Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 247 от 04.07.2023, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Частно наказателно дело 344/2023
Вид
Определение № 247
Подписан
04.07.2023
В сила
28.08.2023
Състав
Мая Петрова Величкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 104 ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.68 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.70 · Наказателен кодекс
  • чл.70 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.70 ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
  • чл.437 ал.2 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.439а · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.440 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

МОТИВИ към Определение № 247/04.07.2023г. по ЧНД № 344/2023г. по описа на Окръжен съд Сливен

Производството по делото е с правно основание чл.70 ал.1 от НК и се развива по реда на чл.437 ал.2 и сл. от НПК.

Образувано е по молба на осъдената Г.И.Т., в която твърди, че изтърпява наказание в Затвора гр.Сливен от 25.01.2022г. по две присъди. Първата присъда с наказание лишаване от свобода в размер на 8 месеца е изтърпяла, а по втората е изтърпяла повече от половината от наложеното й наказание една година лишаване от свобода. Твърди, че са налични данни за поправянето й и по-точно – добро поведение и спазване на правилата в затвора. Моли да бъде освободена условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание.

Прокурорът намира молбата на осъдената Т. за неоснователна, тъй като не били изпълнени всички изисквания на разпоредбата на чл.70 от НК осъдената изтърпяла повече от половината от наложеното й наказание Лишаване от свобода, но не били налице категорични доказателства за поправянето й по време на престоя в затвора. От становището на Началника на Затвора Сливен и от писмените доказателства по делото се установявало, че лишената от свобода трудно се адаптирала към изискванията и правилата в затвора, което е довело до затрудняване на двустранния процес на сътрудничество, както и до задържане на промяната на осъдената до нивото, с което е постъпила в затвора. Констатирано е повишаване на риска от рецидив от 56т. на 64т., в границите на среден риск от рецидив, като са отчетени промени в негативен аспект в разделите Трудова заетост, Мисловни умения и поведение, и нагласи. Установено е, че осъдената не е дала доказателства за своето поправяне и не са изпълнени залегналите цели в индивидуалния план за работа с лишената от свобода, свързани с трайна промяна на мисленето и поведението. Пледира за оставяне без уважение на молбата на осъдената за условното й предсрочно освобождаване.

Процесуалният представител на Началника на Затвора - Сливен в съдебно заседание изрази становище, че липсват доказателства за поправяне на осъденото лице, което е една от основните предпоставки за допускане на условното й предсрочно освобождаване. Посочва, че л.св.Т. е избрана за групов председател, но се справя относително добре, също така се включва в дейностите за осмисляне на свободното време, но трудно се адаптира към изискванията, които не съвпадат с нейните убеждения, което затруднява работата по отношение на поправянето й. Сочи, че периодично възниква напрежение по местоживеене, има наложено наказание и не е награждавана.

Относно трудовата заетост, съобщава, че лишената от свобода привидно изразява желание за полагане на труд, но всъщност такъв не полага, или по1 точно полага изключително рядко. Успешно е завършва две специализирани програми, но не прилага наученото. Заявява повишен риск от рецидив спрямо първоначалния, като са описани проблемните зони в становището. Моли да бъде оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на л.св.Г. Т..

В съдебно заседание осъдената Т., редовно призована, се явява лично.

Твърди, че е изтърпяла 1/2 от наложеното й наказание, даже 2/3 от него.

Счита, че превенцията е в процес и прави разбор на поведението си в затвора.

