Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 400 от 11.10.2010, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 676/2010
Вид
Решение № 400
Подписан
11.10.2010
Състав
ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА СТОЯНОВА, ДЕСИСЛАВА БОРИСОВА НИКОЛОВА, ЖЕЧКА НИКОЛОВА МАРГЕНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ , гр. Д., 11. 10. 2010г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Д.КИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на двадесети септември две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ : ЕЛИЦА СТОЯНОВА

ЖЕЧКА

МАРГЕНОВА

При участието на секретаря П.П., разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 676 по описа на Д.кия окръжен съд за 2010г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба от ответника „П.Т.” ЕООД гр. Д., представлявано от управителя П.Б.Г., чрез процесуалния му представител, против решение № 92/ 22. 06. 2010г., т. VІІ, стр. 120 – 121, постановено по гр. д. № 3020/ 2008г. по описа на РС – гр. Д., с което претенциите на ищеца С.С.П. са били уважени, като е било признато за незаконно освобождаването му от работа поради наложено наказание „дисциплинарно уволнение” на основание чл. 195 ал. 1, вр. чл. 188 т. 3, вр. чл. 187 ал. 1 от КТ, извършено от ответното дружество със заповеди № 5/ 15. 10. 2008г. и № 6/ 15. 10. 2008г. и е било прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ, считано от 15. 10. 2008г., като горепосочените заповеди са били отменени. С обжалваното решение също така работодателят - ответник „П.Т.”

ЕООД гр. Д. е бил осъден да заплати на С.С.П. следните парични суми: - в размер на 463. 36 лв., представляваща неизплатено на работника - ищец основно трудово възнаграждение за месеците юли и август 2008г., т. е. в размер на 231. 68лв. за всеки от посочените месеци; - в размер на 225. 62 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение на ищеца за придобит стаж и професионален опит за периода м. 08. 2007г. – м. 01. 2008г., ведно със законната лихва за забава върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 16. 12. 2008г. до окончателното и изплащане; - в размер на 1372. 96лв., представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за отработени 56 съботни дни, ведно със законната лихва за забава върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, като в тежест на ответното дружество са възложени и заплащането на сторените от ищеца разноски, а също и държавна такса и съдебно – деловодни разноски. Въззивникът намира решението за неправилно като постановено при нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, и при превратно тълкуване на събраните по делото доказателства, тъй като Районният съд приел, че работникът едностранно с волеизявление по реда на чл. 327 т. 2 от КТ е прекратил трудовото правоотношение, но независимо от това разглеждал по същество нарушението на трудовата дисциплина, за което работникът – ищец бил наказан. Дружеството – въззивник счита, че неправилно първостепенният съд е уважил, като е приел за доказани, претенциите на С.С.П. за заплащане на неизплатено основно трудово възнаграждение за месеците юли и август 2008г. и допълнителното такова за отработени 56 съботни дни, поради което в горните му части решението следвало да бъде отменено, като с ново решение по същество на спора Окръжният съд отхвърли заявените от С.С.П.*претенции,. Досежно иска за заплащане на допълнително трудово възнаграждение на ищеца за придобит стаж и професионален опит, дружеството – жалбоподател навежда оплаквания за недопустимост на решението в тази му част, тъй като тази претенция била заявена във висящия процес по пътя на изменение на иска, поради което в настоява в тази му част решението да бъде обезсилено. Жалбата съдържа и искане за присъждане на сторените в процеса разноски.

Ответната по въззива страна С.С.П., чрез процесуалния му представител, е депозирал писмено възражение, със становище за законосъобразност и правилност на обжалваното решение, като следва да бъде потвърдено. Претендира разноски във въззивното производство.

Обжалваното решение е обявено в публичния регистър на съдебните актове на 22. 06. 2010г. Въззивната жалба, подадена на 06. 07.

2010г., попада в срока по чл. 315 от ГПК, и като депозирана от легитимирано лице, е допустима.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявени от С.С.П. *** против „П.Т.” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. „А.” № , представлявано от управителя П.Б.Г., обективно съединени претенции, както следва: - за отмяна на издадените от работодателя заповеди № 5 и № 6, и двете от 15. 10. 2008г., с първата от които му е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл. 195 от КТ, а с втората е било прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 330 от КТ; - за осъждане на работодателя да заплати на ищеца – работни следните парични суми: в размер на 231. 68лв., представляваща неизплатено на работника основно трудово възнаграждение за м. 07. 2008г., в размер на 231. 68лв., представляваща неизплатено на работника основно трудово възнаграждение за м. 08. 2008г., ведно с лихви за забава, считано от датата на изискуемостта на всяко вземане до датата на плащане, в размер на 1296. 96лв., представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за отработени 56 съботни дни за периода от сключване на трудовия договор до датата на прекратяването му, ведно с лихви за забава, считано от датата на изискуемостта на вземането до датата на изплащане, в размер на 289. 50лв., представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за отработени 200 часа извънреден труд за периода от сключване на трудовия договор до датата на прекратяването му, ведно с лихви за забава, считано от датата на изискуемостта на вземането до датата на изплащане и сумата от 185. 04лв., представляваща обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, с горепосочените заповеди, издадени от пълномощник на работодателя, неправилно работникът е бил наказан с най – тежката дисциплинарна санкция, след като правоотношението му е било прекратено с едностранно волеизявление по чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ от страна на работника С.С.П., поради което уволнителните актове, като незаконосъобразни, следва да бъдат отменени. В допълнителна молба е уточнил, че при издаването на заповедите №№ 5 и 6 от 15. 10. 2008г. работодателят не е съобразил процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, заповедите били издадени от лице без дадената му от работодателя представителна власт, а най – сетне не бил извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина. Ищецът е твърдял също така, че за месеците юли и август 2008г. не е получил основното си трудово възнаграждение, независимо, че бил принуден от работодателя да подпише ведомостта за получена работна заплата с оглед оформянето на трудовата му книжка, а също е сочил, че не му е било изплащано допълнително трудово възнаграждение за отработените от него 56 съботни дни през целия период на времетраене на трудовото му правоотношение, а също и за положения от него 200 часа извънреден труд. С тези съображения ищецът е настоявал претенциите му да бъдат уважени изцяло.

