Решение № 55 от 01.05.2025, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Златоград, 01.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20235420100302 по описа за 2023 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена, К. А. М., чрез пълномощника му адв. З. Д срещу А. И. Б.; Б. И. Б.; Е. И. Д.; С. И. Р.; С. В. М.;

С. А. К.; М. А. К.; Р. Я. М.; Н. В. Г; С. В. М.; Ж. Р. М. и С. Р. М..

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че с Решение №318/06.04.1999 година на ПК-Н е възстановена собствеността на редица поземлени имоти сред които и няколко поземлени имота в местността „М.“, О Н.

Пълномощникът на ищеца адв. Д. сочи, че в настоящата кадастрална карта поземлените имоти в местността „М.“, който ползва и владее ищеца са обединени в един идентификатор с №-***, одобрен със Заповед РД-1875/19.11.2021 г. на изпълнителен Директор на АГКК, като част от ответниците по делото са наследници по права линия на покойния И. М. М., а друга част Р. Я. М. и С. В. М. са съпрузи съответно на покойните В.И. М. и А.И. М..

Ищецът твърди, че е собственик по силата на давностно владение на поземлен имот с площ 7 479 кв.м. в местността „М.“ в 1 землището на гр. Н., обл.С. с идентификатор ***. От 2003 г. до настоящия момент, или повече от 20 години сочи, че ползва и владее необезпокояван от никого процесният имот, като преди това се владеел и ползвал от родителите му.

Границите на имота са съседи с идентификатори:***;

***; ***; ***; ***;***;***;

***; ***. номерът по предходния план на гр. Н.е 004071.

Процесният поземлен имот е нанесен в кадастралната карта на община Н. на името на починалия на 01.09.1998 година И. М. М., оставил за наследници ответниците по делото - А. И. Б., Б. И. Б., Е. И. Д., С. И. Р.,С. В.

М. (съпруга на починалия А. И. М.), С. А. К., М. А. К., Р. Я. М. (съпруга на починалия-В. Ив. М.), Н. В. Г., С. В. М., Ж. Р. М. - С. и С. Р. М..

Ищецът твърди също така, че фактическата власт върху имота осъществява, като една част от него засаждане със зеленчуци, картофи и фасул, а друга коси като ливада. В продължение на няколко месеца ищецът се опитвал да се снабди с нотариален акт за имота, но ответниците отказват да се явят пред нотариуса и с тези си действия оспорват правото на собственост на ищеца.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение с което да признае за установено по отношение на ответниците, че той ищецът е собственик на претендирания в исковата молба и при посочени граници имот.

Претендира и за разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК , от името на А. И. Б., Б. И. Б., Е. И. Д., С. И.

Р., Р. Я. М., Н. В. Г., С. В. М., Ж. Р. М. - С. и С. Р. М. е постъпил отговор на исковата молба, с който ответниците признават изцяло предявения иск, като основателен и доказан и молят същия да бъде уважен. В отговора се сочи още, че се оспорва единствено твърдението в исковата молба, че ответниците са отказали да се явят пред нотариус. Твърди се, че ищецът до настоящия момент не е търсил съдействие от тяхна страна за прехвърляне на притежаваните от тях, по наследство, идеални части от процесният поземленият имот и не ги е канил да се явят пред нотариус. За намерението му, че желае да придобие изцяло собствеността върху имота, разбирали едва след образуване на настоящото дело и получаването на исковата молба. Сочи се, че никой от тях до настоящия момент не е оспорвал собствеността му конкретно върху 2 поземлен имот с идентификатор ***.

Ответниците С. В. М., С. А. К. и М. А. С., в срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 09.05.2024 г., от всички редовно призовани страни се явяват ищецът чрез пълномщника си и ответниците Е. И. Д., Б. И. Б., А. И. Б., С. И. Р. и Ж. Р. М.. Същите са заявили, да не се дава ход на делото, защото искат да ангажират адвокат, който да се яви в съда и да направи съответните искания, изявление и да защити правата им. Твърдят, че посочено от тях в Молба от 22.02.2024 г. не отговаря на истината. Не признават иска на К., а искат да сключат с него спогодба, с която той да узакони този имот на свое име, но изрично да се впише в спогодбата, че се отказва да има претенции към останалите наследствени бащини им имоти.

С оглед изразеното становище, Съдът е приел, че формално не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в съдебното заседание, но предвид изявленията на явилите се ответници, че подписаното от тях признание не отговаря на истината, че не са разбрали, че с поставяне на подписа си, признават изцяло иска, предявен от К. М., съдия-докладчикът е приел, че следва да даде възможност на ответниците, да се консултират с адвокат и за следващото съдебно заседание, да се явяват заедно с процесуален представител.

На 06.06.2024 г. е постъпила Молба, вх. №1283/06.06.2025 г. от ответниците М. А. К., С. А. К. и С. В. М., с която са направили признание на иска по чл.237 ГПК.

В хода на производството за ответниците С. Р. М., Н. В. Г., Р. Я. М. и С. В. М. се явява адв. Е. В. Същият моли съда да постанови съдебен акт, с който отхвърли исковата претенция на ищеца като неоснователна и недоказана по съображения изложени в съдебно заседание както и такива изложени в писмената му защита.

След изясняване становищата на страните, Съдът е приел наличие на редовна искова молба, с предявен допустим иск, подлежащ на разглеждане в рамките на исково производство.