Изтъква, че времето, прекарано в затвора, е напълно достатъчно и е осъзнала вината си, и се усеща, че е променена. Посочва, че законът трябва да се спазва и всеки следва да носи отговорност за действията си по закон. Заявява, че в периода на остатъка от наложеното наказание в размер по-малък от 4 месеца, няма какво повече да се промени в нея. В последната си дума моли за условно предсрочно освобождаване.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните, анализира събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Молителката - осъдената Г.И.Т. е на 66 години, българска гражданка, с висше образование, омъжена. Г. Т. е осъдена с Присъда № 36/12.06.2019г. по НОХД № 851/2018г. по описа на РС К., изменена с Решение № 260005/24.01.2022г. по ВНОХД № 414/2019г. по описа на ОС К., като е намален размерът на наложеното наказание лишаване от свобода от две години на една година при първоначален общ размер, както и размерът на кумулативното наказание глоба от 1000 лева на 500 лева. С присъдата, на основание чл.68 ал.1 от НК, е приведено в изпълнение наложеното на Г. Т. наказание лишаване от свобода в размер на 8 месеца по НОХД № 315/2017г. по описа на РС К. за извършено престъпление по чл.343в ал.2, вр.ал.1 от НК, при първоначален общ режим. Присъдата е за извършено деяние по чл.343в ал.2, вр.ал.1 от НК. Присъдата е влязла в сила на 24.01.2022г.

Лишената от свобода Т. постъпва в затвора за първи път на 27.01.2022г., като от 25.01.2022г. до 09.11.2022г. е изтърпяла приведеното наказание по НОХД № 315/2017г. по описа на РС К., а именно лишаване от свобода в размер на 8 месеца, с прекъсване за срок от 1 месец и 15 дни.

От 09.11.2022г. търпи Присъда № 36/12.06.2019г. по НОХД № 851/2018г. по описа на РС К. – 1 година лишаване от свобода при първоначален общ режим.

Към 04.07.2023г. лишената от свобода Г.И.Т. фактически е изтърпяла 7 месеца и 25 дни, от работа - 9 дни, или всичко изтърпяно – 8 месеца и 4 дни, поради което е налице остатък в размер на 3 месеца и 26 дни.

В условията на контролирана среда осъдената Т. се показва като личност с добри интелектуални възможности и манипулативен характер.

Предпочита да общува с лица, с подобни на нейните интереси и възгледи.

2

Осъденото лице е склонна да доминира и налага своето виждане и оценка на ситуации и хора, което за нея е стил и форма за себеутвърждаване. Т. не търпи чуждо мнение и критика, и се стреми да създава благоприятна представа за себе си при всички случаи, като не се интересува от правата и емоциите на останалите, претенциозна, своенравна и изискваща. Осъдената се ползва с авторитет, формиран в резултат на натрапливо демонстриране на интелектуални и образователни способности, като не умее да създава трайни и задълбочени отношения.

През м.декември 2022г. осъденото лице е избрано за групов председател, но се справя относително добре със задачите с помощта на настойчивостта на служителите по корекция. При осъдената е налице известна активност, при включването й в дейности за осмисляне на свободното време, като участва като водещ и като зрител в тези мероприятия.

Предвид наличието на добро образователно ниво у осъдената, същата проявява инициативност във връзка със свои идеи и проекти, които обаче не винаги изпълнява в цялост и докрай. Към момента води клуб „Слово“ с литературно-познавателна и граматическа насоченост, което осъществява със съдействието на ИСДВР. Осъденото лице по време на престоя в приемно отделение участва и завършва в програма за адаптация. През месец октомври 2022г. е включена и успешно завършва специализирана групова работа „Насърчаване на толерантността“ на територията на затвора, но не успява и не прилага на практика нови модели на поведение, като не приема наученото и не проявява стремеж за развиване на личностните си компетентности.

През м.февруари 2023г. има регистрирана жалба срещу нея във връзка с отношението й към осъдени с различен етнически произход, от което се е породило напрежение на етническа основа.

Лишената от свобода Т. трудно се адаптира към отправяни изисквания и правила, които не кореспондират с нейни вътрешни нагласи и убеждения. Т. търси реализиране на собствените си очаквания и не е склонна на компромисно ориентирани подходи в процеса на въздействие. Налице са данни за опити за надмощие над служител, изразяващ се в това, че осъдени от групата подават сигнал за отправени от осъдената Т. закани и заплахи за здравето и живота на инспектор СДВР в ЗООТ „Рамануша“. Периодично по местоживеене на осъдената възниква напрежение, породено от обстоятелството, че същата не е склонна да се съобразява с останалите лишени от свобода. В по-голяма част от престоя си полага усилия да спазва реда и дисциплината, проявява внимание и предпазливост, не използва агресия за решаване на възникнали проблеми, а по-скоро действа манипулативно и прикрито.

