Определение № 189 от 12.03.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 189 гр. Варна, 12.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20243000500118 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Община Варна, подадена чрез надлежен процесуален представител, насочена против решение № 1464/11.12.23г., по гр.д. № 2494/22г. на ОС-Варна, с което същата е осъдена да заплати на Ж. Т. Ж. от гр. София и на Ц. Т. Ж. от гр. Варна, правоприемници на Пенка Николова Ж.а, б. ж. на гр. Варна, починала в хода на процеса на 01.06.2023г., сумата 35 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди: болки и страдания от фрактура на шийката на дясната бедрена става, причинени от пропадане в дупка на тротоара, на 04.08.2021г., около 10:00 ч. в гр. Варна, на ул. „Радецки“, срещу № 39А, вследствие бездействието на служители на ответника по ремонта и поддържането на тротоара, на основание чл. 49 ЗЗД, ведно със законната лихва от 04.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението; както и да заплати на адвокат Т. Х. Х. - член на САК сумата 3 450 лева, възнаграждение за оказана на ищците безплатно адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Счита се, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила, както и е необосновано. Поддържа се, че съдът не е направил анализ на установените по делото факти и поради това изводът му относно определения размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, е 1 необоснован. Освен това са били кредитирани показанията на заинтересовани в полза на ищците свидетели, чиято пристрастност не е била отчетена.

Присъденото обезщетение не е съобразено с принципа за справедливост, съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД, както и с конкретната икономическа обстановка в страната (размерът на минималната работна заплата към 2021г. е бил 650 лв. и с решението са присъдени 54 минимални работни заплати).

Счита се, че незаконосъобразно съдът е присъдил законна лихва върху обезщетението, считано от датата на деликта. Поддържа се, че такава се дължи от момента на установяване на незаконността на действията/бездействията на администрацията, а в случая – от датата на подаване на исковата молба в съда (по арг. от ТР № 3/22.04.05г. по т.д. № 3/04г. на ОСГК на ВКС). Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на иска, а в условие на евентуалност – присъденото обезщетение да бъде намалено с присъждане на законна лихва от подаването на исковата молба.

Иска се присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

В предвидения в закона и указан от съда срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните страни Ж. Т. Ж. и Ц. Т. Ж., представлявани от адв. Т. Х. от АК-София, с който същата е оспорена като неоснователна.

След анализ на доказателствения материал, събран от първоинстанционния съд, се поддържа становището, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е изцяло адекватен за репариране на претърпените от майката на ищците неимуществени вреди – съобразени са били вида и тежестта на полученото травматично увреждане, предприетите медицински действия по лечение и тяхната продължителност, възрастта на пострадалата, претърпените страдания и неудобства и тяхната интензивност. Отделно от това се поддържа, че на осн. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД законната лихва се дължи от момента на деликта, а цитираното във въззивната жалба ТР на ВКС се отнася до отговорността на държавата и общините, ангажирана по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Претендира се обжалваното решение да бъде потвърдено и да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на доказателства за надлежна представителна власт.

2

Страните не са отправили искания до въззивния съд за събиране на нови доказателства, а от своя страна съдът намира, че не са налице предпоставки и необходимост от служебно попълване на доказателствения материал по делото.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото в открито с.з. на 03.04.24г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3