Определение № 25683 от 12.06.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25683 гр. София, 12.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110112307 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Б. П. Г. срещу „*****“ ЕООД.

На основание чл.146, ал.1, вр. чл.140, ал.3 ГПК и като съобрази фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Ищцата твърди, че по силата на трудов договор № ***** г. е заемала при ответника длъжността „асистент учител“.

С допълнително споразумение № 54-1/01.11.2022 г. е изменено месечното й трудовото възнаграждение от 1 933, 05 лв. на 2 126, 34 лв.

С допълнително споразумение № 54-2/14.11.2022 г. е изменено месечното й трудовото възнаграждение от 2 126, 34 лв. на 2 136, 34 лв., както и длъжността – от „асистент учител“ на „учител в група за целодневна организация на учебния ден I-IV клас“, код по НКП 23305019.

С допълнително споразумение № 54-2/11.09.2023 г. е изменено месечното й трудовото възнаграждение от 2 136, 34 лв. на 2 325, 04 лв., както и длъжността – от „учител в група за целодневна организация на учебния ден I-IV клас“ на „учител начален етап-основно образование“, код по НКП 23415002.

С анекс № 1/19.10.2023 г. е изменен чл. 14.1 от трудов договор № ***** г., като срокът на предизвестието се променя от 30 работни дни на 3 месеца за всяка от страните.

С допълнително споразумение №54-3/25.06.2024 г. е изменено месечното й трудовото възнаграждение от 2 325, 04 лв. на 2 546, 82 лв.

С допълнително споразумение № 54-3/01.10.2024 г. е изменено месечното й трудовото възнаграждение от 2 546, 82 лв. на 2 865, 18 лв.

Твърди, че на 06.12.2024 г. е подала молба за прекратяване на трудовото й правоотношение, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 06.12.2024 г., а в условията на евентуалност – на основание чл. 326 ал. 1 КТ.

1

В същия ден управителят на „*****“ ЕООД – А.М.Й., след проведен разговор, й е предложила ТПО да не се прекратява, както и увеличение на месечното й възнаграждение от 2 865, 18 лв. на 3 100 лв., като й е бил предоставен срок от един ден да отговори на предложението на мейл [email protected].

Твърди, че на 07.12.2024 г. на посочения мейл е отказала предложението. На 09.12.2024 г. ищцата е получила мейл, че ще бъде задвижено прекратяването на ТПО.

Твърди, че през м.12.2024 г. и м.01.2025 г. е продължила да изпълнява трудовите си задължения, като в периода 03.01.2025 г. – 24.01.2025 г. е била в отпуск по болест.

На 16.01.2025 г. е получила мейл, в който й е било указано, че са налични две възможности за прекратяване на ТПО – по взаимно съгласие, считано от 05.01.2025 г., или с дисциплинарно уволнение.

Тъй като не й е било изплатено дължимото трудово възнаграждение за м.12.2024 г., на 16.01.2025 г. е прекратила едностранно ТПО с ответника на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ.

На 04.02.2025 г. е била повикана да си получи трудовата книжка, заедно с която й е била връчена заповед № 54-4/05.01.2025 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от 05.01.2025 г. на основание чл.325, ал.1 КТ.

Твърди, че тази заповед е незаконосъобразна, тъй като с молбата си от 06.12.2024 г. е поискала прекратяване на ТПО по взаимно съгласие, което предложение не е било прието от работодателя, който вместо това, й е предложил увеличение на трудовото възнаграждение, т.е. не са налице предпоставките за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие. Ищцата е направила изявление в условията на евентуалност молбата й да се счита за предизвестие за прекратяване на ТПО, което изтича на 06.03.2025 г., съгласие за което е било изразено от работодателя в мейл от 09.12.2024 г.

Твърди, че в срока на предизвестието е възникнало и основание за прекратяване на ТПО по чл.327, ал.1, т.2 КТ, поради което е упражнила правото си едностранно да прекрати ТПО на това основание на 16.01.2025 г.

По тази причина към момента на връчване на заповед № 54-4/05.01.2025 г. трудовото й правоотношение вече е било прекратено на друго основание.

