Протоколно определение № 1725 от 30.10.2024, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 4062/2024
- Вид
- Протоколно определение № 1725
- Подписан
- 30.10.2024
- В сила
- 30.10.2024
- Състав
- Мария Димитрова Каранашева
Цитирани разпоредби
- чл. 142, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 166, ал. 1,т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 170, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 1, ал. 1, т. 3 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
ПРОТОКОЛ
№ 1725 гр. Сливен, 30.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария Д. Каранашева при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело № 20242230104062 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Д. Р. Д., редовно призована се явява лично и с адв. М. Й., с пълномощно представено към исковата молба.
Териториално поделение на НОИ – Сливен, редовно призовани, явява се юриск. Р. Х. с пълномощно представено от днес.
Адв.Й. : Да се даде ход на делото.
Юриск.Х. : Да се даде ход на делото.
Съдът на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК приема, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от ГПК ПРИСТЪПВА към изясняване от фактическа страна на спора.
Адв.Й.: Поддържам така подадената молба за признаване на трудов стаж на моята доверителка. Представям трудовите книжки в оригинал на свидетелите и на моята доверителка. Нямам възможност да представя УП № 3 на втория свидетел, тъй като същия го е загубил и моля свидетеля да бъде заменен със свидетелката С.Г.С.. Представям препис от трудова книжка с оформен стаж, съгласно изискванията, от който е видно, че същата е полагала труд в ОК на ДКМС в периода 1.09.1986 до 31.05.1990 г., който период съвпада и с периода на трудовия стаж, който е полагала доверителката ми.
1
Юриск.Х.: Считаме предявеният иск до момента за недоказан.
Поддържаме писмения отговор представен по делото. Нямаме други доказателствени искания. Не се противопоставяме да бъдат допуснати и разпитани двамата свидетели.
Съдът на основание чл. 146 ал. 1 от ГПК ИЗВЪРШВА доклад на делото.
В исковата молба се твърди, че ищцата е полагала труд като дружинен ръководител в периода от 11.09.1984 г до 01.04.1985 г. в ОУ Хаджи Димитър с.
С. и от 01.04.1985 до 04.12.1989 г. в ОУ Христо Ботев – с. С.. Посочено е, че е работила при 8-часов работен ден, с ежемесечно изплащане на трудовото възнаграждение. Твърди се, че в този период е ползвала и отпуск за отглеждане на сина си, който е роден на 11.09.1987 г. и отпускът е ползван до навършване на две годишната му възраст. Сочи се, че за установяване на трудовия си стаж, ищцата е потърсила работодателя и е констатирала, че е прекратил съществуването си, като ведомости преди 1990 г. за изплатени заплати в структурите на ДКМС не се съхраняват, а в ТП на НОИ липсват писмени данни за положения трудов стаж.
Съдът КВАЛИФИЦИРА така предявеният иск, като такъв с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР.
УКАЗВА на ищцата, че доказателствената тежест по отношение на твърдението, че е работила като дружинен ръководител в посочените периоди, в посочените училища, е нейна.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ТП на НОИ, е постъпил.
В отговора е заявено, че предявеният иск е допустим, но към момента на подаване на отговора, е неоснователен и недоказан. Посочено е, че чрез свидетелски показания трябва да се установи целия период на стажа на ищцата.
Съдът на основание чл. 146 ал. 3 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните да изложат становището си във връзка с доклада, правната квалификация на исковете, дадените по делото указания и да предприемат съответните процесуални действия.
Адв.Й.: Нямам възражения по така изготвения доклад, правната квалификация на иска и доказателствената тежест и разпределената 2 доказателствена тежест. Във връзка с доказателствената тежест, имам искане да бъдат приети представените с исковата молба писмени доказателства, с изключение на трудовата книжка на Динко Иванов Зоев. Моля да бъде приет и заверен препис от трудовата книжка на С.Г.С.. Поддържаме искането и за разпит на двама свидетели, които да бъдат Живко и Спасена С..
Юриск.Х.: Нямам възражения по доклада. Моля съда да допусне и приеме представените от адв. Й. писмени доказателства и да пристъпим към изслушване на свидетелите.
Съдът КОНСТАТИРА от трудова книжка на ищцата, че е вписана като дружинен ръководител ОК на ДКМС - гр. Сливен от 11.09.1984 г. до 01.04.1985 г. с трудово възнаграждение в размер на 138 лв.; като дружинен ръководител ОК на ДКМС - гр. Сливен от 01.04.1985г. до 01.04.1986 г. с трудово възнаграждение в размер на 145 лв.; като дружинен ръководител ОК на ДКМС гр. Сливен от 1.09.1986 г. до 1.10.1989 г. с трудово възнаграждение в размер на 165лв.; като дружинен ръководител ОК на ДКМС гр. Сливен от 01.10.1989 г. до 04.12.1989 г. с трудово възнаграждение в размер на 170 лв., като в трудовата книжка на ищцата е положен продълговат печат за стаж в размер на 5 години 2 месеца и 23 дни със съответните подписи на съставител, главен счетоводител и секретар, но без поставени кръгъл печат и подпис.
