Решение № 390 от 29.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. София, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20261001000115 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 от ГПК – чл.273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 2620/09.01.2026год. на „ ГК България“ ЕАД срещу Решение № 1655/24.11.2025год., постановено по т.д.№ 1210/2023год. на СГС, с което дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на „ Студио 17,5-М“ ЕООД по иск с правно основание чл.79, ал.1 , предл.1 вр. с чл. 266,ал.1 от ЗЗД сумата от 163 500 лева, представляваща дължимо възнаграждение за извършени услуги по договор за възлагане на консултански и проектански услуги от 05.08.2020год., ведно със законната лихва ,считано от датата на завеждане на иска- 29.06.2023год. до окончателното й изплащане , както и сумата от 33 240 лева разноски по делото.

Във въззивната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Твърди се , че уважената искова претенция е за присъждане на възнаграждение по чл.3.3.3 и чл. 3.3.4 от сключения между страните договор, но първоинстанционният съд не бил обсъдил наведените от ответник доводи , че двете цитирани договорни клаузи съдържали едновременно условие, което трябвало да бъде изпълнено, за да настъпи изискуемостта на плащането и падеж, изчислен съответно на това условие. В случая това условие не било изпълнено, поради което изискуемостта и падежа на вземането не бил настъпил. Отделно от това се сочи , че първоинстанционният съд бил приел за безспорни обстоятелства, въпреки че изразеното в писмения отговор, предприетите от страните процесуални действия и проведеното доказване, опровергавали така приетото от съда. Жалбоподателят – ответник през целия ход на производството оспорвал, че ищецът е изпълнил точно договора между страните, както и че проектирането от него не отговаря нито на първоначалните данни,нито на обективната възможност за проектиране при липса на необходимите изходни данни.

Изложените са доводи , че изводът на съда , че работата е била изпълнена и е била полезна за поръчващия, не кореспондирало със събраните по делото доказателства, а и не било 1 доказано при условията на пълно и главно доказване, че изработения проект е годен за изпълнение. Твърди се , че изпълнителят не е изработил технически проект, който да е в съответствие с изискванията на закона, указанията на възложителя и изходните данни за проектиране. Първоинстанционният съд не бил събраните в тази връзка доказателства, а и не бил преценил приложимостта на разпоредбата на чл. 267 от ЗЗД, съгласно която, ако изпълнението на работата стане невъзможно поради причина, за която никоя от страните не отговаря, то възнаграждението по договора за изработка, не се дължи. Като нарушение на съдопроизводствените правила се сочи приемането от страна на първоинстанционния съд в с.з. на 05.02.2025год. на писмени доказателства, приложени към изготвената по делото експертиза .

По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново за отхвърляне на предявения иск.При този резултат се претендират разноски за двете съдебни инстанции.

В постъпил в срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор от въззиваемата страна – „ Студио 17,5-М“ ЕООД въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, обосновано и законосъобразно. Определят се като преклудирани /наведени за първи път във въззивната жалба / голяма част от възражения на жалбоподателя, а останалите-като неоснователни.

Поддържа се, че събраните по делото доказателства усТ.явали настъпване на изискуемостта на процесните плащания , че изпълнителят е изправна страна по договора и че не по негова вина и / или пропуск проектите не били одобрени. Заявява се ,че изготвените проекти към датата на предаването им на възложителя са били годни за одобряването им от компетентните органи и за получаване на разрешение за строеж, от където следва , че възложителят дължи възнаграждение за тяхното изготвяне.

Апелативен съд-София, като взе предвид оплакванията в жалбата, сТ.ищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за усТ.ено по делото следното :

Пред СГС е предявен иск от „ Студио 17,5-М“ ЕООД срещу „ ГК България“ ЕАД за заплащане на сумата от 163 500 лева , представляваща възнаграждение за извършени услуги по договор за възлагане на консултански услуги от 05.08.2020год., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът е твърдял , че на 05.08.2020год. бил сключил с „ ГК България“ ЕАД договор за възлагане на консултански и проектански услуги,по който договор имал качеството „ Изпълнител“, а ответникът- „ Възложител“. По силата на договора той , в качеството му на изпълнител, следвало да извърши проектански услугиизготвяне на идеен и технически проект във всичките му части на обекти , собственост на възложителя,подробно описани в т.А1, А2 и А3 от договора и оказване на съдействие при подготовката на необходимите документи и строителни книжа за издаване на виза за проектиране. Твърдял е , че изпълнението било разделено на няколко етапа, че плащането на възнаграждението по договор в общ размер на 445 000лева било опосредено от реализирането на всеки етап от проекта,след приключването на който изпълнителят издавал проформа фактура, заплащана от възложителя. Посочил е издадените от него фактури след завършена фаза-приемане на технически проект / т.3.3.3 от договора /с твърдения, че за една част от тях е налице плащане- сумата от 130 200 лева/ , а останалата част- не била разплатена и възлиза на сумата от 30 000 лева. Твърдял е , че изготвения от него технически проект е получил съгласуване от столична община, но поради промяна в инвестиционите намерения за обекта, процедурата по издаване на разрешение за строеж била спряна .

Въпреки това според ищеца му се дължило уговореното по т.3.3.4 от договора възнаграждение , както и непратената част от възнаграждението по т.3.3.3 от процесния договор, което възлиза на общата сума от 163 500 лева и която сума не му била заплатена от възложителя.

