Определение № 74 от 09.01.2020, Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер 74 Година

2020, 09 януари гр.Бургас

Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав на девети януари година две хиляди и двадесета, в закритото заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА секретар …………………. като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова въззивно гражданско дело № 32 описа за 2020 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР гр.София, против решение № 2851 от 05.11.2019 г. по гр.д.4530/2019 г. по описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА, с която въззивната ГД “Гранична полиция“ на МВР е осъдена да заплати К.И. ***, сумата от 1149.92 лв главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 181.90 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положния от нея за периода от 05.06.2016 г. до 05.06.2019 г., 1272 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2019 г. до окончателното плащане; сумата от 190.91 лв, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 30.07.2016 г. до 05.06.2019 г.; сумата от 380 лв съдебно-деловодни разноски; както и да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 100 лв и 180 лв разноски за експертиза.

Твърди се, че решението на БРС в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и – необосновано.

Твърди се, че неправилно е уважена претенцията на ищцата, положеният от нея нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143. По-конкретно се твърди, че НСОРЗ е неприложима в случая, тъй като не са налице предпоставките за прилагането й, и по-конкретно – продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното; и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Твърди се на следващо място превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд, а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Твърди се, че положеният от ищцата нощен труд е бил отчитан ежемесечно и е бил заплатен съобразно правилата на действалите към процесния период нормативни актове.

Поради неоснователността на главния иск се твърди, че неоснователни са и исковете за мораторна и за законна лихва. Твърди се наличие на допуснати процесуални нарушения – неяснота, след изменението на иска (чрез намаляване на исковите претенции), какво става с горницата над намаления до предявения размер на всеки иск.

Претендира се отмяна на решението на БРС в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове.

Няма искания по доказателствата. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.

В законовия срок против въззивната жалба е постъпил отговор от въззиваемата К.И. Ганева, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, а правните му изводи са правилни и обосновани. Твърди се, са правилни изводите на съда, че липсва изрична норма в действащите в исковия период наредби на Министъра на вътрешните работи, издавани на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР, поради което субсидиарно следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Сочи се, че наличието на процесното вземане на въззиваемата против въззивника се установява от заключението на вещото лице по СИЕ. Твърди се, че обжалваното решение е в съответствие с еднопосочната и непротиворечива съдебна практика на съдилищата в страната. Изложени са подробни съображения, цитирана е съдебна практика. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебни разноски. Няма искания по доказателствата.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОКЛАДВА въззивната жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР гр.София, против решение № 2851 от 05.11.2019 г. по гр.д.4530/2019 г. по описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА, с която въззивната ГД “Гранична полиция“ на МВР е осъдена да заплати К.И. ***, сумата от 1149.92 лв главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 181.90 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положния от нея за периода от 05.06.2016 г. до 05.06.2019 г., 1272 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2019 г. до окончателното плащане; сумата от 190.91 лв, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 30.07.2016 г. до 05.06.2019 г.; сумата от 380 лв съдебно-деловодни разноски; както и да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 100 лв и 180 лв разноски за експертиза.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.