С Протоколно определение, рег. 80/26.02.2025 г., Съдът е приел за окончателен проекта за доклад по делото, като същият е допълнен чрез 3 разпределяне доказателствената тежест на страните в рамките на настоящото производство.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На първо място, следва да бъдат разгледани въпросите относно допустимостта на признание на иска, оттегляне на направеното признание и разглеждане на производството по реда на чл.237 от ГПК:

Първоначално, част от ответниците по делото са депозирали молба по реда на чл.237 от ГПК, с която е заявено признание на иска. В последствие т.нар. ,,признание на иска“ е оттеглено, като заявилите оттеглянето му сочат /обощено/, че е налице от тяхна страна единствено признание на факта, че ищецът е съсобственик, наравно с тях, в обща имуществена маса, вкл. процесния имот. Заявена е и готовност за постигане на спогодба за разпределяне собствеността върху отделни имоти, в който случай процесният имот да бъде поставен в собственост на ищеца.

Процесуалния предстватил на ищеца релевира възражение относно невъзможност заявеното признание на иска да бъде оттеглено в последствие.

Предвид и предоставената възможност от предходния съдия-докладчик на ответниците, оттеглили волезявлението си да обосноват действителните си намерения и воля, Съдът стига до извод, на първо място, че предвид липсата на професионални правни познания, заявилите признание на иска, с изключение на ответниците М. А. К., С. А. К. и С. В. М., действително не са били наясно с евентуалните правни последици от направеното волеизявление по чл.237 от ГПК.

Настоящият съдия-докладчик намира, че депозирано признание на иска от страна на всички ответници по делото е /л. 27, 28 и 54/, е недопустимо и следва да се цени по реда на чл.175 от ГПК, а не по чл.237 от ГПК, предвид следните съображения:

Институтът на признанието на иска е разяснен в Решение № 141/14.07.2016г. по гр. Дело № 2428/2021г. на II т.о на ВКС.

В Решение № 20 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о., ГК, ВКС, е застъпен следният извод:

„Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен.

То има за предмет субективни права и е несъвместимо с оспорване на иска, за разлика от признанието на факти – юридически или доказателствени, което е доказателствено средство /чл. 175 ГПК/, и е съвместимо със защита срещу иска: ответникът може да отрече въведения от ищеца правопораждащ факт /факти/, а ако го признае – да противопостави съответни възражения.

Съгласно ГПК /в сила от 1.03.2008 г./ признанието на иска е свързвано със 4 специфични правни последици. Според чл. 237 ГПК то може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Това означава съдът да преустанови извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

Решение при признание на иска не може да се постанови, когато признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и когато е признато право, с което страната не може да се разпорежда – чл. 237, ал. 3 ГПК; по брачни искове – чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние – чл.

334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение – чл. 339 ГПК.

Исковете за собственост поначало не са сред посочените изключения.

Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Защитата на собствеността се състои на първо място в съдебното установяване /признаване/, че ищецът е собственик. Това изисква доказване на всички елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищеца придобивен способ с допустимите за този способ доказателствени средства. Така например, когато спорът има за предмет недвижим имот, придобит чрез сдЕ., правото на собственост следва да се установи с нотариален акт – чл. 18 ЗЗД; когато придобиването касае имоти – частна държавна или общинска собственост, следва да се представи договор в писмена форма, вписан по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота – чл. 18 ЗС; когато ищецът твърди, че е придобил имот по силата на изтекла придобивна давност, той следва да установи в самото исково производство – чрез свидетелски показания, извлечения от данъчни книги или по друг подходящ начин, че е упражнявал владение за себе си през давностния период; ако се позовава на придобиване чрез административен акт, следва да представи този акт в исковото производство, и т.н. Ако ищецът не успее да докаже правото си на собственост, искът ще подлежи на отхвърляне, дори ответникът да заяви, че признава иска, т.е., че имотът принадлежи на ищеца.

Искът за собственост има за цел съдебното установяване на собствеността на ищеца, а това, по изложените вече съображения и такива за правна сигурност, не може да стане с признание на иска. Затова и направено от ответника признание, че ищецът е собственик, не обосновава основателност на иска, а следва да бъде преценено от съда съгласно чл. 175 ГПК, ако например касае елементи от основанието на иска за собственост – например владеенето на имота и времето, през което то е упражнявано, или в някои хипотези на придобиване на движима вещ и др. С оглед изложеното, макар исковете за собственост да не са сред изброените в закона изключения, по тях не се постановява решение при признание на иска“.

Възприетият извод за недопустимост на решение при признание на иска, когато негов предмет, какъвто е настоящия случай, е правото на собственост, е разяснено и в Решение № 35/18.08.2022г. по гр. Дело № 5

2880/2021г., I г. о., ГК, ВКС; Решение № 252/11.04.2017 г. по т. Дело № 2822/2015г., II т. о., ВКС и др.

Сходна е и практиката на ЕСПЧОС - делото Gasus Dosier-und Fordertechnik Gmbh v. the Netherlands, решение от 23.02.1995г.

Освен в съдебната практика, виждането за неприложимост на института на признанието на иска, по искове за право на собственост, е възприето и в правната литература /например ,,Ръководство на граждански съдебен състав“книга първа, издание на Национален институт на правосъдието, 2024г./.