С подадения от „ ГК България“ ЕАД писмен отговор на исковата молба , ответникът е оспорил исковата претенция като неоснователна. Заявил е , че не дължи претендираната сума,тъй като в договора било предвидено отлагателно и условно плащане на частта от 2 стойността на договора-предмет на исковата претенция, което условие не било настъпило.

Такова условие по чл.3.3.4 от процесния договор било наличието на одобрение на проектите от компетентните органи или влизане в сила на разрешението за строеж, а по чл.3.3.5 окончателното завършване на строителството на сградите и предаването на строежите с акт обр.15, но не по-късно от 3 години от датата на издаване на разрешението за строеж.

Изложил е доводи , че договореното възнаграждение по процесния договор било формирано от два компонента- сума за изработване на инвестиционните проекти и сума дължима при използването им и доколкото в договора възложителят не се бил ангажирал със срок за подаване на проектите за одобрение,следвало да се приеме,че това следвало да бъде извършено по негова преценка. Ако не ги използва-се дължало възнаграждение единствено и само за изработеното, ако ги използва- се дължи и остатъка от възнаграждението. Тази договореност била обективирана и следвало от чл. 3.3.5, чл.3.3.6 и чл. 5.2.8 от договора.

Посочил е също така, че за сумата от 133 500 лева не е била издавана фактура и това било индиция за недължимост на плащанията, както и че не било налице приемане на извършените услуги съобразно предвиденото в чл.4.2 от договора.

В писменият отговор ответникът е обективирал изявление за прекратяване на договора с ищеца на основание чл.8.1 от процесния договор.При настъпило прекратяване на договорната обвързаност е поддържал, че авторските права били възсТ.ено на изпълнителя, с оглед на което и поради неизползването им, възнаграждение за тях не било дължимо.Оспорил е претенцията за лихви като неоснователна с оглед акцесорния характер на тази претенция и неоснователността на главния иск.

В допълнителна искова молба ищецът е посочил, че приемането на извършените услуги по чл.3.3.3 от договора било потвърдено с извършеното плащане по издадените фактури и че приемо-предавателния протокол за приемане на работата не бил подписан не по вина на изпълнителя и не защото работата не била приета. Оспорил е твърдението на ответника ,че процесният договор има комплексен характер и че авторските права не се дължало възнаграждение, тъй като авторските права върху проектите са преминали върху възложителя с получаването им от него.Посочил е ,че договора, а не фактурата бил основание за плащане. Проформа- фактурата за възнаграждението по т.3.3.4 не била издавана поради неплащане на предходно издадената фактура изцяло. Заявил е дължимост и на възнаграждението по чл.3.3.4, тъй като изготвения от него проект, след корекцията му,бил предаден на хартиен носител на възложителя с нарочно писмо- опис.

В допълнителен отговор на ДИМ ответникът е взел сТ.ище по представените от ищеца с ДИМ доказателства. Част от тях е определил като преклудирани, друга част- като неотносими към правния спор. Посочил е ,че представените приемо-предавателен протокол от 27.06.2023год. и проформа фактура не носят подписите на никоя от страните по спора.Направил е искане тези доказателства да не бъдат приобщавани към доказателствения материал по делото.

По така предявения иск по чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД първоинстанционният съд се е произнесъл с решение, с което го е уважил изцяло. Приел е за безспорни по делото следните обстоятелства : сключването на процесния договор от 05.08.2020год. за възлагане на консултански услуги, извършените от ответника плащания в размер на 343 800лева съгласно т.3.3.1, т.3.3.2 и .3.3.3 /частично/по договора и започването на процедура по получаване на разрешение за строеж. Приел е също така , че изработеното от ищеца по договора –технически проект е прието от възложителя с конклудентни действия и че липсата на двустранно подписан приеме- предавателен протокол не е равнозначно на отказ от приемане на изработеното. Приел е също така , че ищецът е изпълнил и задължението си по т.3.3.4 от договора , тъй като изготвените от него проекти са били годни за одобряване от компетентните органи, но не по негова вина или пропуск не са одобрени от компетентните органи и не е издадено разрешение за строеж. Посочил е ,че договорът между страните е основанието за дължимост на исковата претенция, а не фактурата. По отношение възражението за частична недължимост на възнаграждението/ касателно авторските права/ се е позовал на уговореното в т.7.2 от договора и го е приел 3 като неоснователно. Посочил е , че волеизявлението за разваляне на договора , обективирано в писмения отговор на исковата молба има действие занапред и няма за последица недължимост на претендираните суми.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК Апелативен съд-София, в настоящият си състав, намира първоинстанционното решение за валидно , допустимо и правилно. По отношение на усТ.ената фактическа обсТ.ка въззивният съд препраща към мотивите на СГС на осн. чл.272 от ГПК. Въз основа на така приетата фактическа обсТ.ка СГС е направил извод за основателност на исковата претенция,като изложените за това мотиви напълно се споделят от настоящия въззивен състав и към които препраща на основание чл. 272 от ГПК.

Предявеният и разгледан от СГС съд иск е с правно основание чл.79 от ЗЗД във връзка с чл. 266, ал.1 от ЗЗД . Ищецът основава претенцията си на сключен с ответното дружество договор за изработка. Договорът за изработка е консенсуален, двустранен, възмезден и неформален договор. Всяка от страните по договора за изработка поема задължения срещу поето насрещно задължение към нея от другата страна. Съгласно чл.266, ал.1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа.