Решение № 7104 от 19.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7104 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20231100508651 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20077766/03.02.2023г., постановено по гр.д. № 7173/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 161 състав, съдът е отхвърлил изцяло предявените от „С.“ ООД, ЕИК *******, срещу С. Б. Я., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 441, ал. 1, изр. първо ГПК вр. с чл. 74, ал.1 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8 101,39 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от неправомерно задържана от ответника сума по изпълнително дело № 20188440402310/2018 г. по описа на ЧСИ № 844-С. Я., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.02.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 357,81 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 29.08.2018 г. до 03.02.2018 г., като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК е осъдил „С.“ ООД да заплати на ответника С. Б. Я. сумата от 1200 лева – разноски по делото.

Производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба с вх. № 25011156/14.03.2023г. от „С.“ ООД, ЕИК *******, чрез адв. А. Т., с която се обжалва изцяло решението на първоинстанционния съд. В жалбата се излага становище за неговата неправилност. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд относно размера на сумата, която е следвало да бъде възстановена на дружеството от ответника съобразно влязло в сила Решение от 25.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 13365/2018 г. по описа на СГС, III В състав.

Посочва се, че с горепосоченото съдебно решение са намалени разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя по изпълнително дело № 20188440402310/2018 г. по описа на ЧСИ № 844-С. Я. от 14 865,33 лева на 200 лева, както и е преизчислен размерът на 1 пропорционалната такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители от 46 824,46 лева на 38 723,07 лева.

Счита, че ответникът в качеството му на частен съдебен изпълнител не е намалил дължимата по т.26 от Тарифата пропорционална такса съобразно съдебното решение. Сочи, че в резултат на противоправното поведение на ответника ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 8 101,39 лева, представляващи разликата между първоначално определения размер на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ и посочения в съдебното решение. С оглед на изложеното се отправя искане решението да бъде отменено изцяло, а предявените искове – изцяло уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба с вх. № 25028817/17.07.2023 г. от С. Б. Я., чрез адв. А. Т., в който се излагат подробни доводи за неоснователност на депозираната жалба.

Отправя се искане същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 441, ал. 1, изр. първо ГПК вр. с чл. 74, ал.1 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да постанови решението си съдът е приел, че по делото не е доказано ищецът да е претърпял имуществена вреда в претендирания размер в следствие на противоправно поведение на ответника. Първоинстанционният съд е достигнал до този извод, анализирайки представените пред него писмени доказателства, въз основа на които е приел, че ответникът-частен съдебен изпълнител е съобразил определения с Решение от 25.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 13365/2018 г. по описа на СГС, III В състав размер на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, върху който е начислил изискуемия ДДС, а надвнесената сума по изпълнителното дело в размер на 15 441,81 лева е възстановена на длъжника.

Основателността на предявените искове се обуславя от установяване по делото на следните правопораждащи юридически факти: неправомерни 2 действия и/или бездействия на частния съдебен изпълнител във връзка с образувано изпълнително производство; настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на частния съдебен изпълнител и причинна връзка.

Противоправността, като елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение, се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител. Обезщетение от частните съдебни изпълнители се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. тези които увреденият не би претърпял, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, и които са типична, нормално настъпваща последица от вредоносния резултат. След като в специален закон е предвидено основание за деликтна отговорност на ЧСИ за неправомерно причинени при изпълнение на дейността му вреди, при установяване на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, ЧСИ не може да бъде освободен от отговорност. /В този смисъл Решение № 50055 от 24.04.2023 г. по гр. д. № 197/2022 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС/.

За установяване на елементите от фактическия състав на отговорността на ответника по делото са приобщени по реда на чл. 186 ГПК копия от следните изпълнителни дела, а именно: изпълнително дело № 20178440400862/2017 г. по описа на ЧСИ С. Я., рег.№ 844 на КЧСИ с район на действие

Софийски градски съд, и изпълнително дело

№

20188440402310/2018 г. по описа на ЧСИ С. Я., рег.№ 844 на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд.

От представеното изпълнително дело № 20178440400862/2017 г. по описа на ЧСИ С. Я. е видно, че същото е образувано по издадена в полза на Б.Х.Д. обезпечителна заповед от 24.02.2017 г. по ч.гр.д.№ 822/2017 г. по описа на САС, Т.О., 5 с-в, за налагане на запор върху банковите сметки на дружеството в посочените в обезпечителната заповед търговски банки до размер на сумата от 1 544 349,06 лева, като такъв е наложен върху банковите сметки на длъжника в „Инвестбанк“ АД.

Изпълнително дело № 20188440402310/2018 г. по описа на ЧСИ С. Я., рег.№ 844 на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд е образувано въз основа на молба от 20.08.2018 г. и издаден в полза на Б.Х.Д. изпълнителен лист от 15.08.2018 г, по гр.д.№ 1183/2018 г. по описа на САС, Г.К., 7 с-в, с който длъжникът „С.“ ООД е осъден да му заплати следните суми:

1 357 831,49 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата; 61 138,88 лева – законна лихва върху частта от главницата в размер на 457 800,71 лева за периода 24.07.2015 г. до 30.11.2016 г. и сумата от 123 378,69 лева – законна лихва върху частта от главницата в размер на 900 030,58 лева за периода от 27.07.2015 г. до 30.11.2016 г.

С постановление от 20.08.2018 г. на П.В. – помощник-частен съдебен изпълнител е разпоредено на длъжника да се изпрати покана за доброволно изпълнение; на основание чл. 458 ГПК да се уведоми НАП за започнатото принудително изпълнение срещу длъжника, както и да се извършат съответните имуществени справки; да се изискат блокираните суми по банковите сметки на длъжника в „Инвестбанк“ АД въз основа на наложените вече обезпечителни запори по изпълнително дело № 20178440400862, като е присъединена за събиране и сумата от 14 865,33 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на взискателя.

На длъжника „С.“ ООД е изпратена покана за доброволно изпълнение 3 изх.№ 043385/20.08.2018 г., получена на 23.08.2018 г., с която е посочен размерът на дълга по изпълнителното дело, а именно: 1 357 831,49 лева главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, която към датата на поканата за доброволно изпълнение възлиза на 232 804,74 лева; договорна лихва в размер на 184 517,57 лева и разноски по изпълнителното дело, в това число 14 865,33 лева – адвокатско възнаграждение, 168,00 лева – обикновена такса и 46 824,46 лева – пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

На третото задължено лице „Инвестбанк“ АД е изпратено запорно съобщение изх.№ 043401/20.08.2018 г., получено на 21.08.2018 г., с което е разпоредено сумата, запорирана с обезпечителния запор по изпълнително дело № 20178440400862, да бъде преведена по сметка на ЧСИ С. Я., като за обезпечаване остатъка на дълга по изпълнителното основание е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в банката, върху депозити, вложени вещи в трезори и съдържание на касети. В изпълнение на запорното съобщение с платежно нареждане от 27.08.2018 г. „Инвестбанк“ АД е превел по посочената от ЧСИ С. Я. банкова сметка сумата от 1 840 028,99 лева.

С молба вх.№ 041031/24.08.2018 г., длъжникът е възразил срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение, както и срещу определената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, които са оставени без уважение от частния съдебен изпълнител с постановление от 27.08.2018 г.

Срещу постановлението е подадена жалба вх.№ 042468/05.09.2018 г., по която е образувано ч.гр.д.№ 13365/2018 г. по описа на СГС, III-В въззивен състав, по което е постановено Решение № 6659/25.10.2018 г., с което съдът е отменил частично обжалваното постановление, като е намалил разноските за адвокатско възнаграждение за взискателя на 200 лева и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ на 38 723,07 лева. С оглед решението на съда ЧСИ С. Я. е издал сметка № 0000355498/05.11.2018 г., в която таксата по т.26 е определена съобразно съдебния акт, като върху нея е начислен данък добавена стойност (ДДС).

Съобразно разпореждане от 03.12.2018 г. на ЧСИ С. Я. с платежно нареждане от 05.12.2018 г. на „С.“ ООД е върната надвнесена по изпълнителното дело сума в размер на 15 441,81 лева.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЧСИ частен съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания. В Глава VII на същия закон са регламентирани таксите, които събират частните съдебни изпълнители. В тази връзка в чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ е посочено, че размерът на таксите и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. Действащата Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители е обнародвана в ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г., като от разпоредбите на същата не следва извод, че регламентираните там размери на таксите са с включен в тях данък добавена стойност.

Таксите, които ЧСИ събира, по своя характер са възнаграждение за извършените от него услуги/действия по повод изпълнението. На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които законът предвижда друго. Тъй като извършваните от 4