Решение № 386 от 16.10.2026, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Административно наказателно дело 1075/2026
- Вид
- Решение № 386
- Подписан
- 16.10.2026
- Състав
- ВЕЛИСЛАВ ИВАНОВ ИВАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 63, ал.1, т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 189 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 11 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 17 · Закон за движението по пътищата
- чл. 46, ал. 3 · Закон за нормативните актове
- чл. 461, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 479, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 483, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал.4 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 386 гр. Перник, 16.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Административно наказателно дело № 20261720201075 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Струма Про инженеринг“ ЕООД със законен представител С.А.С. срещу електронен фиш серия № 0085860, издаден от ОД на МВР – Перник. Доводите, които се поддържат в жалбата срещу законосъобразността на обжалвания фиш, са следните: за процесното ремарке не съществува задължение за сключване на самостоятелна застраховка ГО; в обстоятелствената част на фиша липсва посочване на вида на задължителната застраховка, която е следвало да се сключи за процесното МПС; процесното нарушение не е индивидуализирано по начин, даващ възможност на жалбоподателя да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен; не става ясно и какво наказание е наложено на нарушителя – глоба или имуществена санкция, съответно е налице и неяснота относно санкционирания субект. В представената писмена защита жалбоподателят повтаря и излага допълнителни аргументи за посочените възражения срещу законосъобразността на електронния фиш, като допълва, че разпоредбата на чл. 638, ал.4 КЗ касае единствено МПС, каквото ремаркето не е, алтернативно възразява, че АНО не е провел пълно и главно доказване относно всички елементи от състава на нарушението. Моли за отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен и претендира разноски.
Съдът, след като се запозна с доводите на жалбоподателя, както и приложените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С обжалвания Електронен фиш Серия Г № 85860 на ОДМВР – Перник на жалбоподателя на основание чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането 1
(КЗ) и чл. 638, ал. 4 във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложено административно наказание, обозначено в самия връчен фиш като „глоба/имуществена санкция“, в размер на 1 022.58 евро (1 999.99 лева).
Към административнонказателната преписка е представен и друг екземпляр на електронния фиш, в който е посочено, че на нарушителя се налага имуществена санкция.
В обстоятелствената част на фиша е посочено, че на 11.03.2026 г. в 20:56 часа в обл. Перник, общ. Перник, с. Драгичево, на Път I-1 (E79) км 286+300 до автокъща „ИА-2008“, със СПУКС ARH CAM S1 с инвентарен № 120cd3b, е установено управление на МПС, регистрирано в Република България и неспряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка „Г.О.“, като нарушението е констатирано за превозно средство „ТЕМАРЕД 8“, вид „ремарке за лек автомобил“ с регистрационен номер ********, собственост на „СТРУМА ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД.
Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП в относимата редакция при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Установява се от вписаните данни в самия оспорен електронен фиш, че нарушението се изразява в това, че е установено управление на МПС, регистрирано в Република България и неспряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка „Г.О.“, като нарушението е констатирано за превозно средство „ТЕМАРЕД 8“, вид „ремарке за лек автомобил“ с регистрационен номер ********, собственост на „СТРУМА ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД. В действителност обаче, ремаркето не е моторно превозно средство, а пътно превозно средство. Съобразно легалната дефиниция на § 6, т. 17 от ДР на ЗДвП, "Ремарке" е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство. Към ремаркетата се приравняват и полуремаркетата". Безспорно, както ремаркетата, така и полуремаркетата не са моторни превозни средства по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, според която легална дефиниция "Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства". Всяко полуремарке или ремарке е предназначено да бъде задвижвано от МПС, какъвто явно е случаят по настоящото дело. Въпреки това, разпоредбата на чл.
189, ал. 4 ЗДвП в частта досежно задължителните реквизити на ЕФ поставя 2 изискване да бъдат посочени, наред с другото, "регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство". Няма съмнение, че и двата, изброени един след друг реквизити, се отнасят единствено и само до моторните превозни средства.
Този извод се налага и при систематичното тълкуване с другите разпоредби на чл. 189 ЗДвП (и по – специално алинеи 6, 8 и 15), в които Законодателят е използвал изрично словосъчетанието "моторно превозно средство" и съществителното "автомобил". От друга страна, никъде в тези специални разпоредби не е използвано словосъчетанието "пътно превозно средство", което още един път налага извод, че на местата, където Законодателят е използвал словосъчетанието "превозно средство" се имат предвид именно и само моторните превозни средства. В този контекст съдът намира, че волята на Законодателя е била посредством особения ред за административно наказване чрез ЕФ да бъдат санкционирани единствено водачите на моторни превозни средства и именно затова, като задължителни реквизити в неговото съдържание е предвидено да се посочат регистрационен номер и собственик, на който е регистрирано МПС. Това законово изискване очевидно не е изпълнено в настоящия случай. От друга страна, да се приеме обратното – че на административно наказване по коментирания специален ред подлежат и собствениците на пътни превозни средства, каквито са ремаркетата и полуремаркетата, поражда и друг проблем: напълно възможно е МПС, с което е извършено нарушението да е регистрирано на собственик, различен от този, на който е регистрирано ремаркето/полуремаркето, което естествено поражда и въпроса за подлежащото на санкциониране лице. Случаите на заснемането на нарушения, извършени с МПС, към които е прикачено ремарке/полуремарке не е уреден изрично в чл. 189 ЗДвП. Следователно, в очертаната насока е налице законодателна непълнота в разпоредбата на чл.
