Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 28 от 12.11.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 927/2020
Вид
Протокол № 28
Подписан
12.11.2020
Състав
Цветелина Георгиева Хекимова

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

Номер 28

12.11.2020 г.

Окръжен съд – Варна

Град Варна

На 11.11.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател:

Румяна Д. Дучева

Цветелина Г. Хекимова

Сложи за разглеждане докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20203100900927 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

На именното повикване в 10:33 часа, след спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1 от ГПК, се явиха:

ИЩЕЦЪТ Ф. К. Ч. , редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Г.А. , редовно упълномощен и приет от съда от днес.

ОТВЕТНИКЪТ „СТРОИТЕЛЕН И ТЕХНИЧЕСКИ ФЛОТ“ АД, редовно призован, не се представлява.

СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 23852/09.11.2020 г., подадена от процесуалния представител на ответната страна, адвокат Светлин Тодоров, в частта, в която е посочено, че с оглед усложнената епидемична обстановка няма да вземе участие в днешно съдебно заседание, като не възразява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие.

Посочено, че се поддържат депозираните отговори и не се правят нови уточнения по фактите и допълнителните фактически твърдения.

Сочи се, че по изготвения проектодоклад не се правят възражения.

Обективирано е изявление, че липсват доказателствени искания извън тези, отправени в хода на размяната на книжа. Моли се да бъдат приети като доказателство по делото представените с отговорите писмени документи.

АДВ. А.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора

1

АДВ. А.: Поддържам исковата молба. Нямам възражения по проектодоклада.

Поддържам доказателствените искания с уточнението, което съм направил с молбата от 09.11.2020 г.

СЪДЪТ, в съответствие с разпоредбата на чл.375, ал.1 от ГПК прави следния устен доклад по делото, съгласно Определение № 1978 от 21.10.2020 година, както следва:

Предявени са от Ф. К. Ч. , ЕГН: ********** от гр.****** против „СТРОИТЕЛЕН И ТЕХНИЧЕСКИ ФЛОТ“ АД, ЕИК 103328302, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Дунав“ № 5, ет.5, искове за отмяна на решенията на Общото събрание на „Строителен и технически флот" АД. проведено на 26.06.2020г. в гр. Варна, по т. 5 за освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите за дейността им през 2019г., която не е гласувана по начина, обявен в ТРРЮЛНЦ и всъщност е разделена на четири отделни и самостоятелни точки 5.1. до 5.4., както следва: т. 5.2 за освобождаване от отговорност на члена на съвета на директорите И.П.Д. за дейността му през 2019г.; т. 5.3 за освобождаване от отговорност на члена на съвета на директорите С.Я.С. за дейността му през 2019г. и т.

5.4. за неосвобождаване от отговорност на члена на съвета на директорите М.П.А. за дейността й през 2019г., по т. 7 за избор на нов състав на Съвета на директорите на дружеството и определяне на възнаграждението им, разделена на четири нови точки, необявени в дневния ред, обявен в ТРРЮЛНЦ за т. 7.1 за избор на И.П.Д. за член на Съвета на директорите на „Строителен и технически флот" АД; т. 7.2 за избор на В.П.М. за член на Съвета на директорите на „Строителен и технически флот" АД; т. 7.3. за избор на С.Я.С. за член на Съвета на директорите на ..Строителен и технически флот" АД и т. 7.4. за определяне възнаграждението на членовете на Съвета на директорите на „Строителен и технически флот" АД в размер на 1 280 лв. на месец; по т. 8. за вземане на решение за назначаване на И.Д.Г., д.е.с.. регистриран одитор, диплом № 628. за контрольор за проверка на ГФО за 2015. 2016, 2017, 2018 и 2019 година, по т. 13. за вземане на решение за предявяване на иск за решшзиране на отговорността на члена на съвета на директорите И.П.Д. за причиняване на вреди по чл. 240 ал. 2 ТЗ и за овластяване на акционера Ф. К. Ч. да предяви исковете от името и за сметка на дружеството и т. 14. за вземане на решение за предявяване на иск за реализиране на отговорността на члена на съвета на директорите С.Я.С. за причиняване на вреди по чл. 240 ал. 2 ТЗ и за овластяване на акционера Ф. К. Ч. да предяви исковете от името и за сметка на дружеството.

