Определение № 862 от 07.03.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 862 гр. Варна, 06.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.ов

Членове:

Николай Св. С.ов мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от Николай Св. С.ов Въззивно гражданско дело № 20233100502211 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. №1015/15.01.2024г., подадена от С. С. Н. – лично и като майка и законен представител на Б. К. Н. и К. К. Н., както и подадена от М. К. И. и от С. К. И., всички чрез адв. Л. Д., с искане за изменение, в частта за разноските, на Решение №8/06.01.2024г. по настоящото дело, ч р е з присъждане на отделен адвокатски хонорар за защитата на всеки от молителите-въззиваеми по делото, или общо на сумата 4 000.00лв. в тяхна полза, а евентуално при преценка за прекомерност – сумата общо 3 000лв. в тяхна полза.

Молбата е обоснована с твърденията, че неправилно било уважено от съда възражението за прекомерност на адв. хонорар, с оглед на сложността на делото и на производството пред ВОС. Освен това въззиваемите били петима и за всеки от тях били извършвани отделни действия по защита от адвоката им по делото, при което за всеки от тях въззивникът бил длъжен да плати отделен адв. хонорар.

Насрещната страна не изразява становище по молбата.

За да се произнесе съдът намира молбата за допустима, а по същество неоснователна, по следните съображения:

При направено възражение за прекомерност съдът следва да съобрази не само фактическата и правна сложност на делото, но и продължителността на производството, осъществените процесуални действия от съда и страните, броят на откритите съдебни заседания и извършените на всяко от тях 1 действия, и други. Разноските за адвокатско възнаграждение, които загубилата делото страна е длъжна да понесе, възмездяват само усилията, които пълномощникът на насрещната страна реално е положил за защитата на клиента си, поради което размерът им следва да съответства на осъществената такава по делото пред съответната инстанция. В настоящия случай, както изрично е посочено в решението, противно на оплакванията за липса на мотиви по приложението на чл.78, ал.5 от ГПК, защитата на въззиваемите пред въззивния съд се изчерпва само с общо подаден от всички тях писмен отговор и представителство в едно о.с.з., на което единствено е изслушано заключение по СТЕ, без оспорвания от страните, и е даден ход на устните състезания, при което всички предпоставки на чл.78, ал.5 от ГПК са налице.

По оплакванията за неприсъждане на хонорар за всеки от молителите – въззиваеми поотделно следва на първо място да се посочи, че съгласно чл.22 от НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие по дела по ЗЗДН адвокатското възнаграждение се определя общо за производството, като минималният му размер е 600.00лв. за делото. Нормата е специална, поради което се прилага с предимство пред общата на чл.2, ал.5 от НМРАВ.

От друга стрна последната разпоредба е приложима само за искови производства, тоест за спорове за притежание на материални права, но не за особени производства като спорна администрация и такива по ЗЗДН, доколкото при тях се касае за специфична по характер и предназначение дейност на съда. Извън горното, както беше мотивирано във въззивното решение, всичките действия по защита на въззиваемите бяха извършени от пълномощника им общо за тях – общ отговор на въззивната жалба и общо представителство в о.с.з., поради което отделен хонорар само според бройката на въззиваемите би колидирал с функциите и смисъла на процесуалната отговорност на загубилата дело страна съобразно чл.11, ал.2 от ЗЗДН и пар.1а от ЗЗДН вр. чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК. Още по-нагледно последното следва от обстоятелството, че трима от петимата въззиваеми са всъщност майка и две малолетни деца, последните участващи в делото и упълномощили адвоката си именно чрез майка си, при което отделни хонорари за всеки от тримата дори биха колидирали с принципа на чл.3 от ГПК. И още нещо важно – в случая решаващото съставомерно поведение на ответника по делото е единно такова, извършено при общност на време, място, условия и фактическа обстановка (на 09.07.2023г., около 18.00-18.30 часа, пред комплекс „Изворите“), тоест дори не се касае до отделни деяния на различни дати, които да съставляват отделни противоправни прояви на ответника към всеки от молителите. Ето защо и с оглед останалите мотивирани съображения ответникът не следва да бъде осъждан да заплаща отделен хонорар на всеки молител (въззиваем) по делото в случая.

Само за пълнота следва да бъде отбелязано, че според задължителното за българските съдилища Решение от 25.01.2024г. по дело C‑438/2022г. на СЕС, Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, при начина й на приемане от ВАдвС, като съсловна организация, резултира в ограничаване на конкуренцията, като принцип на правото на ЕС, поради 2 което Наредбата е непротивопоставима на насрещната страна по делото, а съдът не е длъжен да я прилага при преценка на размера на адв. хонорар, който загубилата делото страна следва да плати (в този смисъл Определение №343/15.02.2024г. по т.д. №1990/2023г. на ВКС, и други).

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №1015/15.01.2024г., подадена от С. С. Н. – лично и като майка и законен представител на Б. К. Н. и К. К. Н., както и от М. К. И. и от С. К. И., всички чрез адв. Л. Д., с искане за изменение, в частта за разноските, на Решение №8/06.01.2024г. по настоящото дело, ч р е з присъждане на отделен адвокатски хонорар за защитата на всеки от молителите-въззиваеми по делото, или общо на сумата 4 000.00лв. в тяхна полза, а евентуално при преценка за прекомерност – на сумата от общо 3 000лв. в тяхна полза, на осн. чл.248 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване на осн. чл.248, ал.3 от ГПК вр. чл.17, ал.6 от ЗЗНД.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3