189, ал. 4 ЗДвП, чието запълване, в настоящия случай се явява изрично забранено според чл. 46, ал. 3 ЗНА, тъй като би довело до обосноваване на административнонаказателна отговорност. Това допуснато от АНО нарушение е достатъчно, за да обоснове отмяна на оспореното решение и потвърдения със същото електронен фиш.
За пълнота следва да се обсъдят и останалите доводи на жалбоподателя. Видно от представения по делото заверен препис на електронен фиш, връчен на жалбоподателя, в санкционната му част е посочено „… Ви се налага „глоба/имуществена санкция“, в размер на 1 022.58 евро (1 999.99 лева).“ В представения към административнонакзателната преписка ел.фиш се посочва, че на жалбоподателя се налага „имуществена санкция…“. Налице са следователно два електронни фиша с идентичен номер, при еднакво описание на нарушението от фактическа страна, но с различно съдържание относно вида на административното наказание "Глоба" респ.
"имуществена санкция". Коригиране или допълване на фактите и/или правната квалификация от административно – наказващ орган, извършена след издаване на електронния фиш, е недопустима, следователно е допуснати съществено процесуално нарушение, тъй като санкционираното лице е поставено в положение да не може да осъществи своята защита, доколкото е 3 напълно неясно какво наказание се налага и на кого – на юридическото лице или на физическото лице, което го представлява.
Освен това е налице противоречие и смесване на фактически състави по ЗДвП и КЗ: Фактическото описание в електронния фиш съдържа напълно взаимноизключващи се и несъотносими твърдения. От една страна, органът е изложил обстоятелства относно контрол на скоростта – „при ограничение на скоростта от 50 км/ч валидно за населено място и отчетен толеранс от - 3 км(%) в полза на водача“, сочещи на нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От друга страна, в диспозитива деянието е квалифицирано по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Това драстично противоречие между обстоятелствената част и правната квалификация поставя жалбоподателя в невъзможност да разбере дали е санкциониран за превишена скорост или за липса на застраховка. Съдебната практика приема единодушно, че включването на данни за скоростни ограничения при санкция по Кодекса за застраховането въвежда непреодолима неяснота и опорочава акта.
От приетите по делото писмени доказателства (Справка за собственост на ППС от Централната база данни на МВР и Свидетелство за регистрация част I) се установява по безспорен начин, че процесното превозно средство с рег. № ******** представлява ремарке за лек автомобил, марка/модел „ТЕМАРЕД 8“, с допустима максимална маса до 750 кг, попадащо в категория O1. Съгласно изричната императивна разпоредба на чл. 483, ал. 7, т. 1 от Кодекса за застраховането, „договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не се сключва за ремаркета от категория О1 (до 750 килограма)“. Тази норма е специална и дерогира общото правило на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 481, ал. 3 от КЗ, която забранява движението на превозни средства без задължителна застраховка, но изрично посочва: „освен в случаите по чл. 483, ал. 7“.
Следователно, за собственика на ремаркето въобще не е налице задължение да сключва застраховка ГО за него. Освобождаването на леките ремаркета от категория O1 от задължително самостоятелно застраховане кореспондира изцяло с разпоредбата на чл. 479, ал. 1 от КЗ. По силата на тази норма евентуалните вреди, нанесени от ремарке по време на движение (включително ако то се е откачило в движение), се покриват изцяло от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на теглещото моторно превозно средство.
Предвид изложеното, съдът намира жалбата за основателна, а обжалвания електронен фиш за незаконосъобразен и подлежащ на отмяна.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 1 от АПК, при отмяна на електронния фиш в полза на жалбоподателя се дължат направените по делото съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представените по делото Договор за правна защита и съдействие и Списък на разноските, които в случая са в размер на 255, 65 евро. По отношение на направеното от ОДМВР – Перник с придружителното писмо бланкетно възражение за прекомерност по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, съдът намира, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е съобразено с минималните размери по чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 4
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (при интерес от 1 999.99 лв. / 1 022.58 евро), поради което възражението за прекомерност се явява напълно неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1, т.2 от ЗАНН, РС-Перник 2ри състав РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Струма Про инженеринг“ ЕООД със законен представител С.А.С. електронен фиш серия № 0085860, издаден от ОД на МВР – Перник, с който на жалбоподателя на основание чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и чл. 638, ал. 4 във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложено административно наказание, обозначено в самия връчен фиш като „глоба/имуществена санкция“, в размер на 1 022.58 евро (1 999.99 лева).
Разпечатката съдържа 26 от 29 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/267e8abd-6625-42a0-afb0-64a60b0f87fe