Осъдената Т. има едно наложено наказание за това, че при връщане от лечение е допуснала без разрешение на затворническата администрация посещение от близките си по време на хоспитализацията й и е получила хранителни продукти. Не е награждавана.

3

Осъденото лице при постъпването си в затвора заявява наличие на трудов опит и педагогическо образование, преподавала български език и литература. Заявява завършено висше образование, притежава СУМПС.

Привидно изразява нагласи за ангажиране с трудова дейност в условията на затворническото общежитие. На 08.06.2022г. е подала заявление и е назначена на работа във външна охраняема бригада „Люпиже“, но още на същия ден отказала да изпълнява възложените й задачи, посочвайки здравословни проблеми. На 11.07.2022г. е спряна по медицински индикации.

Не проявява особен интерес към полагане на доброволен труд. Подава заявление за полагане на такъв за месец февруари 2023г., но не излиза да работи. Такива заявления подава и за месеците март, април, май и юни 2023г., като излиза ограничено, оправдавайки се с възрастта и здравословното си състояние. Така се установява, че за месец май 2023г. има отработени 14.5 часа доброволен труд, а за месец юни 2023г. – няма отработени часове.

Изготвени са три оценки на риска, като първоначалната оценка е 56 точки, последващата от 23.02.2023г. – 64 точки и последната от 20.06.2023г. – 64 точки. При постъпване в затвора са идентифицирани проблемни области в разделите „Мисловни умения“ и „Нагласи“, които съдържат фактори подлежащи на корекция. Налице е повишаване на общата стойност на оценката и запазване на риска в границите на среден. Отчитат се настъпили промени в негативен аспект в раздели, които съдържат динамични фактори, подлежащи на промяна, а именно – раздели „Трудова заетост“, „Мисловни умения и поведение“ и „Нагласи“. Осъдената е посочила като проблеми контакти с хора на властта, самота и чувство на депресия, като същата все още не съумява коректно да определя житейските си проблеми, както и да прилага правилните стратегии за решаването им. Изхождайки от оценката на осъдената се установява едно колебливо отношение към съпътстващите наказанието дейности, което е с повече тежест към негативните аспекти от поведението и личността й. Осъдената прави опит да представи себе си в позитивна светлина, но все още се нуждае от външна подкрепа и убеденост, че това има смисъл и значение по отношението на себеразвитието й. Има негативно отношение към повечето от осъществяваните интервенции и желание да доминира над процесите и случващото се.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Молбата на осъдената Г.И.Т. за допускане на предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание лишаване от свобода е неоснователна и като такава съдът я остави без уважение. В момента тя търпи наложеното й наказание с влязла в сила на 24.01.2022г. Присъда № 36/12.06.2019г. по НОХД № 851/2018г. по описа на РС К., изменена с Решение № 260005/24.01.2022г. по ВНОХД № 414/2019г. по описа на ОС К., лишаване от свобода за срок от една година, при първоначален общ режим. Остатъкът от това наказание към 04.07.2023г. е 3 месеца и 26 дни.

4

Налице е първата от кумулативно предвидените в чл.70 ал.1 т.1 от НК предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената Т. от изтърпяване на останалата част от наложеното й наказание лишаване от свобода, а именно към настоящия момент осъдената е изтърпяла фактически повече от половината от наложеното наказание една година лишаване от свобода, при първоначален общ режим.

Не е налице обаче втората предпоставка, изискуема от чл.70 ал.1 от НК, а именно със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за своето поправяне. Съобразявайки разпоредбата на чл.439а от НПК, законодателят е определил като доказателства за поправянето всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.