Решение № 101 от 09.12.2020, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. гр.Силистра , 09.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Пламен Н. Димитров

Кремена И. Краева

Огнян К. Маладжиков

Антоанета Н. Ценкова като разгледа докладваното от Кремена И. Краева Въззивно гражданско дело № 20203400500315 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

БДСК ЕАД обжалва решение № 189/18.03.2020г. постановено по гр. дело № 862/2019г. по описа на Районен съд - Силистра, с което е прието за установено, че Д. В. Д. дължи на БДСК ЕАД сумата от 5 137.83 лева, представляваща задължение по договор за кредит за текущо потребление от 26. 08. 2008 г. и допълнително споразумение от 15. 04. 2010 г. към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28. 08. 2018 г. до окончателното изплащане на сумата, договорна лихва в размер на 873.26 лева, дължима за периода 15.03.2018г.-27.08.2018г., санкционна лихва за периода 15.04.2018г.-27.08. 2018г. в размер на 269.81 лева, заемна такса в размер на 120.00 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1200 / 2018 г. по описа на СРС , като е отхвърлил като неоснователни и недоказани исковете в останалата им част за установяване съществуването на вземания над сумата 5137.83 лв. до сумата 14 229.95 лв., претендирана като дължима 1 главница по договор за кредит за текущо потребление от 26. 08. 2008 г. и допълнително споразумение от 15. 04. 2010 г.; за сумата над размер 873.26 лв. до сумата 17 444.50 лв., претендирана като дължима договорна лихва за периода от 15.06.2010г. до 27.08.2018г. и за сума над размер 269.81 лв. до сумата 2 152.12 лв., претендирана като начислена за периода от 15.05.2011г. до 27.08.2018г. С посоченото решение са отхвърлени изцяло евентуалните осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за същите суми и периоди.

Счита, че атакуваното решение е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 147, ал. 1 ЗЗД и в противоречие със задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд.

По същество се претендира отмяна решението на първоинстанционния съд решението в неизгодната за Банката част и постановяване на друго, с което се приеме за установено, че ответника Д. В. Д., в качеството му на поръчител по Договор за кредит за текущо потребление от 26.08.2008г., сключен между Банка ДСК ЕАД и Пламен Валериев Димитров, над сумите, както следва: сумата над 5137,83 лева до 14229,95, претендирала като дължима главница по договор за текущо потребление от 26.08.2008г, и допълнително споразумение от 15.04.2010г.; сумата над 873,26 лева до 17444,50 лева, претендирана като дължима договорна лихва за периода 15.06,20. до 27.08.2018г.; сумата над 269,81 лева до 2152,12 лева, претендирана като наказателна лихва за периода 15.05.2011г. до 27,08.2018г., за което е издадена Заповед по чл.417 от ГПК за изпълнение на парично задължение № 2073/29,08.2018г. по ч.гр.д. № 1200/2018 по описа на СРС; присъждане на разноски за заповедно и исково производство.

1.

Д. В. Д. с ЕГН ********** обжалва

Решение № 189/18.03.2020г. по гр.д.№ 862/2019г. на СРС, в частта, в която е прието за установено, че дължи на ищеца сумата от 5137.83 лв.главница по процесния договор за кредит за текущо потребление и допълнително споразумение към него, както и сумата в размер на 873.26 лв.договорна лихва, 269.81 лв.-санкционна лихва и 120 лв. заемна такса.

Сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил дали са спазени изискванията на разпоредби на ЗПК и ЗЗП -чл.143, чл.146 и чл.147 и липсва произнасяне относно действителността на основния договор и допълнителното споразумение. Няма произнасяне по възраженията относно чл.26, ал.1, пр.1, вр.чл.10, ал.З ЗПК.

Искането е въззивният съд да отмени обжалваното решение в неизгодната за него част и отхвърли изцяло предявените искове.

2

В сроковете по чл.263 ГПК страните депозират становище за неоснователност на жалбата на насрещната страна.

Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства, намира жалбите за допустими, предвид на това, че са подадени от активно легитимирани лица имащи правен интерес от въззивното производство, както и че е спазен преклузивният срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК.

I.Единственото оплакване във въззивната жалба на БДСК ЕАД е, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на чл.147, ал.1 ЗЗД и в противоречие със задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд, в които е прието, че уговорената с договор за кредит предсрочна изискуемост на задължението не настъпва автоматично с факта на неплащане на анюитетни вноски с настъпил падеж, а с упражняване правомощието на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем, от който момент тече 6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, в който кредиторът трябва да предяви иск срещу длъжника за главното задължение.

По коментираните в жалбата на БДСК ЕАД въпроси е налице противоречива съдебна практика, очертана в предложението и разпореждането за образуване на тълкувателно дело № 5/2019 г. по описа на Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегии на ВКС за постановяване на тълкуването решение последния правен въпрос: „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесеченият срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД – от датата на падежа за всяка погасителна вноска или от настъпването на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост?“.

Към настоящия момент тези въпроси не са разрешени по тълкувателен път от ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение, формиращо задължителна за съдилищата практика.

Районният съд е подкрепил решаващия си извод по този въпрос с тезата, застъпена в по-скорошни съдебни актове по чл.290 от ГПК, - решение №83/26.05.2017г. по т.д.№50394/2016г. на ВКС, IVг.о. и решение по гр.д.

