Решение № 255 от 23.12.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Разлог, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20231240200110 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.58д – чл.63д от ЗАНН. С НП №*/11.01.2023 г. на Директора на РДГ-Б. на А.И.И., ЕГН*, с адрес: с.К., у.“О.“№2, о.Б., е наложено адм. наказание – глоба от 1`000.00 лева на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, за нарушение на чл.190, ал.2, т.1 и т.2 от ЗГ, във вр. с чл.187, ал.1 от същия закон и на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ, във вр. с чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН.

Недоволен от издаденото НП е останал адм. наказания, поради което обжалва същото в законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло поради допуснати процесуални нарушения при съставянето на акта и издаването в последствие на НП. В СЗ за жалбоподателя се явява процесуален представител-адв.Д., която поддържа депозираната жалба, депозира писмено становище с изложени твърдения в тази посока и претендира разноски.

Въззиваемата страна - редовно призована, не изпраща законен представител, явява се процесуален представител юрк. В., която представя и писмено становище, в което излага доводи, в насока че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.

Претендира разноски.

РП-Б., ТО-Р. - редовно призована, не се явява и не изразява становище.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът след като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, а така също във вр. с оплакванията в жалбата и доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбоподателят А.И.И. е ст. специалист „УКГ“, в звено „Г.“ при О.Б. и е вписан в публичния регистър в ИАГ на основание чл.235 от ЗГ, като по отношение на него е издадено удостоверение за регистрация №*/25.02.2015 г.

На 18.11.2022 г., свидетелят В.Т. – гл. горски инспектор към РДГ-Б., заедно с колегата си А.Г., извършили проверка на подотдел №159„З1“, частна горска територия попадаща в землището на г.Б., о.Б. Проверката е извършена в присъствието на А.И., като проверяващите са констатирали, че на място е извършена сеч на 32 бр. дървета от бял бор, немаркирани с контролна горска марка, за които няма издадено позволително за сеч и 8 бр. дървета от бял бор, немаркирани с контролна горска марка в отдел „197“, подотдел „б“- общинска горска територия, за които също нямало позволително за сеч.

1

С оглед на така установеното от фактическа страна е прието, че И. в качеството си на лице, вписано в регистъра по чл.235 от ЗГ, притежаващо удостоверение №*/25.02.2015 г. не е изпълнил задълженията си произтичащи от ЗГ, да опазва поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания, като е допуснал сеч в тях. Посоченото поведение е определено от проверяващите като нарушение на чл.190, ал.2, т.1 и т.2 от ЗГ, във вр. с чл.187, ал.1 от същия закон, за което е бил съставен констативен протокол от 18.11.2022 г.

Въз основа на съставения констативния протокол на 18.11.2022 г., отново в присъствието на жалбоподателя, е съставен и АУАН №*/2022 г., серия Е 2021, №* от 01.12.2022 г. Актът е подписан от актосъставителя В.И.Т. в присъствието на жалбоподателя А.И. и свидетеля А.Г..

И. се е запознал със съдържанието на акта и му е връчен препис от същия, което е удостоверено с подписа му. Въз основа на посочения АУАН е издадено НП №* от 11.01.2023 г., от директора на РДГ-Б., с което на А.И.И. на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, за нарушение на чл.190, ал.2, т.1 и т.2 от ЗГ, във вр. с чл.187, ал.1 от същия закон и на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ, във вр. с чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, е наложено адм. наказание "глоба" от 1`000,00 лева.

Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана въз основа на събраните писмени доказателства, приложената адм. нак. преписка, както и показанията на разпитаните по делото свидетели, които са логични, последователни и безпротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка, Съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена с/у подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият съд. състав съобрази следното:

Съдът възприема описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и намира, че същата се подкрепя по недвусмислен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН и двата акта са издадени от компетентни лица, видно от приложените заповеди. Актът е съставен в присъствие на представител на нарушителя и му е връчен незабавно.

АУАН очертава фактическите рамки на адм. нак. обвинение. В конкретния случай в тези рамки е необходимо да се включват и твърдения за факти относно качеството на жалбоподателя на длъжностно лице, както и относно вмененото на жалбоподателя неизпълнение, в това му качество, на негови задължения, възложени му съгласно ЗГ. Това е така, защото с НП, адм. нак. отговорност на жалбоподателя е ангажирана съгласно чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, във вр. с чл.190, ал.2, т.1 и т.2 от ЗГ, а този състав на адм. нарушение е бланкетен, т. е. той се изпълва с конкретно съдържание с деяние на длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, изразяващо се в неизпълнение или несвоевременно изпълнение на конкретни негови задължения или контролни правомощия, които са му възложени със ЗГ или с подзаконовите актове по прилагането му, или в неизпълнение или несвоевременно изпълнение на конкретни решения или предписания, основани на ЗГ или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Ето защо, на първо място липсата на посочване в АУАН, че жалбоподателят е извършил вмененото му деяние в качеството си на длъжностно лице и липсата на описание на фактически признаци, годни да определят такова негово качество при извършване на деянието, представлява неясно описание на нарушението в разрез с изискването по чл.42, т.4 от ЗАНН, към съдържанието на АУАН.

