Решение № 12942 от 30.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12942 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20261110104251 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба предявена по реда на чл. 422, ал.1 ГПК на “Т. С.” ЕАД, ЕИК **********, представлявано от П. П. - Изпълнителен директор и М. Ц.

- Председател на Управителния съвет, чрез процесуален представител юрисконсулт М. К., адрес: гр. С......., срещу А. Х., ЛНЧ: **********, с адрес: гр. С....., с която се иска на основание чл. 59 от ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1065.59 евро - главница, представляваща стойност с която ответникът се е обогатил неоснователно, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ доставена до топлоснабден имот с адрес гр. София, общ. Слатина, ул.

М......., абонатен номер ******, за периода от 01.02.2023 г. до 30.04.2024 г., мораторна лихва за забава в размер на 193.49 евро за периода от 31.03.2023 г. до 05.09.2025 г., както и сумата в размер на 17.18 евро – главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2023 г. до 30.04.2024 г. и 4.23 евро мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 31.03.2023 г. до 05.09.2025 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (10.09.2025 г.) до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 849/2025 г. по описа на РС - Кубрат.

Ищецът твърди, че ответникът А. Х. в качеството си на собственик на топлоснабдения имот е потребител на топлинна енергия. Твърди се, че между страните не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера на обедняването. Изтъква се, че за процесния период са били в сила съответните Общи условия, като сумите за ТЕ са начислявани по прогнозни месечни вноски, а след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение „Д.“ ЕООД на база реален отчет. Ето защо моли за уважаване на исковете. Претендира разноски. Представя като писмени доказателства: заявление по чл. 410 ГПК, платежно нареждане за държавна такса, протокол от ОС на ЕС, договор между СЕС и "Д." ЕООД, удостоверения за актуално състояние, договор между ищеца и третото лице, Общи условия, пълномощно, писмо-покана, нотариален акт и др. Прави доказателствени искания за привличане на трето лице помагач и назначаване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен 1 представител на ответника адв. С. Б., с който се оспорват исковете по допустимост, основание и размер. Навеждат се доводи за нередовност на исковата молба поради разминаване в посочената валута (лева/евро). Прави се възражение за ненадлежно връчване в заповедното производство на погрешен адрес. Оспорва се ответникът да притежава качеството „клиент на топлинна енергия“ и да е налице облигационно правоотношение, както и да е доставяна реално претендираната енергия. Оспорва се изправността на общия топломер и уредите за дялово разпределение. Прави се възражение за изтекла погасителна давност за периодични плащания. Изтъква се, че искът по чл. 59 ЗЗД е неприложим, тъй като отношенията се уреждат от Закона за енергетиката, което изключва общия субсидиарен иск. Ето защо моли за отхвърляне на исковете. Моли за присъждане на разноски. Не представя допълнителни писмени доказателства. Прави доказателствени искания за изискване на справка от Дирекция "Миграция" МВР, задължаване на ищеца да представи документи за метрологична проверка и ОУ, както и поставя допълнителни въпроси към исканите експертизи.

Третото лице помагач не е взело становище по исковата молба.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното Предявени са искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК и с правно основание чл. 59 от ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1/ имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване и 4/ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в следните основни форми: 1/ намаляване на актива /изгубване или ограничаване на права/; 2/ увеличаване на пасива - възникване или увеличаване на задължения и 3/ извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването на едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива придобиване или запазване на права; намаляване на пасива - погасяване или намаляване на задължения; спестяване на разходи.

В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до стойността на доставената в имота на ответника през исковия период топлинна енергия /в т.ч. стойността на услугата дялово разпределение/, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната енергия е ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция до 17.07.2012 г.

/ и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г. /, потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.

От ангажирания по делото Нотариален акт № 127, дело № 108/2023 г. се установява по безспорен начин, че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния имот, представляващ „Офис № 4“, находящ се на ниво партер в жилищната сграда на ул.

М....... Сградата съставлява етажна собственост и е присъединена към топлопреносната мрежа чрез абонатна станция.

