Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4641 от 19.10.2026, Административен съд - Пазарджик

Съд
Административен съд - Пазарджик
Дело
Касационно административно наказателно дело 829/2026
Вид
Решение № 4641
Подписан
19.10.2026
В сила
19.10.2026
Състав
Георги Петров, Ева Пелова, Светлозара Стойнова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4641

Пазарджик, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XII тричленен състав, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕОРГИ ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЕВА ПЕЛОВА

СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА

При секретар ЯНКА ВУКЕВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ канд № 20267150700829 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

2. Образувано е по жалба на М. Т. В., [ЕГН], от гр. София, [улица], ап. 9, чрез адв. С. П., с посочен съдебен адрес гр. Пловдив, ***, срещу Решение № 211 от 08.06.2026 г., постановено по а. н. дело № 477 по описа на Районен съд Пазарджик за 2026г., с което е потвърден Електронен фиш серия К, № 12026271, издаден от Областна дирекция на МВР Пазарджик, с който на М. Т. В., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 153,39 евро(300,00лв).

3. Поддържаните касационни основания се субсумират в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с приложимия материален закон и в нарушение на административно производствените правила, т.е. касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Счита се, че от събраните по делото доказателства, не е възможно да се идентифицира конкретното моторно превозно средство за което се твърди да се е движило с превишена скорост, като разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП е неправилно приложена. Според жалбоподателя, първоинстанционния съд, неправилно е приел, че фотосът по делото представлява годно веществено доказателствено средство, без да извърши реална проверка дали същият действително позволява разчитане и проверка на регистрационния номер. Счита се, че при спор относно индивидуализацията на регистрационния номер на моторното превозно средство, съдът е следвало да изиска и провери оригиналния електронен файл, създаден от стационарната система или други електронни данни, удостоверяващи начина на установяване на регистрационния номер.

Поддържа се, че посочването на регистрационен номер в електронния фиш не може да замести доказването чрез вещественото доказателствено средство, доколкото електронният фиш е санкционният акт, а не първичното доказателство.

Възразява се, че от мотивите на първоинстанционното съдебно решение, не става ясно дали скоростта от 171 км/ч е първично измерената скорост или скоростта след приспадане на техническия толеранс, като съдът едновременно приема, че автомобилът се е движил със 171 км/ч. при разрешена скорост е 140 км/ч.; че превишението е 31 км/ч. и че в полза на нарушителя е отчетен толеранс от 3%.

Иска се обжалваното съдебно решение да бъде отменено, като се отмени оспорения електронен фиш и се присъдят сторените разноски по производството. Според жалбоподателя, ако 171 км/ч е първично измерената скорост, то след приспадане на 3% техническа грешка наказуемата скорост би била по-ниска, а превишението не би било 31 км/ч.

Жалбоподателя счита, че мотивите изложени в първоинстанционния съдебен акт са формални и не позволяват касационен контрол. В контекста на тези възражения се счита, че като краен резултат е нарушено правото на жалбоподателя на участие и защита в съдебния процес.

Поддържа се също така, че наложеното наказание е явно несправедливо, но не поради размера на глобата, а защото е потвърдено при недоказана фактическа основа.

Иска се оспореното съдебно решение да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за попълването му с необходимите доказателства. Иска се да бъдат присъдени сторените разноски в производството.

4. Ответната Областна дирекция на МВР, Пазарджик чрез процесуалния представител юрк. П. е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Поддържат се фактическите констатации и правните съображения изложени в обжалваното решение на районен съд. Иска се същото да бъде оставено в сила, като в полза на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6. Според Електронен фиш серия К № 12026271 на ОДМВР Пазарджик, на 31.10.2025 г. в 21:54 часа, в област Пазарджик, на автомагистрала Тракия км. 86 +400, пред бензиностанция „OMV“ с посока на движение към от гр. Пловдив към гр. София, с автоматизирано техническо средство или система с № 00209D32F68B, е било заснето движение на моторно превозно средство, лек автомобил *** с рег. № [рег. номер], със скорост от 171 km/h, при максимално разрешена скорост за движение от 140 km/h. Собственик на автомобила е М. Т. В., [ЕГН], от гр. София, [улица], ап. 9.

Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, на В. е наложено административно наказание глоба в размер на € 153,39(300,00лв.)