Никъде в АУАН не е посочено, че жалбоподателят е извършил описаното в акта нарушение в качеството си на длъжностно лице. Вярно е, че вместо такова посочване, в АУАН биха могли да бъдат изложени поне факти, които да обосноват извод за наличие на такова качество у жалбоподателя, в което той е извършил нарушението, като тези факти би следвало да бъдат годни еднозначно да определят жалбоподателя като длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б."а" или б."б" от НК, на основание препращащата разпоредба на чл.85 от ЗАНН, 2 доколкото ЗГ не съдържа специална легална дефиниция на това понятие. Предвид безспорното обстоятелство, че в периода на твърдяното нарушение жалбоподателят е изпълнявал трудовата функция "ст. специалист УКГ в О.Б.", той би могъл да бъде длъжностно лице само в хипотезата на чл.93, т.1, б."б" от НК. Посочените в тази насока в АУАН факти обаче са неясни и противоречиви.

Отделно няма препращане в АУАН към длъжностна характеристика на жалбоподателя или друг равнозначен документ, от който да се направи извод, че същият е назначен за предотвратяване и установяване на нарушения в горски територии – държавна собственост.

От друга страна, на жалбоподателя е вменено с АУАН неизпълнение на негови задължения по чл.190, ал.2, т.1 и т.2 от ЗГ, които с оглед на сочената разпоредбата би следвало да го характеризират като лице с лесовъдско образование, на което са възложени функции по опазване на горските територии. От съдържанието на АУАН, а и от наличните доказателства по адм. нак. преписка, не може да се направи еднозначен извод, че в ТП"ДГС-Б." функциите по чл.190, ал.2 от ЗГ, всякога се изпълняват от едни и същи лица по смисъла на чл.257, ал.1 от ЗГ, вр. чл.85 от ЗАНН, вр. чл.93, т.1, б."б" от НК. Поради това за обстоятелството имал ли е жалбоподателят качеството на "длъжностно лице" при извършване на вмененото му нарушение, в АУАН е налице съществена неяснота, която не може да бъде преодоляна ч/з изцяло декларативното посочване едва в диспозитивната (разпоредителна) част на обжалваното НП, че на същия се налага адм. наказание "глоба" от 1`000,00 лв. за адм. нарушение чл.190, ал.2, т.1 и т.2 от ЗГ, във вр. с чл.187, ал.1 от същия закон и на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ, във вр. с чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, извършено от него в качеството му на длъжностно лице.

На следващо място, според съда съставът на адм. нарушение по чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, за което е ангажирана адм. нак. отговорност на жалбоподателя, е бланкетен. Освен това обаче НО е следвало да уточни кои точно действия от посочените в цитираните в НП разпоредби е извършил – или пък не е извършил жалбоподателя. Съгласно константната съд. практика както в АУАН, така и НП следва да се съдържат точно описание на вменените адм. нарушения по чл.257, ал.1, т.1, във вр. с чл.190, ал.2, т.1 и т.2 от ЗГ, тъй като същите не съдържат описание на конкретните действия, които е извършил или не е извършил, но е бил длъжен да извърши. Съществуването изобщо на задължение на И. да охранява определен участък горска територия, не може да обоснове неговата отговорност при всякакви обстоятелства на констатирани нарушения в този участък, без конкретно посочване (и безспорно доказване с допустимите по реда на НПК доказателствени средства), в какво именно се изразява противоправното поведение на служителя.

В обобщение, непосочването в АУАН на качеството на "длъжностно лице" у жалбоподателя, определящо го като специфичен субект на адм. нарушение по чл.257, ал.1, пр.1, т.1 от ЗГ, за което е санкциониран с НП; липсата на яснота както в АУАН, така и в НП за фактите, от които такова негово качество би могло да произтича съгласно чл.85 от ЗАНН, вр. чл.93, т.1, б."б" от НК; декларативното посочване едва в диспозитивната част на НП, че жалбоподателят носи отговорност за адм. нарушение, за което е наказан, без да е посочено в какво качество са все допуснати в хода на адм. нак. производство съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на субсидиарно приложимата на основание чл.84 от ЗАНН, в настоящото производство разпоредба на чл.249, ал.4, т.1 от НПК, тъй като са довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, в частност – да научи за какво адм.нарушение е привлечен в това качество и е наказан с обжалваното НП и да организира защитата си както в адм. нак. производство по реда на чл.44 от ЗАНН, така и в настоящото съдебно производство, с/у фактическите констатации на актосъставителя и АНО и с/у правните изводи на последния.

Наред с това, тези съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на адм. нак. производство, поради тяхното естество, са пречка за съда да направи еднозначни изводи по правилата на чл.303, ал.2, респ. чл.304 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, относно обстоятелствата, 3 съставомерни от обективна и субективна страна за адм. нарушение, за което жалбоподателят е наказан с обжалваното НП и затова съдът не изгражда изводи в тази насока.

Все пак за пълнота съдът следва да отбележи и следното. Видно от Заповед №*/03.11.2021 г., жалбоподателят отговаря за множество отдели от 134 до 207 в териториалния обхват на ТП„ДГС-Б.“. Това е огромна площ в която няма как да бъде опазвана постоянно 24 часа в деноношието. Няма как жалбоподателя да бъде едновременно на тази огромна площ, физически е невъзможно. Действително ЗАНН вменява и непредпазливостта като форма на вина. В случая обаче не се твърди никаква форма на дисциплинарна вина или неизпълнение на длъжностни задължения в конкретика. Ако има определини часове на задължителен обход, които жалбоподателя не е изпълнил тогава би могло да му се търси отговорност по принцип. В случая обаче дори и да не бяха констатирани горните пороци в АУАН и НП то отново следваше НП да бъде отменено тъй като в случая освен че не е лице умисил, ами и непредпазливост като форма на вина. Практически деянието не е доказано.

Ето защо обжалваното НП следва да бъде отменено, без съдът да изследва въпросите относно фактическото поведение на жалбоподателя, съставомерността му като адм. нарушение от обективна и субективна страна и индивидуализацията на адм. наказание.