Заповед за изпълнение № 93 от 28.01.2026, Районен съд - Раднево
- Съд
- Районен съд - Раднево
- Дело
- Частно гражданско дело 117/2026
- Вид
- Заповед за изпълнение № 93
- Подписан
- 28.01.2026
- В сила
- 05.03.2026
- Състав
- Асен Цветанов
Цитирани разпоредби
- чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 26, ал. 1, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37 · Закон за правната помощ
ЗАПОВЕД
ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Раднево
Районен съд – Раднево, в проведеното на 28.01.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 117 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Асен Цветанов, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК
РАЗПОРЕЖДА:
Длъжникът: С. Н. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. ***** да заплати на
Кредитора: „АПС Бета България” ЕООД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК 203374133, с адрес на управление гр. София, бул. „България” № 81В, ап. 3, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Р.,
- сумата от 1205.83 евро (хиляда двеста и пет евро и 83 евроцента) – главница по договор за потребителски кредит № *****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.01.2026 г. до изплащане на вземането,
- сумата от 713.85 евро (седемстотин и тринадесет евро и 85 евроцента) – обезщетение за забава върху главницата за периода от 19.02.2021г. до 13.01.2026г., - както и разноските по делото в размер на 32,63 евро (тридесет и две евро и 63 евроцента) - държавна такса и 40,90 евро (четиридесет евро и 90 евроцента) юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ заявлението в частта за претендираната сума от 407.00 евро договорна възнаградителна лихва за периода от 20.11.2019г. до 18.02.2021г., възнаграждение в размер на 971.30 евро по договор за предоставяне на поръчителство от 20.11.2019 г., сключен между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и С. Н. А. и 509.53 евро за обезщетение за забава върху главницата в размер на 971.30 евро по договора за предоставяне на поръчителство.
Вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение по договор за потребителски кредит № *****г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и С. Н. А. за сумата от 2500 лв., като длъжникът е следвало да върне заетата сума на 24 вноски до 20.11.2021 г., съгласно погасителен план заедно с договорна лихва.
Тези вземания са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ***** г., сключен между „АПС Бета България” ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД, като цедент е прехвърлило своите вземания на длъжника по описания договор на цесионера „АПС Бета България” ЕООД, за което длъжникът е уведомен.
Юрисконсултското възнаграждение се присъжда в размер на 40,90 евро / 80 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г./ във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 27 от 1
Наредбата за заплащането на правната помощ с оглед фактическата и правната сложност на настоящото заповедно производство.
Разходите за държавна такса се присъждат в размер на 2% от уважената част от вземането, намалени с 15% за електронно подадено заявление - 32,63 евро.
Присъдената сума може да бъде внесена по банкова сметка на „АПС Бета България” ЕООД с IBAN: ***** при ДСК Банка АД или чрез EasyPay по микросметка с КИН КОД *******.
Мотиви за частичното отхвърляне на заявлението:
Съдът намира претенциите за сума от 407.00 евро договорна възнаградителна лихва за периода от 20.11.2019г. до 18.02.2021г., възнаграждение в размер на 971.30 евро по договор за предоставяне на поръчителство от 20.11.2019 г., сключен между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и С. Н. А. и 509.53 евро за обезщетение за забава върху главницата в размер на 971.30 евро по договора за предоставяне на поръчителство, за недължими поради недействителност на договора за кредит и нищожност на договора за поръчителство, за което съдът следи служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/.
С решение от 13 март 2025 година по дело C‑337/23, постановено по повод преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд, СЕС даде задължително за всички съдилища на страните-членки тълкуване на разпоредби от европейското право в следния смисъл, че чл. 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“. Тоест посоченото възнаграждение по договора за поръчителство следва да бъде включено в ГПР по договора за кредит, което е в пълен унисон с горните фактически разсъждения и правни изложения за многократното увеличаване на цената на възнаграждението по кредита. Още повече и в случая ответниците както се посочи са свързани лица и напълно попадат в хипотезата на решението на СЕС.
В същото решение от 13 март 2025 година по дело C‑337/23 се постанови, че, чл. 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.
Редом с горното решение на СЕС, следва да се отчете и предходно негово решение от 21 март 2024 г. по дело C‑714/22, в което беше дадено идентично задължително тълкуване по повод и на допълнителни разходи по договора за кредит, свързани с допълнителни услуги за приоритет при разглеждане на искането за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер. Тоест подходът на СЕС е идентичен и във всички случаи кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита – виж чл.
23 ЗПК.
С оглед гореизложеното съдът намира, че договорът за потребителски кредит, сключен между страните се явява недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД във вр. чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК и чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не поражда целените правни последици. Дължи се съгласно чл. 23 ЗПК само чистата стойност на 2 кредита, тоест главницата.
По идентични на посочените по-горе съображения съдът намира и за нищожен договора за поръчителство на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. ал. 5 ЗЗД, тъй като единствената му цел е заобикаляне на закона и облагодетелстване на свързани помежду си търговски дружества, за сметка на икономически по-слабата страна в лицето на потребителя физическо лице, домогващ да получи потребителски кредит. Този договор противоречи и на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като уговорката на възнаграждение в размер на около 200 % от размера на кредита е абсолютно неоснователно обогатяване на едно лице за сметка на икономически по-слабо друго. Не само европейското законодателство не допуска при уредбата на потребителските кредити и защитата на потребителите подобни уговорки, но и българското законодателство също не допуска подобни уговорки – ЗПК и ЗЗП. Затова съдът намира, че и договора за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД във вр. чл. 19, ал. 4 вр. ал.
5 ЗПК. Съответно не се дължи възнаграждението по него, както и акцесорното вземане за мораторно обезщетение.
Разпореждането в отхвърлителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Стара Загора в едноседмичен срок от съобщението.
Препис от заповедта да се връчи на длъжника и на заявителя.
ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА
1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:
1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.
1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.
414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.
2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.
3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.
Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.
Тази информация не е проверявана от съда.
3
5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.
Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:
( Асен Цветанов )
4