Решение № 4758 от 30.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4758 гр. Варна, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20253110106295 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на искови молби с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86 ал. 1 ЗЗД от В. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: *** против И. И. И., ЕГН **********, с адрес: ***. Исковите молби ищецът е предявил във връзка с дадените му по ч.гр.д.№ 502/2025 г.по описа на РС Варна 18ти състав и ч.гр.д.№ 503/2025 г. по описа на РС Варна, 42 състав указания за възможността в 1 месечен срок, считано от получаване на преписите от разпорежданията на съда да предяви специалните си положителни установителни искове за установяване на оспорените по двете заповедни дела парични вземания от страна на длъжника. От изложеното в исковите молби и материалите по двете заповедни дела е видно, че в полза на ищеца и против ответника по цитираните две заповедни дела са били издадени заповеди за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу които длъжникът е подал Възражение по чл.414 ГПК.

Твърди се от ищеца и е видно от заповедните дела, че в полза на ищеца са били издадени както следва:

1.Заповед № 294/20.1.2025г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от РС Варна, 18 състав по частно гражданско дело № 502 по описа на съда за 2025 г., по силата на която заповедният съд е разпоредил: длъжникът И. И. И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на заявителя В. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА 9500 /девет хиляди и петстотин/ лева, представляваща задължение по запис на заповед от 20.07.2024 г., с падеж на 01.01.2025 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда -15.01.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 890 /осемстотин и деветдесет/ лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Изрично е посочено в заповедта, че: вземането произтича от следните обстоятелства: Запис на заповед от 20.07.2024 г., с падеж на 01.01.2025 г. Със заповедта по чл. 417 ГПК е било постановено и незабавно изпълнение съгласно чл. 418 ГПК и е бил издаден изпълнителен лист № 295/20.1.2025 г.

2.Заповед № 235/16.01.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от РС Варна ,42 състав по частно гражданско дело № 503 по описа на съда за 2025 г., по силата на която заповедният съд е разпоредил:длъжникът И. И. И., ЕГН **********, с адрес: ***,ДА ЗАПЛАТИ на кредитора В. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. В. Д. - АК - Х., СУМАТА от 9500,00 лв. (девет хиляди и 1 петстотин лева) - дължима главница съгласно Запис на заповед, издаден на 29.07.2024 г. от И. И. И., ЕГН **********, за сумата от 9500,00 лв., с падеж 01.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението в съда 15.01.2025 г., до окончателното погасяване на вземането, на основание чл. 418, ал. 1, вр. чл.

417, т. 10 от ГПК,както и сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 190,00 лв. (сто и деветдесет лева), за заплатена държавна такса, и 700,00 лв. (седемстотин лева), за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Заповедният съд е допуснал незабавно изпълнение на издадената заповед на осн. чл. 418, ал. 1 ГПК и е бил издаден изпълнителен лист № 225/16.1.2025г.

Искането на ищеца по смисъла на чл.127, ал.1 т. 5 ГПК е да бъде постановено съдебно решение по силата на което да бъде ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО , че И. И. И., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на В. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА от 9500 /девет хиляди и петстотин/ лева, представляваща задължение по запис на заповед от 20.07.2024 г., с падеж на 01.01.2025 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда - 15.01.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, т.е. паричните вземания, за които в полза на Н. и против И. е била издадена Заповед № 294/20.1.2025г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от РС Варна ,18 състав по частно гражданско дело № 502 по описа на съда за 2025 г. и че

И. И. И., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на В. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА от 9500,00 лв. (девет хиляди и петстотин лева) - дължима главница съгласно Запис на заповед, издаден на 29.07.2024 г. от И. И. И., ЕГН **********, за сумата от 9500,00 лв., с падеж 01.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението в съда - 15.01.2025 г., до окончателното погасяване на вземането, т.е. паричните вземания, за които в полза на Н. и против И. е била издадена Заповед № 235 / 16.01.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от РС Варна ,42 състав по частно гражданско дело № 503 по описа на съда за 2025 г.

Обективирано е искане и за присъждане на сторените от ищеца разноски.

Ищецът е основал исковете си на твърдения затова, че е образувал по негови заявления заповедни дела с номера 502 и 503 по описа на РС Варна за 2025 г., че по двете дела на база представени от ищеца ценни книги - записи на заповед са му били издадени заповеди за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, че заповедите са били оспорени от длъжника с възражение по чл. 414 ГПК , че е получил преписи от разпорежданията постановени по ч.гр.д. № 502/2025 г. и ч.гр.д.№ 503/2025 г. и в срока по чл.

415 ГПК предявява установителните си искове , като цели със СПН да бъде установено , че в негова полза съществуват паричните вземания по двете заповедни дела. В исковата молба, по която е образувано гр.д.№ 6295/2025 г. ищецът твърди, че на 29.07.2024 г. на ответника И.