Съдът КОНСТАТИРА от трудова книжка на С.Г.С., че за периода 01.09.1986 г. до 01.03.1990 г. е отразено, че е работила като дружинен ръководител в ОК на ДКМС – гр. Сливен, като при С.Г.С. на печата за трудовия й стаж има положен кръгъл печат на ОК на ДКМС Сливен.
Съдът КОНСТАТИРА от трудова книжка на Ж.С.Ж., че му е отразен трудов стаж от 01.12.1984 г. до 24.12.1987 г., като завеждащ отдел и като първи секретар на ОК на ДКМС – гр. Сливен, като прослужения стаж в ОК на ДКМС – гр. Сливен е отразен със стаж за печат и с кръгли печати на ОК на ДКМС – гр. Сливен.
Съдът ВРЪЩА на адвокат-пълномощника на ищцата трудовите книжки на ищцата, на Ж.С.Ж. и на С.Г.С..
Съдът на основание чл. 146, ал. 4 от ГПК приема, че представеното заверено копие от трудова книжка на С.Г.С. е отсносимо, допустимо и необходимо за изясняване предмета на спора, поради което ОПРЕДЕЛИ:
3
ДОПУСКА И ПРИЕМА като писмено доказателство по делото заверено копие от трудова книжка на С.Г.С..
Съдът на основание чл. 146, ал. 4 от ГПК приема, че искането за допускане до разпит на С.Г.С. е основателно и следва да бъде уважено, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до разпит С.Г.С.
Съдът ВЪВЕДЕ в залата допуснатите до разпит при режим на довеждане двама свидетели на ищеца Ж.С.Ж. и С.Г.С..
Съдът СНЕМА самоличността на свидетелите, както следва:
Ж.С.Ж., ЕГН ********** от гр. ........, бивш съпруг на Д. Р. Д..
С.Г.С., ЕГН ********** от гр. ....., бивша колежка на Д. Д..
Съдът на основание чл. 166, ал. 1,т. 2 от ГПК УКАЗВА на Ж.С.Ж., че има право да откаже да свидетелства.
Ж.С.Ж. ЗАЯВИ, че желае да бъде свидетел.
Съдът на основание чл. 170, ал. 1 от ГПК ПРЕДУПРЕДИ свидетелите Ж. и С. за наказателната отговорност, която носят пред закона в случай на лъжесвидетелстване.
Свид. Ж. и С. ДАДОХА ОБЕЩАНИЕ да кажат истината, след което съдът ИЗВЕДЕ от залата свидетеля Ж. И ПРИСТЪПИ към разпита на свид. С..
Свид. С. – РАЗПИТАНА КАЗА: С Д. сме били дружинни ръководители в комсомола - окръжния и съответно ние пътувахме от Сливен към селата. Тя работеше в С., а аз в ковачите. Децата ни са родени по едно и също време - 87 г. Бяхме колежки от 86 г. докато свърши комсомола само, че тя приключи като дружинен по-рано, като й свърши майчинството, а аз продължих и още.
Работното ни време беше в пълен работен ден. Месечното си възнаграждение го получавахме по ведомост в ОК на комсомола на ръка. С Д. сме получавали еднакво възнаграждение. Всяка седмица имахме оперативки, на които трябваше да присъстваме.
Съдът ОСВОБОДИ свид. С. и я ИЗВЕДЕ от залата, след което ВЪВЕДЕ в залата свид. Ж..
Свид. Ж. – РАЗПИТАН КАЗА: Мисля, че Д. започна някъде септември 4
84 г., а аз започнах работа мисля, че декември 84 г. Д. работеше като дружинен ръководител. Първо беше в С., после в С., септември 84 г. - 87 г. септември се роди сина ми и тя излезе в майчинство. Беше две години майчинство. След като се върна от майчинство тя работи. Д. беше на пълен работен ден.
Получаваше редовно възнаграждение за полагания труд.
Съдът ОСВОБОДИ свид. Ж. и го ИЗВЕДЕ от залата.
Адв.Й.: Няма да соча други доказателства.
Юриск. Х. : Няма да соча други доказателства.
Съдът на основание чл. 149, ал. 1 от ГПК, като съобрази, че страните нямат други доказателствени искания
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА съдебното дирене за приключено и дава ход на УСТНИ ТЕ СЪСТЕЗАНИЯ :
АДВ.Й.: Уважаема г-жо председател, моля да уважите исковата претенция. Считам по безспорен начин за доказано, както от писмените доказателства, така и от събраните гласни доказателствени средства, че доверителката ми е полагала труд в посочения в исковата молба период, като дружинен ръководител в структурите на ОК на ДКМС Сливен.