7. В хода на първоинстанционното производство са представени и приети:

• Справка за регистрацията на процесния автомобил, от която е видно, че ползвател на моторното превозното средство е именно М. Т. В.;

• Разпечатано изображение на което е видно заснет автомобил с рег. № [рег. номер]; посочено местоположение: автомагистрала Тракия км. 86 +400, посока София; вид и номер на автоматизирано техническо средство или система: MultaRadar № 00209D32F68B; дата и час : 31.10.2025 г. в 21:54:00 часа; констатирана скорост: 177km/h; ограничение на скоростта: 140km/h;

• Протокол №318-СГ-ИСИС от 23.07.2025г. на Български институт по метрология за периодична проверка на автоматизирано техническо средство или система: MultaRadar с идентификационен № 00209D32F68B;

• Удостоверение за одобрен тип средство за измерване от № 10.12.4888 от 08.12.2010г.;

• Справка за нарушител/водач от която е видно, че спрямо М. Т. В., от издаване на свидетелство за управление на МПС на 02.12.1996 г. до момента има издадени 23 наказателни постановления; 139 електронни фиша; 4 приложени, принудителни административни мерки за нарушения на ЗДвП;

• Инструкция за работа с процесното автоматизирано техническо средство или система: MultaRadar SD580

• Заповед № 81212з – 1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи с която са определени органите по осъществяване на контролна дейност по ЗДвП, като в т.3.1 са посочени областните дирекции на МВР.

8. При разрешаване на правния спор с който е сезиран, първоинстанционния съд е развил подробни съображения относно приложението както на материалното, така и на процесуалното право. Прието от съдебния състав е, че несъмнено, процесния електронен фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Посочено е, че по административно наказателната преписка е приложена снимка, на която е достатъчно ясно е виден регистрационния номер на процесния лек автомобил. Пояснено е, че този фотос съставлява веществено писмено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, като данните в горната част на фотоса напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението.

Прието при това положение е, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя като ползвател на процесното МПС, с което е било извършено вмененото нарушение на посочената във фиша дата, доколкото за превишение на максимално разрешената скорост за движение от 140 км/ч в конкретния пътен участък с 31 км/ч до 40 км./ч, се налага глоба в размер на 300 лева, съгласно чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

Според решаващия съд, електронния фиш е издаден в рамките на предвидения за това срок, като липсата на посочване, пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване не е процесуално нарушение, тъй като, общите разпоредби на ЗАНН относно издаване и съдържание на наказателните постановления не се прилагат спрямо електронния фиш - това е уредено в специалните правни норми, съдържащи се в ЗДвП.

ІV. За правото :

9. В чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: за пътни превозни средства от категория В, при движение по автомагистрала - 140 km/h.

Според чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП( редакция ДВ, бр. 101 от 2016 г.), водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 300 лева.

Съобразно чл. 189, ал. 4, изр. първо от ЗДвП( редакция ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.05.2026 г.), за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, с изключение на нарушенията по чл. 179, ал. 3 – 3в, на собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а когато в свидетелството за регистрация на превозното средство е вписан ползвател – на ползвателя, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, с който се налага глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

В чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е установеното процесуално правило, според което, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Съответно в чл. 189, ал. 15 от ЗДвП пък, е предвидено, че изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно наказателния процес.

10. В рамките на тази материално и административно наказателно правна уредба, по отношение на възраженията, възведени в първоинстанционното производство, които всъщност са и възражения, поддържани и пред касационната инстанция, районният съд е изложил подробни мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота всички представени по делото доказателства.

Въз основа на правилно установените факти, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на административно наказателния и на процесуалния закони. Каза се, подробни съображения са развити по отношение на възражението на А., че в случая не е следвало процесното нарушение да бъде установявано и административно наказание налаган, посредством издаването на електронен фиш.

Както фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят впълнота от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

11. Относно поддържаните в касационната жалба възражения, е необходимо да се добави следното :

Установените по делото данни, налагат несъмнения извод, че в конкретния казус, управлението на моторното превозно средство с превишена скорост е констатирано и заснето с изправно и от одобрен тип средство за измерване, преминало периодичен технически преглед.

Както се посочи в т. 7 от настоящото решение, на приложеното по първоинстанционното дело, разпечатано изображение е заснет автомобил с рег. № [рег. номер]; посочено е местоположението: автомагистрала Тракия км. 86 +400, посока София; посочен е вида и номера на автоматизирано техническо средство или система: MultaRadar № 00209D32F68B; отразени са дата и час на заснемане на нарушението : 31.10.2025 г. в 21:54:00 часа.

Конкретно е посочена, установената скорост с която въпросното МПС се е движило и тя е 177 km/h при ограничение на скоростта: 140 km/h. При това положение, като е отчетена възможната вероятност за техническа грешка при измерването от 3% е прието за установено, че управлявания от В. автомобил *** с рег. № [рег. номер] се е движил със скорост от 171 km/h.