И. предоставил заемни средства в размер на 9500 лв., като уговорката между ищеца и ответника била сумата да бъде върната не по-късно от 01.01.2025 г., като това било отразено в ЦК /ценна книга/ - запис на заповед. В устна договорка ищецът и ответника се разбрали, че сумата може да бъде върната и по-рано ,като при погасяване на задължението ищецът щял да предаде записа на заповед на И. И. за да я унищожи. В уговорения срок, обаче, твърди ищецът, че плащане нямало. Сочи се от ищеца, че на 15.01.2025г. се видял с И. И. и го попитал какво става със заетите пари, като той му отговорил, че както му заявил през м.септември, че ищецът бил: „наивник и балък и пари нямало да види“. Твърди се ясно от ищеца, че ответникът бил нелоялен длъжник, посочвайки, че през 2024 г. предоставил на И.И. още една сума от 9500 лв. на 20.07.2024 г. , както и сумата от 47200.00 лв. по банков път от 24.01.2024 г. като и по тези заеми плащане нямало. В уточнителната си молба ищецът е пояснил, че по двата записа на заповед за по 9500 лв. съответно Запис на заповед, издаден на 20.07.2024 г. за сума от 9500 лв. и Запис на заповед, издаден на 29.07.2024 г. за сума от 9500 лв., с падеж 1.1.2025 г. и за двете задължения са били инициирани от него заповедните дела с номера 502 и 503 и двете по описа на ВРС за 2025 г. и поради оспорване на издадените в негова полза заповеди по чл.417 ГПК има правния интерес от избраната форма на искова защита по чл.422 ГПК . Исканията на ищеца са да бъде установено със СПН съществуването на паричните вземания по оспорените по чл.414 ГПК заповеди за изпълнение по чл.417 ГПК от по 9 500 лв. ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от подаване на заявленията в съда. В подкрепа на исканията си и на твърденията ищецът моли по делото да бъдат приети писмени доказателства - представените с исковата 2 молба заверени копия на

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на искова молба.

Съдът е квалифицирал предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.422 ГПК ведно с акцесорните искания по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като с доклада по делото, обявен за окончателен , без възражения на страните , е разпределил и доказателствената тежест между страните, допуснал до събиране относимите и допустими доказателства .

В открито съдебно заседание проведено на дата 05.12.2025 г. ищецът , редовно уведомен, не се явява,представлява се от адв. В. Д. от ХАК .В о.с.з.адв.Д. поддържа изцяло предявените искове и моли за уважаването йм ведно с присъждане на разноските като представя и списък по чл. 80 ГПК.

СЪДЪТ, въз основа на доказателствата по делото, на база приложимия закон , приема за безспорно установено и изяснено по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА страна :

Видно от Протокола от откритото съдебно заседание проведено на 05.12.2025 г. искането на ищеца съдът да се произнесе с акт по същество на спора при условията на чл.

238 от ГПК, настоящият съдебен състав е намерил за основателно. Това е така, защото съгласно чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на искова молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В настоящия казус е налице именно фактическия състав на чл. 238, ал. 1 ГПК, поради което и искането на ищцовата страна е било уважено и съдебното дирене прекратено.

Съдът, като взе предвид, че на ответника са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването на представител на ответника в съдебно заседание, без да е поискано делото да се гледа в отсъствие на ответника, липсата на отговор на искова молба, както и че предявените искове вероятно са основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение, като исковете бъдат уважен изцяло.

С оглед изхода на спора съдът съгласно разпоредбите на чл. 81 и чл. 78,ал.1 ГПК в полза на ищеца и в тежест на ответника следва де се присъдят сторените от ищеца съдебно деловодни разноски .

Съдът присъжда в полза на ищеца сторените разноски съгласно списъка по чл. 80 ГПК по делото .Видно от списъка по чл. 80 ГПК по предявените два установителни иска в исковото производство ищецът претендира разноски за процесуално представителство от общо 2500 лв., като представя и договор за правна защита и съдействие имащ характер на разписка.Този разход като доказан и по основание и по размер следва да се присъди в полза на ищеца като съдебно-деловодни разноски в исковото производство. Видно е от материалите по исковото производство, че ищецът е заплатил сумата от общо 380 лв. представляваща държавна такса за водене на исковите производства.Този разход като доказан и по основание и по размер също следва да бъде присъден в полза на ищеца в исковото производство или общо сторените от ищеца в исковото производство възлизат на 2880 лв., които исковият съд на осн. чл. 78, ал.1 ГПК присъжда в полза на ищеца по исковото производство.

Исковият съд е длъжен и да определи отговорността за разноски по заповедното производство и предвид искането на ищеца и да ги присъди в полза на ищеца на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Видно от материалите по двете отделни заповедни дела ищецът в качеството му на заявител е сторил следните разноски : По заповедно дело № 503/2025 по описа на РС Варна, 42 състав ищецът е сторил разноски в размер на 190 лв. за заплатена държавна такса и 700 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, определени и присъдени от заповедния съд с издадената заповед по чл.417 ГПК.Този размер на разноски исковият съд присъжда в полза 3 на ищеца като съдебно-деловодни разноски сторени по ч.гр.д. № 503/2025 г. на осн. чл.78,ал.1 ГПК. По заповедното дело ч.гр.д. № 502/2025 по описа на РС Варна, 18 състав ищецът е сторил съдебно деловодни разноски в общ размер от 890 лв. –за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, които заповедният съд е присъдил в полза на заявителя .Същият размер на съдебно –деловодни разноски исковият съд присъжда в полза на ищеца на осн. чл. 78,ал.1 ГПК за заповедното производство по ч.гр.д.№502/2025 г.по описа на ВРС.