Решение № 45 от 11.02.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Перник, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20211700500681 по описа за 2021 година Предмет на настоящето производство е въззивна жалба от М. М. К., К. М. К. и Д. С. И., чрез адвокат А.Ц., срещу решение № 63 / 17. 05. 2021г., постановено по гр. д. № 4825/2020г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с която са уважени предявените установителни искове на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник срещу тях и са осъдени да заплатят разноски.

В жалбата се навеждат доводи, че решение се явява неправилно и постановено при непълна и грешно приета за установена фактическа обстановка. Навеждат се доводи, че то противоречи на писмените доказателства по делото - приемо – предавателен протокол от 28. 03. 2019г. и неуведомяване на жалбоподателите от страна на дружеството за резултатите от извършената проверка на водомера и дали такава въобще е извършена.

Молят обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а предявените искови претенции да бъдат отхвърлени, както и да им бъдат присъдени разноски по делото за двете съдебни инстанции.

1

В съдебно заседание се е явил К.К., който поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена.

Насрещната страна „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник не е подала писмен отговор.

След като взе предвид направените с жалбата оплаквания и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима – подадена е от активно легитимирани страни, имащи правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. За процесните суми и периоди е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2105 / 2020г. по описа на Пернишкия районен съд. Заповедта за изпълнение е връчена на тримата длъжници и в срок всеки от тях е подал писмено възражение по чл. 414 от ГПК. На взискателя е дадена възможност в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви установителен иск за вземанията си и в този срок е била подадена исковата молба. Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените искове.

По отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното в жалбата и от събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :

Наследодателят на ответниците М. К. И. е бил титуляр на партида във „В и К“ с абонатен № *** за доставка на питейна вода на адрес: ***. Същият е починал на *** и е оставил за наследници тримата ответници, като по делото 2 е призната за безспорно, че всеки от тях е собственик на 1/3 идеална част от водоснабдения жилищен имот, находящ се на гореописания адрес в с. ***.

Съдът следва да отбележи, че процесния период пред въззивната инстанция е от 21. 05. 2017г. до 12. 04. 2019г., тъй като за този период е уважена исковата претенция срещу всеки от тримата ответници.

Единствения довод във въззивната инстанция е, че водомерът е бил снет от служители на ищцовото дружество и няма данни какви са резултатите от неговото изпитване. В тази насока съдът следва да отбележи, че исковият период пред въззивната инстанция е от 21. 05. 2017г. до 12. 04. 2019г., а водомерът е бил снет в края на този период – на 28. 03. 2019г., т.е.14 дни преди края на периода. Следователно неизмерването с него за 14 дни е пренебрежимо малко и по – никакъв начин не влияе на резултатите от съдебно – икономическата експертиза. В случай, че ответниците твърдят, че измерването на потребеното количество вода е станало с технически неизправен водомер, то именно те следва да докажат това обстоятелство, като доказателства в тази насока няма по делото.

От заключението на вещо лице Н. С. И. се установява, че процесната сума е начислявана само за доставена питейна вода, а в с.з. на 25. 03. 2021г. процесуалния представител на дружеството е направил оттегляне на искането във втората му част „за отвеждане и пречистване на отпадни води“, поради което претенцията е останала само за стойността на доставената питейна вода.

Пернишкият районен съд е изчислил стойността на доставената питейна вода за периода от 21. 05. 2017г. до 12. 04. 2019г. за всеки един от тримата ответници по отделно, както и за лихвите за забава за периода от 21. 05.

2017г. до 05. 11. 2019г., а в останалата част исковете са отхвърлени до пълните им претендирани размери като погасени по давност и в тази му част решението е влязло в сила.

С оглед изложеното Пернишкият окръжен съд намира, че искът се явява основателен и доказан за процесните суми и периоди, предмет на разглеждане от въззивната инстанция, поради което въззивната жалба се явява неоснователна и решението в обжалваните му части следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

3

РЕШИ:

Потвърждава решение № 63 / 17. 05. 2021г., постановено по гр. д. № 4825/2020г. по описа на Пернишкия районен съд, в обжалваните му части.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4