налице нарушения при учредяването по чл. 70, ал. 1 ТЗ.

Действително с нормата на чл. 70, ал. 6 ТЗ е предвидено, че чл. 605 ГПК не се прилага относно учредяването на търговското дружество. От това правило не следва, че исковете по чл. 29 ЗТРРЛЮНЦ са недопустими, ако се атакува вписване на учредено дружество. Разпоредбата определя оправомощените лица и реда за извършване на поправки в регистрите на юридическите лица, които се водят от окръжните съдилища. С приемането на Закона за търговския регистър при уважаване на иск за установяване на несъществуване на вписано обстоятелство, заличаването на вписването се извършва по чл. 30 ЗТР от Агенцията по вписванията. Заличаването на вписването е последица от влязлото в сила съдебно решение за установяване на порок на вписването, а не поправка по чл. 605 ГПК. Следователно защитата срещу вписване по чл. 29 ЗТРРЛЮНЦ не е законодателно изключена с нормата на чл. 70, ал. 6 ТЗ, ако вписаното учредяване на търговското дружество е недействително.

Според разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 ТЗ нарушение при учредяване на дружество е налице ако липсва учредителен договор или той не е съставен в предписаната от закона форма. Съществуването на учредителен договор, респ. учредителен акт при едноличното дружество с ограничена отговорност, но при твърдения, че същият е неистински документ, тъй като не отразява волята на съставилите ги лица, не би могло да се приравни на липсата им в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 1 ТЗ.

По тези съображения съставът на ВКС е приел, че е допустимо установяването по исков ред на порок на вписването при учредяване на търговско дружество. Нищожността, недопустимостта на вписването или несъществуване на вписано обстоятелство могат да се релевират, ако са налице основанията по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ и съобразно с разрешенията в ТР № 1/2002 г. Началната липса на фактически състав по учредяването на 3 дружеството, така както е бил поставен касационния въпрос, би могла да попада в основанията по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, но и в хипотезите по чл. 70, ал. 1 ТЗ, поради което правната квалификация на иска следва да се определя от съда според твърденията на ищеца в исковата молба.

В случая твърденията на ищеца са идентични с разгледания от ВКС казус – ищецът е твърдял, че със заявлението за вписване на новоучреденото дружество са представени неистински частни документи, които не са подписани от него като едноличен собственик на капитала, като е отправил искане за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство. Поради което искът с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ е допустим.

Като е достигнал до различен краен правен извод съставът на ОС – Благоевград е постановил неправилен и незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

На особения представител следва да бъде изплатено възнаграждение в размер на определения и внесен депозит – 479.33 евро, което следва да бъде изплатено от първоинстанционния съд, по чиято сметка е внесена сумата.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 595/22.10.2025 г., по т.д. № 175/2024 г., на ОС - Благоевград, 7 с., с което след отмяна хода по същество е прекратено производството по иска на Н. В. М., роден на ********** г., чрез адвокат М.

А., с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, предявен срещу „ВИМЕТ 2018“ ЕООД, ЕИК 205312187, на осн. чл. 130 ГПК.

ВРЪЩА делото на ОС – Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия.

Да се изплати на особения представител възнаграждение в размер на определения и внесен по сметка на ОС – Благоевград депозит 479.33 евро.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му, по реда на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4