Решение № 930 от 08.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 930 гр. Пловдив, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от Радослав Радев Въззивно гражданско дело № 20255300502478 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение №3277/28.06.2025г. по гр.д.№6922/2023г. по описа на РСПловдив,ХVIII гр.с-в,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.432 от КЗ,вр.с чл.45 от ЗЗД,вр. с чл.86 от ЗЗД,касаещо заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от застрахователното дружество „Дженерали застраховане“ АД по повод настъпило ПТП на 17.10.2021г. в размер на 9000лв.,като жалбоподателя в настоящото производство и ответник в първоинстанционното производство счита решението за неправилно и незаконосъобразно,тъй като счита,че така определеното от първоинстанционния съд обезщетение е прекомерно и сочи също така,че е налице съпричиняване,поради което моли решението да се отмени като неправилно и незаконосъобразно и да се отхвърли исковата претенция.

Постъпил е отговор от въззиваемата страна,която счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.

В срока не е постъпил отговор от третото лице-помагач,а и в съдебно заседание не взема становище.

Постъпила е частна жалба в частта за разноските от „Дженерали застраховане“ АД,с която счита разноските в първоинстанционното производство за прекомерни и моли същите да се намалят.

Постъпил е отговор на частната жалба от ответника по същата С. Д. Г. Б. със 1 съгласието на неговата майка М. А.,с който счита частната жалба за неоснователна и моли същата да се остави без уважение.

Третото лице-помагач не е изразило становище по частната жалба.

Постъпила е частна жалба в частта за разноските от С. Д. Г. Б. със съгласието на неговата майка М. А.,с която моли размера на присъденото възнаграждение да се увели и и да се присъди ДДС върху определената сума.

Постъпил е отговор от „Дженерали застраховане“ АД на частната жалба,с който счита жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение.

Третото лице-помагач не взема становище и по тази частна жалба.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните и събраните доказателства по делото,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори,че на процесната дата 17.10.2021г. е настъпило ПТП на пътя към с.Черна места,общ.Якоруда,като водачът на лек автомобил марка „Пежо“,модел „206 ЦЦ“ с рег.№******** е навлязъл в насрещната пътна лента и е ударил автомобил „Нисан Ноте“ с рег.№********* при движение по второкласен път II-84 в района на 68км.При настъпилото ПТП ищецът почувствал остра болка в дясната гръдна половина и дясната коремна половина.Видно от представената медицинска документация по делото става ясно,че на същия са били причинени следните травматични увреждания,а именно:контузия на гръден кош и контузия на корема с увреждане на чернодробната функция,като по данни от лабораторните изследвания били налице повишени стойности на лабораторните показатели,асоциирани с функционалната активност на черния дроб-АСАТ,АЛАТ,алкална фосфатоза,ЛДК.По време на болничния престой изпитвал постоянни болки и неудобстваподуване и болки в корема,проблеми с ходенето до тоалетна,като се налагало да пие болкоуспокояващи,за да заспи.След изписването му от болницата продължил да изпитва болки в гърдите и корема,налагало се да пие лекарства и да провежда лечение,като не можел да посещава училище.Заради нарушенията на черния дроб се наложило да мине на специална диета,бил затруднен дори и за най-елементарните си ежедневни задължения и дейности.Преди инцидента бил младо и енергично дете,а след него станал затворен,мрачен,не излизал да играе с приятели,лесно се изморявал,нямал достатъчно въздух.Повече от месец изпитвал болки в корема,не можел да участва активно в часовете по физическо възпитание и да си играе с приятели.Освен това произшествието оставило и отражение върху психическото му състояние,трудно заспивал,често се будел нощем,сънувал кошмари,бил по-напрегнат от обичайното,изпитвал силно безпокойство и страх да пътува в автомобили и да пресича улици,станал по-разсеян и трудно се съсредоточавал в час.Автомобилът,причинил ПТП е имал валидна застраховка гражданска отговорност с ответното застрахователно дружество.В първоинстанционното производство е била назначена СМЕ,от заключението на която се установява,че на въззиваемия са били причинени посочените травматични увреждания.В.л. е дало заключение,че тези увреждания 2 са настъпили чрез удар или с натискане с твърд тъп предмет и са отшумяли за около за около 20-30 дни,като интензитета на болките и страданията е бил умерен до силен.