Исковете с правно основание чл.74 ТЗ са основани на твърдения за незаконосъобразност на атакуваните решения от проведено на 26.06.2020г. общо събрание на съдружниците, поради противоречието им с повелителни норми на закона и на устава на дружеството.

Твърди се, че решенията по т.5 са взети в нарушение на императивното правило на чл.229, ал.2 от ТЗ въпреки изричното искане на акционера Ф.Ч. да се гласува поотделно за освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите и при гласуване да не участва този член на съвета, чието освобождаване от отговорност се гласува. Твърди се, че начинът на формиране на мнозинството и приемането на решението е опорочено, тъй като 2 са налице пороци във волята на колективния орган поради личната заинтересованост на акционерите Д. и С.. Излага се, че нормата на чл.229, ал.2 от ТЗ следва да се приложи по аналогия в случаите при вземане на решение за освобождаване от отговорност на акционер, който е същевременно и член на съвета на директорите, тъй като целта и на двете разпоредби е защита интересите на дружеството и обезщетяване за причинените му вреди.

Твърди се, че неприлагането по аналогия на чл.229, ал.2 от ТЗ означава на практика неприложимост на тази разпоредба, тъй като предвиденото с нея право за търсене на отговорност от акционер – член на съвета на директорите, би било изключено чрез решение за освобождаване от отговорност, в чието приемане участва самият член на съвета. Сочи се, че гласуването на т.5 по описания начин осуетява и прави безсмислено приемането на решенията по т.13 и 14 от дневния ред. Твърди се също и нарушение на императивната разпоредба на чл.231, ал.1 от ТЗ, тъй като в дневния ред са включени и разгледани въпроси /по т.5.2, 5.3 и 5.4/, които не са били обявени съобразно разпоредбите на чл.223 и 223а от ТЗ, като същевременно не са присъствали и на се били представлявани всички акционери.

Относно решенията по т.7 от дневния ред се твърди, че видно от протокола от ОСА няма приети решения за освобождаване на членовете на СД на дружеството, пристъпило се е направо към избор на нови членове, без да е изтекъл мандата на досегашните членове или да са освободени с изрично решение на ОСА. Сочи се, че са приети решения по четири нови въпроса /по т.7.1, 7.2, 7.3 и 7.4/, които не са били включени в дневния ред по предвидения в закона ред. Твърди се, че новият член на съвета на директорите Веселин Мерджанов не е предоставил информация, която е длъжен да даде на ОСА съобразно разпоредбата на чл.237, ал.3 от ТЗ.

Относно решението по т.8 от дневния ред се твърди, че противоречи на закона и морала, тъй като искането на изп.директор да се назначи предложен от самия него контрольор изключва възможността за осъществяване на реален контрол върху действията на съвета на директорите. Освен това се твърди, че дружеството вече има назначен контрольор, когото изп.директор не допуска под различни предлози да извърши възложената му работа повече от година.

Относно решенията по т.13 и 14 от дневния ред се твърди, че е допуснато нарушение на процедурните правила и на материалния закон – чл.229 от ТЗ, тъй като самите засегнати акционери са участвали в гласуването и именно с техните гласове са взети решения „против“ предложението за предявяване на иск за реализиране отговорността на членовете на съвета на директорите И. Д. и С. С. за причиняване на вреди по чл.240, ал.2 от ТЗ.