Моли съда да постанови решение, с което:

1. да признае за незаконно прекратяването на ТПО, извършено със заповед № 54-4/05.01.2025 г., и да го отмени;

2. да бъде поправено основанието за прекратяване на ТПО;

3. ответникът да бъде осъден да й заплати сумата 8 595, 54 лв., представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, както и мораторна лихва в размер на сумата 26, 03 лв. за периода 16.01.2025 г. – 04.03.2025 г.;

2

4. ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 КТ, както и мораторна лихва в размер на сумата 156, 21 лв. за периода 16.01.2025 г. – 04.03.2025 г.;

5. ответникът да бъде осъден да й заплати сумата 300 лв., представляваща обезщетение за имуществена вреда, изразяваща се в заплатена сума по договор за правна защита от 16.01.2025 г., в причинна връзка с незаконното прекратяване на ТПО.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника „*****“ ЕООД.

Процесуален ред за разглеждане на предявените искове:

Съгласно чл.310, ал.1, т.1 ГПК по реда на бързото производство се разглеждат искове за трудово възнаграждение, за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа, за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението, и за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи.

По силата на ал.2 при обективно съединяване на иск, предвиден в ал. 1, с иск, който подлежи на разглеждане по общия исков ред, не се допуска бързо производство.

По силата на ал.3 при съединяване в една искова молба на иск от посочените в ал. 1 с иск, който подлежи на разглеждане по общия ред, бързо производство не се допуска.

В случая заедно с иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, който подлежи на разглеждане по реда на бързото производство, са съединени искове, подлежащи на разглеждане по общия исков ред, с оглед на което производството по делото е такова по общия ред.

Правна квалификация:

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.4 КТ, чл.221, ал.1 КТ, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, чл.224, ал.1 КТ, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.49, вр. чл.45 ЗЗД.

В случая страните не спорят относно обстоятелството, че трудовото правоотношение е прекратено. Оспорва се само основанието за прекратяване.

Пътят за защита е кумулативното съединяване на конститутивните искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, защото чрез тях се постига промяна в правното положение на страните, промяна в основанието за прекратяване на трудовия договор /в посочения смисъл – решение № 179 от 09.12.2020 г. по гр. д. № 509/2020 г. на ВКС, III ГО/.

Доказателствена тежест:

По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ:

В тежест на ищцата е да докаже, че между нея и ответника валидно е 3 възникнало трудово правоотношение по силата на трудов договор със соченото в исковата молба съдържание, което е било прекратено от страна на ответника.

В тежест на ответника е да докаже, че законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение.

По иска по чл.344, ал.1, т.4 КТ:

В тежест на ищцата е да докаже, че между нея и ответника валидно е възникнало трудово правоотношение по силата на трудов договор със соченото в исковата молба съдържание, което е било прекратено от страна на ответника; че в трудовата книжка е вписано основание за прекратяване, различно от действителното правно положение.

В тежест на ответника е да докаже, че вписаното в трудовата книжка основание за прекратяване на трудовото правоотношение отговаря на действителното правно положение.

По иска по чл.221, ал.1 КТ:

В тежест на ищцата е да докаже, че между нея и ответника е съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено едностранно от ищцата без предизвестие на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ; размера на претенцията, както следва: размера на брутното трудово възнаграждение – при безсрочно ТПО размера на действителните вреди – при срочно ТПО, т.е. времето, през което е останала без работа.

В тежест на ответника е да докаже плащане на задължението.

По иска по чл. 224 КТ:

В тежест на ищцата е да докаже, че между нея и ответника е съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено, като е без значение на какво основание; наличието на неизползван платен годишен отпуск през периода на съществуване на трудовото правоотношение; че размерът на претенцията съответства на исковата сума.

В тежест на ответника е да докаже, че служителят е упражнил правото си да ползва платен годишен отпуск, респ. – че е изплатил на работника обезщетение за неизползвания такъв.

По исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД:

В тежест на ищцата е да докаже наличието на главен дълг, забавата на длъжника както и че дължимата мораторна лихва е в размер на исковата сума.

В тежест на ответника е да докаже плащане на задължението.

По иска по чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД:

В тежест на ищцата е да докаже: виновно противоправно деяние (действие или бездействие), осъществено от физическо лице - изпълнител на работата при или по повод извършването й, която работа е възложена от ответника, в причинна връзка с което са причинени вреди на ищцата в 4 претендирания размер.