В първоинстанционното производство е била назначена и КСМТЕ,от заключението на която се установява,че злополуката е предизвикала стрес у ищеца непосредствено след нейното осъществяване.Била е назначена също така и СТЕ,от чието заключение се установява,че при наличието на мазна течност върху асфалта,то не е било възможно овладяване на автомобила и възможност за избягване на инцидента.

По отношение на доказана вина съдът правилно е приел,че след като има решение на наказателния съд,то обвързва гражданския.Това е така,защото съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК решението на наказателния съд е задължително за гражданския по повод вината.

Освен тези доказателства в първоинстанционното производство са разпитани и свидетели,като от показанията на св.Т.Л.,който е без родство с ищеца,се установява,че състоянието на ищеца непосредствено след инцидента е било доста тревожно,като същия се е оплаквал от болки в корема и гърдите,като същия е бил в шок,а впоследствие са лежали в една болнична стая,където същия не могъл да спи нормално.

От показанията на св.Ж.Л.,която е сестра на ищеца,става ясно,че ищеца е страдал от болки в корема и гръдния кош и не е можел да се храни,бил стресиран и плачел.

При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:

Застрахователното дружество счита,че в случая е налице деликт,но е определил обезщетение за неимуществени вреди,с което пострадалият не се е съгласил.За да е налице деликт са необходими три налични кумулативни предпоставки-на първо място наличието на вреда,на второ място наличие на противоправно поведение и на трето място причинно следствена връзка между вредата и противоправното поведение.В настоящия случай се установява да е налице деликт,тъй като са налице всички негови предпоставки.А размерът на обезщетението се определя по справедливост,въз основа на критерий,като след преценка на всички събрани доказателства,се установи размера и интензитета на болките и страданията.Паричната равностойност на настъпилите вреди е моралната обезвреда за лицето,понесло негативите на настъпилото ПТП.В настоящия случай така определения размер от страна на първоинстанционния съд се явява правилно определен и би обезщетил понесените болки и страдания от ищеца изцяло.От страна на жалбоподателя е направено възражение за съпричиняване,но такова не се установи,тъй като от показанията на св.Л. се установи,че ищеца е бил с предпазен колан в автомобила,поради което не може да се приеме,че е налице съпричиняване от негова страна при настъпилото ПТП.

По отношение на частната жалба в частта за разноските,подадена от „Дженерали застраховане“ АД съдът намира,че същата е неоснователна,тъй като НВАР и по специално чл.7,ал.2,т.2 предвижда размерът на адвокатското възнаграждение да бъде в посочения 3 размер,като съдът наистина не е обвързан в определянето на размера на адвокатското възнаграждение,но същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото,поради което следва да се остави без уважение.

По отношение на частната жалба в частта за разноските,подадена от въззиваемата страна настоящата инстанция също я намира за неоснователна,тъй като пред първоинстанционния съд не са представени доказателства за регистрацията на процесуалния представител по ДДС,поради което съдът не е присъдил същото.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1043,04 евро с ДДС,по реда на чл.38 от ЗА,но отново не са представени доказателства относно регистрацията на адвоката и такива следва да се присъдят на въззиваемата страна в размер на 613,55 евро.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №3277/28.06.2025г. по гр.д.№6922/2023г. по описа на РСПловдив,ХIII гр.с-в.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Дженерали застраховане“ АД в частта за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба в частта за разноските на адв.М. И. Б..

ОСЪЖДА „Дженерали застраховане” АД с ЕИК-*************със седалище и адрес на управление:********** да заплати на адв. М. И. Б. от ************ направените разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 613,55 евро/шестстотин и тринадесет евро и 55 евроцента/ за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач Агенция „Пътна инфраструктура“.

РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4