В писмения си отговор, депозиран по делото, ответното дружество оспорва предявените искове. Твърди се недопустимост на иска по отношение на решението по т.5.4 от дневния ред поради липса на правен интерес за ищеца от оспорване на решението за неосвобождаване на члена на СД М.П. от отговорност за дейността й през 2019г. Исковете относно останалите решения от ОСА се оспорват като неоснователни, като се излагат твърдения, че ОСА е свикано редовно, по предвидения в закона и устава ред при взето решение на СД за свикването му и приемане на дневния ред при спазване на чл.223, ал.1 и 3 ал.3 от ТЗ. Твърди се, че по въпроса за приложимост по аналогия на чл.229, т.1 и т.2 от ТЗ при вземане на решение от ОСА за освобождаване от отговорност на членовете на СД е налице сила на присъдено нещо, тъй като с цитирани в отговора влезли в законна сила между страните съдебни решения е прието, че решения на ОСА с посочения предмет, взети с участието на съответните членове на ОСА, не противоречи на разпоредбите на чл.229, т.1 и т.2 от ГПК. Твърди се неприложимост на посочената разпоредба с оглед на принципа, че забранителните императивни разпоредби не могат да се тълкуват разширително, както и с оглед предвидената специална защита на малцинството, което може да упражни правото си индивидуално да търси отговорност по реда на чл.240 от ТЗ, независимо от решението на ОС за освобождаване от отговорност на членовете на СД. Оспорват се твърденията в ИМ за нарушение по чл.231 от ТЗ, осъществено чрез гласуване поотделно на предложенията за освобождаване от отговорност на членовете на СД. Твърди се от една страна, че гласуването е извършено по този начин въз основа на предложение от самия ищеца, като същевременно се излага, че този начин на гласуване е единствено законосъобразният, когато част от членовете на СД се освобождават от отговорност, а други - не. Твърди се, че дори и след приспадане на гласовете на членовете на СД, чието освобождаване от отговорност се гласува, би било постигнато изискуемото за вземане на решение мнозинство. Сочи се, че гласуването поотделно за всеки от членовете на СД е процедурен въпрос и не води до съдържателно и смислово изменение на предварително обявения дневен ред.

По отношение твърденията за нарушения при гласуване на решенията от т.7.1 до т.7.4 от дневния ред се твърди, че мандатът на досегашния състав на СД е изтекъл на 31.07.2020г., поради което в поканата за свикване на процесното ОСА е включена точка за избор на нов състав на СД. Твърди се, че това решение инкорпорира в себе си освобождаване на предходния състав на СД, както и че гласуването на новите членове на СД поотделно не влияе на законосъобразността на взетите решения. Сочи се, че писмените материали със сведенията по чл.224, ал.2 от ТЗ за всеки от впоследствие избраните членове на СД са били на разположение на всички акционери в офиса на дружеството.

По отношение твърденията за нарушения при гласуване на решението по т.8 от дневния ред – сочи се, че решението за избор на контрольор е било включено в дневния ред при спазване на всички законови изисквания и срокове за това по чл.223а от ТЗ и е било гласувано при изискуемите по закон и устав кворум и мнозинство.

По отношение твърденията за нарушения при гласуване на решенията по т.13 и 14 от ОСА се изразява становище, сходно с вече изразеното относно решенията по т.5 от дневния ред.

С депозирана в срока по чл.372, ал.1 ГПК допълнителна искова молба, ищецът изразява становище по развитите в отговора доводи. Оспорва възражението за недопустимост с довода, че след като се касае до различни ОСА, идентичност на предмета е изключена, както и че с оглед същността на конститутивните искове не настъпва преклузия относно фактическите твърдения поради липса на идентичност с предходни. Оспорват се и възраженията по основателност на исковата молба, като се поддържат изложените в нея доводи.

4

С депозиран отговор на допълнителната искова молба ответникът оспорва допълнителната искова молба на ищеца.

УКАЗВА на страните, че произнасянето на съда по предявения иск обхваща тези пороци на решението на ОС, които са релевирани с исковата молба в срока по чл.74, ал.2 ТЗ.

Предвид депозираните отговори и направените оспорвания СЪДЪТ намира, че по делото не са налице безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства.

Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.