С определение от 13. 01. 2009г. първоинстанционният съд е разделил производството по заявената с исковата молба претенция на С.С.П. против „П.Т.” ЕООД гр. Д. за осъждане ответника да му заплати сумата от 185.

04лв., представляваща неизплатено на работника обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ в отделно производство.

По реда на чл. 131 от ГПК ответникът по иска е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил на основателността на така заявените претенции с твърдението, че уволнението е правилно и законосъобразно извършено, при наличие на предвидените в КТ предпоставки. Съответно е настоявал да бъдат отхвърлени претенциите на ищеца за осъждане на дружеството – работодател да му заплати парични суми в размер на по 231. 68 лв., представляващи неизплатени основни месечни възнаграждения за м. 07 и м. 08.

2008г., тъй като работодателят е платил същите на работника изцяло, а същият удостоверил извършеното плащане с подписа си в съответната ведомост. По отношение претенциите за заплащане на допълнителни трудови възнаграждения за отработени 56 съботни дни, съответно за положените 200 часа извънреден труд, дружеството – работодател е заявило, че с оглед характера на полагания от работника труд, седмичното му и дневното му работно време е било ненормирано, като при липса на полаган труд в рамките на работната седмица, такъв е бил полаган в съботни дни или след изтичане на работния ден. В тази връзка процесуалният представител на „П.Т.” ЕООД гр. Д. е настоявал ищцовите претенции да бъдат изцяло отхвърлени.

В съдебно заседание, проведено на 02. 04. 2009г., страната на ищеца е депозирала писмена молба, в която и на основание чл. 214 ал. 1 от ГПК е предприела изменение на основанието и размера на предявения иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 289. 50лв., представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен от ответника 200 часа извънреден труд за периода от възникване до прекратяване на трудовото му правоотношение, като е заявила осъдителна претенция в общ размер на 202. 62лв., представляваща дължимо и неизплатено от работодателя допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода м. 08. 2007г. – м. 01. 2008г. С определение от съдебно заседание, проведено на 02. 04. 2009г., Районният съд е допуснал изменение на така заявената от С.С.П. против „П.Т.” ЕООД гр. Д. претенция.

С две допълнителни писмени молби, представени от процесуалния представител на ищеца в съдебните заседания, проведени на 17. 05.

2010г. и на 10. 06. 2010г., исковете за заплащане на допълнителни трудови възнаграждения за трудов стаж и професионален опит, съответно за отработени 56 съботни дни са били увеличени в размер на 225. 62лв., съответно 1372. 96лв.

Измененията на исковете са били допуснати от първоинстанционния съд с определения в проведените съдебни заседания.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните по делото доказателства, Д.кият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Трудово правоотношение между ищеца С.С.П. като работник, и работодателя ЕТ „П. – П.Г.”***, търговското предприятие на който едноличен търговец е придобито от „П.Т.” ЕООД гр. Д., представлявано от управителя П.Б.Г., видно от приложеното удостоверение от Агенцията по вписванията, е възникнало по силата на сключен между страните трудов договор № 27/ 10. 08. 2007г. По силата на последния работникът е приел да изпълнява длъжността „шофьор”, при място на работа – бетонов възел, работно време – 8 часа и основно месечно възнаграждение 255лв.

На 30. 09. 2008г. ищецът С.С.П. е отправил до управителя на „П.Т.” ЕООД гр. Д. молба, вх. № 50/ 20. 09. 2008г., съгласно която прекратява едностранно трудовото правоотношение без предизвестие и на основание чл. 327 т. 2 от КТ, тъй като не са му били изплатени осигуровки. С писмо – искане, изх. № 74/ 07. 10. 2008г., изходящо от „П.Т.” ЕООД гр. Д., от ищеца били изискани писмени обяснения на основание чл. 193 ал. 1 от КТ във връзка с извършено от последния през периода 30. 09. 2008г. – 03. 10. 2008г. и на 06.

10. 2008г. дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неявяване на работа. С писмо – отговор, получено от работодателя на 10. 10. 2008г., С.С.П. дал обяснения, че неявяването му на работа е обусловено от факта на едностранното прекратяване на трудовото му правоотношение с молба от 30. 09. 2008г. и на основание чл. 327 т. 2 от КТ – поради неплащане на трудовото му възнаграждение и осигуровки. Със заповед № 5/ 15. 10. 2008г., издадена от „П.Т.” ЕООД гр. Д., и на основание чл. 195 ал. 1 от КТ и във връзка с чл. 188 т. 3 и чл. 187 т. 1 от КТ на ищеца С.С.П., на длъжност – шофьор при бетонов възел – с. Р., било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за това, че на 30. 09. 2008г., 01.

10. 2008г., 02. 10. 2008г., 03. 10. 2008г. и на 06. 10. 2008г. не се е явил на работа. Със заповед № 6/ 15. 10. 2008г. работодателят прекратил трудовото правоотношение с ищеца поради дисциплинарното му уволнение и на основание чл.

330 ал. 2 т. 6 от КТ.