Съгласно задължителните разрешения, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, в правоотношенията по доставка на топлинна енергия качеството „клиент“ възниква по силата на закона (ex lege) за всички собственици и титуляри на вещни права в сграда – етажна собственост, които са 2 присъединени към абонатната станция. Върховният касационен съд приема, че тази законова презумпция обвързва както битовите потребители, така и собствениците на стопански (небитови) обекти, разположени в такава сграда. За последните се прилагат Общите условия и правилата за дялово разпределение, относими към потребителите в етажна собственост.

Следователно, от момента на придобиване на собствеността върху офиса, между ответника и ищцовото дружество е възникнало валидно, законово регламентирано облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия. Взаимоотношенията между страните се уреждат от действащите Общи условия на доставчика, одобрени от КЕВР, по силата на които за ищеца възниква правото да претендира стойността на доставената топлинна енергия по установен договорен ред, а за ответника – съответното насрещно задължение за плащане.

Наличието на това специално, законово уредено правоотношение изначално изключва възможността за предявяване на иск за неоснователно обогатяване. Съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗЗД и задължителните указания в Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД има субсидиарен характер и е приложим само тогава, когато обеднялото лице не разполага с друг иск, с който да защити правата си. Тъй като в настоящия случай ищецът е разполагал със специален иск на договорно (законово) основание по Закона за енергетиката, той не може да търси защита по реда на неоснователното обогатяване. Поради погрешно избраната правна квалификация и липсата на предпоставките по чл. 59, ал. 2 от ЗЗД, предявеният иск се явява изначално неоснователен и следва да бъде отхвърлен само на това самостоятелно основание.

Дори при условията на евентуалност хипотетично да се приеме, че между страните не е налице облигационна връзка и съставът на чл. 59 от ЗЗД е приложим, предявената претенция отново остава изцяло недоказана по същество.

За да бъде уважен искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, в тежест на ищцовото дружество е да докаже при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на три предпоставки: своето обедняване, обогатяването на ответника и пряката причинноследствена връзка между тях, водеща до преминаване на блага от правната сфера на единия субект в тази на другия без правно основание.

В настоящия процес ищецът обосновава претенцията си единствено с факта, че ответникът е собственик на процесния офис, като прилага съставени от самия него частни свидетелстващи документи (справки за задължения и извлечения от сметки). В съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, самото доказване на правото на собственост върху даден недвижим имот не е достатъчно, за да се приеме за установено реалното обогатяване на лицето с конкретна парична сума. За да бъде изпълнен съставът на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, е необходимо да се установи по безспорен начин, че ответникът изобщо е ползвал имота през процесния период и по този начин реално е извлякъл ползите от топлоснабдяването му, като се е отоплявал без основание за сметка на ищцовото дружество. Спестяването на разходи и реалното увеличаване на имуществото на едно лице не могат да се предполагат по презумпция само въз основа на притежаваното от него право на собственост. По делото не са ангажирани обективни доказателства, установяващи фактическо ползване на обекта от страна на собственика, поради което фактът на реалното имуществено разместване и обогатяване остава изцяло недоказан.

Ищецът не е ангажирал никакви обективни доказателства (извън собствените си счетоводни записвания, които са оспорени от особения представител), които да индивидуализират реално преминалите ползи към ответника. Спестяването на разходи не може да се предполага по презумпция въз основа на голата собственост. Тъй като фактът на реалното имуществено разместване и обогатяване остана недоказан по делото, искът се явява неоснователен и на това основание.

По изложените съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

С оглед на вече изложените съображения за изначална неоснователност на претенцията, за съда е безпредметно да изследва по същество спорните въпроси относно реалната доставка на топлинна енергия, нейното количество и стойност. Тъй като липсват базовите елементи от състава на неоснователното обогатяване, събирането на доказателства чрез технически и счетоводни експертизи за установяване на конкретни параметри на потреблението би довело единствено до неоправдано забавяне на производството и до обременяване на страните с излишни разноски.