Решение № 696 от 08.09.2023, Административен съд - Хасково

Р

Е Ш Е

Н И Е

№696 гр. Хасково, 08.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Хасково в открито съдебно заседание на седми септември две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА при участието на секретаря Ангелина Латунова като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева адм.д. № 893 по описа на Административен съд - Хасково за 2023 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 2, вр. чл. 70, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Х.Б.

- гражданин на М., против Решение № УПП-847/24.07.2023 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците.

Оспорващият излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Материалната незаконосъобразност на административния акт се обосновава с твърдения за нарушения на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изложените съображения, обосноваващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините оспорващият да напусне страната били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Жалбоподателят сочи, че изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут.

В решението не се съдържал нито един аргумент за това дали молбата за закрила e явно неоснователна или не. Обсъдени били въпросите, свързани с обстановката в М., с положението на различните етнически групи там, обстоятелствата, свързани със заплахите, на които жалбоподателят бил обект в М., но всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата по същество.

Липсата на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Последният изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало своеобразна компилация между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно, до степен, че граничело с нищожност на административния акт. Нарушението на материалния закон се аргументира и с това, че подадената от жалбоподателя молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Неправилно бил приложен и чл. 13, ал. ,1 т. 2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган жалбоподателят добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в М., както и относно факта, че положението в страната се влошава непрекъснато, в светлината на което следвало да бъде разгледана молбата му. Органът обаче приел, че жалбоподателят не бил обект на репресии и нямало риск за живота и сигурността му в М.. Жалбоподателят твърди, че бил в опасност и се чувствал уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ. Оспорващият сочи, че заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила и бъде върнат обратно в М., щял да бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност.

Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си в М. и това била причината да напусне страната. Като незаконосъобразен се изтъква и извода на решаващия орган относно прилагането на чл. 9 от ЗУБ, която разпоредба представлявала транспониране на чл. 15, буква „в“ от Директива 2011/95/ЕО.

Заявява се, че обжалваното решение противоречи на административно-производствените правила и на материалните норми на чл. 13, ал.

1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ и най-вече на чл. 9 от ЗУБ, поради което се моли същото да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган с указания молбата да бъде разгледана в производство по общия ред.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от назначения му процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена на изчерпателно посочените в нея основания.

ОТВЕТНИКЪТ – ИНТЕРВЮИРАЩ

ОРГАН при ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ, Транзитен център – с. Пъстрогор, в депозиран по делото писмен отговор чрез процесуален представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд –

Хасково, като прецени доказателствата по делото, прие за установено от фактическа страна следното:

С Молби до Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, първата от които подадена чрез Дирекция „Миграция“, СДВНЧ - Любимец с вх. № 105450-5099/11.07.2023 г., а втората - подадена чрез ТЦ – с. Пъстрогор с вх. № 1410/17.07.2023 г., заведени в ДАБ под рег. № УП 13949/17.07.2023 г., жалбоподателят е поискал международна закрила от Република България.

В Регистрационен лист рег. №

УП-13949/17.07.2023 г. търсещият закрила е записан с имената Х.Б., гражданство:

М., роден на *** г. в М., р-н С. М., гр. А., със същия постоянен адрес, религия – сунит, етническа принадлежност – други (берберин), професия – общ работник, с основно образование, неженен, без документи за самоличност.

С Писмо рег. №

УП-13949/18.07.2023 г. на ДАБ, Директорът на ТЦ – с. Пъстрогор е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила.

С кандидата е проведено интервю по реда на Глава шеста, Раздел I - чл. 63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол рег.№ УП-13949/21.07.2023 г. В хода на интервюто жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното при попълване на регистрационния лист. Не бил използвал други имена. Нямал роднини в държава-членка на ЕС. Напуснал М. на 21.02.2022 г., легално, с паспорт. Със самолет пристигнал в Турция. Там работел в завод за производство на сакове. Не останал в Турция, защото искал да стигне до Европа. Паспортът му останал в Турция. В България пристигнал с помощта на трафикант, като 12 човека преминали нелегално границата преди един месец. Останали в гората пет дни. С кола заминали за София, но два дни по-късно били задържани. Ако не го били арестували, крайната му цел била да стигне до Франция, искал да работи, като поставя дограма. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава – членка на ЕС. Не бил подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в Република България или друга държава. Не бил арестуван в държавата си по произход или в друга държава, не бил осъждан. Напуснал М. поради това, че получавал малко пари от работата си (поставяне на дограма) - по 10 евро на ден. Работел от седем години, но работата не била постоянна. Никой не му помагал финансово. Парите не му стигали. Потърсил работа извън своя град, но и там заплащането било малко. Това била причината да напусне страната си.

Заявил, че не би се завърнал в държавата си по произход, освен ако страната се стабилизира. Искал да спечели пари във Франция. Не бил членувал в политическа партия или организация. Нямал неприятности с власти, с армия или полиция в страната си по произход. Не получавал заплахи от никого в страната си. Срещу него не било упражнявано физическо насилие в страната му. Подал молба за закрила в Република България, защото не искал да се връща в Турция, поради ниското заплащане. Искал да продължи за Франция.

С Решение №

УПП-847/24.07.2023 г. на Интервюиращ орган в Транзитен център – с. Пъстрогор при ДАБ Б.К., е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на Х.Б. на основание чл. 70, ал. 1 във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. След извършена преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход, административният орган е достигнал до извода за явна неоснователност на подадената молба за международна закрила.

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 02.08.2023 г., а жалбата срещу решението е подадена на 04.08.2023 г. (видно от поставения входящ номер).

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 84, ал. 2 от ЗУБ. Същата изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд.

Ето защо, жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Б. А. К., младши експерт в Транзитен център – с.Пъстрогор, определена със Заповед № ЦУ-РД05-69/22.03.2023 г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т.

10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.

Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакванията в тази насока са изцяло неоснователни.

Оспореното решение е издадено в ускорено производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.

68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 17.07.2023 г., а оспореният акт е издаден на 24.07.2023 г. Ето защо съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл. 70, ал. 1 от ЗУБ за произнасяне в ускорено производство.

В хода на производството пред решаващия орган при ТЦ – с. Пъстрогор при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл. 70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл. 58, ал.

10 изр. 2 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход.

Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган.

Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.

Причините, които българският законодател установява като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се сочат в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл. 63а от ЗУБ, същият е заявил като причини за напускане на М. такива, които са изцяло от икономически характер и са ирелевантни по отношение на изброените в чл. 8, ал.