№44/05.06.2017г. по гр.д.№60073/2016г. на ВКС, III г.о., Настоящият съдебен състав понастоящем също се придържа към разрешението на въпроса, дадено в коментираната от първоинстанционния съд практика на касационната инстанция. Предвид това споделя преценката на първостепенния съд за изтекъл преклузивен срок по чл. 147 ЗЗД по отношение на поръчителя – ответникът Д. Д., относно всички месечни вноски с падеж на първата от тях на 15.07.2010г. и падеж на последната-на 15.02.2018г.

По изложените съображения следва да се приеме, че въззивната жалба на БДСК ЕАД е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди в обжалваната част.

3

II.По жалбата на Д. В. Д.:

Неразгледаните от първоинстанционния съд възражения на ответника, въведени като оплаквания във въззивната му жалба, се свеждат до това, че съдът не е обсъдил изискването по чл.10 ЗПК - формат и размер шрифт - не по-малък от 12.

Въззивният съд намира тези възражения за неоснователни. Към датата на сключване на договора - 26.08.2008г. е действал Закона за потребителския кредит(отм.), в редакцията му от ДВ - бр. 105 от 22.12.2006 г. Това означава, че възраженията в тази насока са неотносими, касателно процесния договор, тъй като към датата на сключване на договора за кредит не е имало изискване за размер шрифт на текста.

Неоснователно е и поддържаното пред тази инстанция възражение за давност: Фактът, че през дълъг период от време, въззиваемият е имал възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем и не го е направил, не следва да се свърза с негово бездействие, което да води до погасяване в цялост на задължението по давност. Независимо от уговорената автоматична предсрочна изискуемост, константната съдебна практика /Решение № 58 от 15.04.2009 год. по т.д. № 584/2008 год. на II т. о., Решение № 92 от 16.06.2009 год. по т.д. № 467/2008 год. на II т.о., Определение № 25 от 11.01.2011 год. по ч.гр.д. № 847/2010 год. на ВКС / безусловно приема, че правомощието на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем е нейно право, като то не поражда последици автоматично с факта на неплащане на погасителна вноска, а настъпва когато банката реши да се възползва от него и да го упражни, за което действие се съди от отправено волеизявление до длъжника.

В посочения смисъл са дадените разяснения в мотивите към т. 18 от тълкувателно решение № 4/2014 г.

Ответникът противопоставя възражение за точния размер на претенцията на банката. Тези възражения касаят прилаган от банката лихвен процент за период, който е извън предмета настоящата жалба. Поради това тези възражения не се обсъждат от съда.

Забрана за преструктуриране на кредита по начина извършен с Допълнително споразумение от 15.04.2010 г., т. е. чрез капитализиране на лихва не се съдържа в действащата към подписването му Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфичните провизии за кредитен риск – така решение № 131 от 18.04.2019 г., постановено от АС-Пловдив, ТО по т. д. № 7/2019 г., което не е допуснато до касационно обжалване и същото е влязло в сила.

Предвид това съдът намери и оплакванията по тези въпроси за неоснователни Доводът, че произнасянето на съда относно дължимостта на възнаградителни лихви в противоречие с ТР № 3/27.03.2019 год. е единствено основателен. Кредиторът има право да претендира договорни лихви само за просрочените и изискуеми месечни анюитетни вноски до датата на 4 предсрочната изискуемост. В този смисъл и визираното от въззивника ТР № 3/27.03.2019 год., постановено по т.д. № 3/2017 год. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай волеизявлението на банката, с което е обявена предсрочната изискуемост на вземането е връчено на кредитополучателя на 11.04.2018г. От тази дата вземането на заявителя е предсрочно изискуемо и договорна лихва не се дължи. При съобразяване на горното, банката разполага с вземане за възнаградителна лихва единствено за периода от 15.03.2018г. до 11.04.2018г. - определено при условията на чл.162 ГПК в размер на 130 лв. В тази й част въззивната жалба се явява частично основателна и следва да бъде уважена.

Решението следва да се отмени в тази част и искът да се отхвърли за разликата до присъдените 873, 26 лева, както и в частта за разноските, съответно: за разликата от 226,15лв. до 240,25 лв - разноски в исковото производство, за разликата от 161, 26 лв. до 173, 45лв. - разноски в заповедното. В потвърдената част въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

Пред тази инстанция адв.Веселка Григорова не претендира заплащане по реда на чл.38 ал.2 вр.ал.1 т.2 от ЗАдв и съдът не присъжда адв.възнаграждение.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 189/18.03.2020г. постановено по гр. дело № 862/2019г. по описа на Районен съд - Силистра в установителната му част по иска по чл.422 - ГПК за възнаградителни лихви за сумата на разликата от 130 лева до 873, 26 лева , както и в частта за разноските, съответно: за разликата от 161, 26 лв. до 173, 45лв - разноски в заповедното производство и за разликата от 226,15лв. до 240,25 лв. - разноски в исковото производство, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 - ГПК за установяване на вземане на БДСК ЕАД спрямо Д. В. Д. с ЕГН **********, за договорни лихви по договор за кредит за текущо потребление от 26. 08. 2008 г. и допълнително споразумение от 15. 04. 2010 г. към него и за сумата на разликата от 130 лева до 873, 26 лева , като неоснователен.

5

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6